Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Ниските данъци са бъдещето на обществото

0 коментара

Либертарианството, както подсказва и самото име, е вяра в това, че всеки човек притежава своя живот и имущество и има право да избира как да разполага с тях дотогава, докато уважава същото това право и на останалите. Видно е, че либертарианците считат индивида за основна единица на обществения анализ - само той взема решения, за които носи отговорност.

Къде е мястото на либертарианството в широкия политически спектър?

Дали до лявата идея за социалната държава, или по-близо до пазарния възглед на дясното крило? Някои казват, че то не е нито ляво, нито дясно, водейки се от определенията на съвременното политическо пространство. Други смятат, че то комбинира по уместен начин най-доброто от двата полюса, като стъпва на лявата позиция за самоуправлението като толерантност към другите и на дясната - за отговорното икономическо поведение. Трети на шега твърдят, че либертарианците са десни по икономическите въпроси и леви по социалните.

Не правя агитация за управляващата коалиция НДСВ - ДПС. Струва ми се обаче, че рязко намалените през последните години данъчни ставки говорят за повече от просто лингвистично съвпадение между либертарианството и либералния характер на нашите два политически субекта.

Либертарианството обаче, не е само политическа философия. То е идея, разбиране, интуиция, каквато е свободата сама по себе си, и следователно е борба за правото на свободен избор и толерантност във всички сфери на нашия живот. Ще открием либертарианската идея в усилията за установяване на религиозна търпимост, в аболиционисткото движение в САЩ, в борбата за недискриминация на различни групи от хора.

Прагматичността на финансист ме кара да избера само някои от основните икономически възгледи на либертарианството. Два са основните принципи, които са характеристики и двигатели на свободната икономика. Те са прости, ясни и неоспорими. Първият може да бъде представен така:

"Свободните хора не са равни, а равните - не са свободни."

Кое точно равенство имам предвид? Разбира се, не това пред закона или за политическа свобода, а за равенството на доходите и материалното състояние. Тоест всичко онова, което можем да предложим или придобием на свободния пазар.

Нека разделим този принцип на две и започнем от "Свободните хора не са равни". Когато хората са свободни да бъдат себе си, да разполагат със съдбата си, да полагат усилия за подобряване на своето благосъстояние и семейното. Тогава резултатът на пазара не би могъл да бъде еднакви доходи за всички.

След като всеки от нас е уникално същество, защо да очакваме, че действията и пазарните ни взаимоотношения биха дали еднакви резултати? Някои имат повече или по-високо ценени дарби от други. Ние сме различни и в степента на предприемаческия си дух, в готовността си за работа и усилията, които ѝ посвещаваме. Различни сме и в умението си да спестяваме. Бих се обзаложил, че ако някой успее за една нощ със щракване на пръстите да ни направи равни по доход и благосъстояние, то утре по това време всички отново ще бъдем различни. Някои ще спестят част от парите си, а други ще ги изхарчат.

Ако хората са свободни да бъдат себе си, не могат да са икономически равни

Не мога да се съглася с тезата, че преходът в България ще завърши, едва когато всички забогатеят и заживеят като средния европеец. Среден европеец няма. Това понятие неоснователно скрива огромната пропаст между бедните безработни и бездомни хора и невъобразимо богатите аристократи в една Англия, например. Та нали не твърдим, че понеже 30% от американците нямат здравна осигуровка, САЩ не са излезли още от прехода.

Колкото до: "равните хора не са свободни", нека помислим за момент, за да открием страна, в която хората са действително икономически равни. Ако вече се сетихте за такава, то нека ви убедя, че хората в тази страна съвсем не са свободни.

Честно казано, единственият начин да уеднаквим доходите и благосъстоянието в едно общество е да подтиснем способностите на по-предприемчивите, да задържим изкуствено развитието на малцинството от способните хора, за да изравним скоростта им с тази на по-мудно мнозинство.

Тоест - буквално да се приложи сила, за изпълняват талантливите заповеди като: Не се справяй добре! Не работи повече и по-добре от другия! Не обслужвай по-добре от конкурента си! Не спестявай и не харчи по-разумно от другия! Надявам се, че никой от нас не би искал да живее в подобно общество, особено след злощастните опити на комунистическия режим да унифицира всички ни, често използвайки подобни силови методи.

