Ниска активност беляза предсрочното гласуване

Предсрочните парламентарни избори не успяха да активират повече хора да гласуват спрямо 4 април и Централната изборна комисия отчете активност малко над 27 на сто към 16 часа. Каква ще е финалната активност ще стане ясно в понеделник, но според социолози около 600 хиляди души сега са пропуснали да дадат гласа. Коментираните от медиите причини са, че хората са на почивка, лято и горещо е и възрастните гласоподаватели са се уплашили от машинния вот. Анализаторите обаче обясниха ниската активност с това, че тези избори не са били така драматично важни като миналите, тъй като е било ясно, че ГЕРБ няма да успеят да съберат достатъчно подкрепа за съставяне на правителство, а от "Има такъв народ" дадоха заявка да излъчат редовен кабинет,

"Най-важната причина за ниската избирателна активност е че тези избори не бяха драматични, като че ли нещата бяха предрешени и беше ясно, че около ГЕРБ правителство няма да има", коментира деканът на Юридическия факултет на Софийския университет и бивш министър на образованието Даниел Вълчев пред бТВ.

"ГЕРБ остават токсични, а партията на Трифонов ще излъчи правителство. ГЕРБ се стабилизира около 60 мандата и това ще е най-голямата опозиционна партия. Новото на тези избори е, че ги няма илюзиите, за които Борисов много настояваше – че няма кой да управлява компетентно освен ГЕРБ и че Западът залага на него и на ГЕРБ – и двете се разколебаха по време на служебното правителство по много категоричен начин", посочи Вълчев.

По думите му се е видяло, че "държавата чудесно може да се управлява и без тази конфигурация, а Западът не залага еднолично нито на лица, нито на партии".

"Наследството на ГЕРБ остави три проблема, които е добре да се артикулират, за да се види дали могат да бъдат решени в рамките на някаква разумна перспектива – организираното крадене, управлението на държавата ръчно, а не спрямо правила и пълзящото опростачване на всичко около нас", заяви Вълчев.

"Трябва да изхождаме от следните допускания – че никоя от партиите не иска да върви на избори, освен ако не е много хазартно настроена – повечето хора искат да се разберат. Забранените коалиции стават по-малко и не е толкова трудно намирането на компромис. Може да има правителство без твърда парламентарна подкрепа, което и сложно заради необходимостта от постоянно търсене на подкрепа и невъзможността да се направят по-сериозни реформи", коментира още Даниел Вълчев.

Имаше съмнения, че по-ниската избирателна активност ще засили вота на т.нар. партии на статуквото, но и това не се осъществи, коментира социологът Добромир Живков от "Маркет линк“. Около 250 000 е намалял вотът за партиите на статуквото и това е в основата на по-ниската избирателна активност тази вечер, допълва той.

Според Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" се наблюдават две противоположни тенденции, довели до ниския изборен резултат - от една страна ремобилизация на избирателите на ГЕРБ, като ответна реакция на действията на служебното правителство, от друга - инерционната вълна от пробива на "Има такъв народ".

"600 000 избиратели не са отишли към урните. Предишните избори решаваха дали ГЕРБ да бъде на власт или да дойде промяната. Ако за първото имаше консенсус и доста емоции, ако щете, то за въпроса кой да дойде на власт до голяма степен няма консенсус, както и патос и емоция“, смята Кольо Колев от "Медиана".

Според политолога Димитър Аврамов тези избиратели е можело да бъдат спечелени с политики, каквито не са били предложени от "Има такъв народ".

Избирателната активност е 27.20% към 16 часа, съобщиха от Централната избирателна комисия (ЦИК).

Най-ниска е активността в Кърджали - 20.61%, а най-висока - в Смолян 33.14%.

Председателят на ЦИК Камелия Нейкова обясни, че тя е по-ниска в сравнение с тази на редовните парламентарни избори от 4 април, когато към 17.00 ч. до урните са отишли 40% от имащите право на глас.

Към 11 часа активността бе 11.85% общо за страната, като най-висока бе в област Враца - 16.22 процента, а най-ниска - в Пловдив - град - 5.58 на сто.

По данни от екзитпол на "Галъп" избирателната активност към 17 часа е била 29.1%. Агенцията също отчита по-слаба активност спрямо изборите на 4 април.

"Това го отдавам на фактора лято и високите температури, което спира в тези часове, в които е най-силно слънцето, хората да излизат и да гласуват", коментира социологът Светлин Тачев.

Предстои да се види дали вечерните часове на разхлаждане са вдигнали по-сериозно активността..

Според Нейкова машинното гласуване ще улесни преброяването на резултатите, тъй като не се налага преписване на данните от машинното гласуване върху хартиения протокол.

"Някои секции ще имат малко повече работа, защото, както е известно, ЦИК взе решение в определени на случаен принцип избирателни секции да се извършва преброяване на контролните разписки. Те са 1 343 в страната и 39 в чужбина", допълни говорителят на ЦИК.