Ниското образование е причина за бедността на повечето българи

Преобладаващата част от бедните българи са без образование и живеят в малък град или на село. Това показва анализ на Институтът за пазарна икономика (ИПИ), който разглежда разпределението на доходите и се фокусира върху различни разрези на бедността и неравенството.

Според изследването една пета от българите, които живеят под прага на бедността от 286 лева за 2013 г., са получили едва 7 процента от доходите у нас. В същото време най-богатите 20 на сто, с доход от над 801 лв. месечно, са разпределили 40% от парите.

В понятието "средната класа в България" са поставени всички с месечни доходи от 286 лева до 801 лева. В тази група попада основната част от населението на страната – 4.2 млн. души, които генерират останалите 53% доходи.

Според Петър Ганев от ИПИ наличието на висше образование на практика гарантира, че няма да си беден. По думите му процентът на бедност при висшистите е под 5 на сто, а еквивалентният им доход - около 1000 лева. Групата на висшистите към 2013 г. е около 1.2 млн., от които заетите висшисти са 887 хиляди души. При високообразованите българи нивото на бедност е само 2%.

При българите със средно образование бедните са 12-13%, а при тези с основно образование скача на 37 на сто. Още по-зле е положението за българите с начално или още по-ниско образование - 60 на сто от тях са бедни.

Бедността се шири основно в по-малките населени места с висока безработица, сочат данните на ИПИ. Според изследването в София и големите областни градове процентът на бедност е около 10 на сто, а доходите - почти 1000 лева, като шансовете за намиране на работа са добри. В малките градове и селата обаче една трета от хората са бедни.

Изследването показва връзка между доходи и щастие, като удовлетвореността от живота при заможните е почти два пъти по-висока спрямо тази при бедните.

Доверието в правосъдието и въобще усещането за справедливост обаче е драматично ниско както при бедните, така и при богатите.

Образованието и заетостта са силно обвързани. В групата на бедните преобладават тези с основно или по-ниско образование и хората без работа. Средната класа е съставена преобладаващо от хора със средно и висше образование, които в голямата си част са работещи, коментира Петър Ганев.

Поне 60% от бедните над 16 години са работили някога през живота си.

Една пета от бедните са в лошо или много лошо здравословно състояние, докато половината от тях нямат проблеми със здравето, сочи още изследването.

Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността следва да е по-малко разговор за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите и повече разговор за образованието и новите работни места, коментира Петър Ганев.

Според него водеща цел на политиките трябва да бъде пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност.

Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството, за да се "вържат двата края", показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността, смятат от ИПИ.

Според тях реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватна регионална политика, са без алтернатива за повишаването на доходите.