Либертарианската идея за ненамеса на държавата и за свободни пазарни взаимоотношения предвижда ниски данъчни ставки, стимулиращи производството и бизнеса. Например, когато през лятото увеличихме заплатите в бюджетна сфера, се оказа, че много от служителите не останаха удовлетворени. И това е естествено. Нарасналият доход на доста от тях навлезе в следващия етаж на данъчната скала. Което автоматично означаваше по-висок процент на облагане на доходите. Много хора се запитаха: "Защо ми е по-висока заплата, ако реалният доход расте по-бавно?"

Заплащането може да бъде увеличено по различни причини - индивидуален подход от страна на работодателя при добра работа на подчинения, повишаване на квалификацията и т.н. Какъв е стимулът да повишите качеството на работата си или да подобрите уменията си, ако заплащането ви реално няма да се увеличи? Нима не трябва хората да се стремят да работят повече и по-добре, за да повишат благосъстоянието си? И нима трябва да бъдат санкционирани в този си стремеж? Трябва ли да целим относително да уеднаквим хората в заплащането им, въпреки различните усилия, посветеното време и умения, които влагат в работата си?

Бих искал да изразя позиция, която може да бъде оценена от доброжелателите като смела, а от недоброжелателите - като безразсъдна. За мен е предизвикателство да съм първият финансов министър, подкрепящ неотдавнашния призив на проф. Виктория Кързан Прайс, президент на обществото "Мон перелин", да се премахне данъкът върху корпоративната печалба в целия свят.

Разбира се, България може да си позволи това в координация с ЕС. Това е начин да се получи хармонизация на корпоративните данъчните ставки в общността на едно минимално равнище.

Бих искал да се спра и на другия основен принцип от икономическата философия на либертарианството. Според него:

Човек се грижи за своето. Оставеното на всички обикновено е на произвола

Това е в основата на "магическия ефект" на частната собственост. Принципът дава и ключово обяснение за провала на социалистическите икономики по света.

В Съветския съюз, а и в България преди 1989 г., властите прокламираха върховенство на централното планиране и държавната собственост. Те считаха, че частната собственост е егоистична и непродуктивна. Искаха да ни убедят, че под вещото ръководство на централната власт ресурсите ще бъдат използвани за общото благо. Храната на земеделеца стана "народна храна" и хората бяха гладни. Фабриката на предприемача стана "народна фабрика" и започна да произвежда стоки, непродаваеми на никой външен пазар.

И ако считате, че можете да се грижите еднакво добре за всяка собственост, то бих ви посъветвал да отидете да живеете в жилището на някой друг и да карате неговата кола за около месец. Гарантирам ви, че нито жилището, нито колата ще изглеждат като вашите собствени след същия период от време.

Ето защо е работещо разбирането, че хората са по-усърдни и по-разумно ползват ресурсите, ако собствеността върху имуществото е частна.

Друга полза от частната собственост, не така очевидно икономическа, е че тя разпределя властта. Когато един субект като държавата притежава цялата собственост, индивидите нямат защита от нейната воля. Институцията на частната собственост позволява на много хора да намерят своето собствено място, където са защитени от враждебните действия на други хора или на държавата.

Либералните и либертарианските идеи всъщност имат своята дълга традиция и в България. Непосредствено след освобождението на страната ни през 1878 г. много от строителите на Третата Българска държава, приемат тази философия и този подход към управлението на обществото, икономиката и държавата. И това е напълно логично - голяма част от тях са активни участници в националните борби за освобождение. В техните очи схващането, че човек има рождено право на съществуване, свобода и собственост, е било естествено продължение на амбициите и мечтите им да видят родината си като независима, просперираща държава.

Днес, българското общество отново вижда в тези идеи шанс за по-успешно и по-бързо развитие на страната - основано на прозрачност в политиката, на частна собственост, ниски данъци, свободни пазари и конкуренция в икономиката, на децентрализация на властта, на свободен избор за хората.

*Заглавието е на Mediapool. Публикуваме лекцията на Милен Велчев пред Университета по национално и световно стопанство със съкращения.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.