Нито един руснак. Властта ползва НАП за бойкот на европейските санкции

България бойкотира напълно санкциите на Европейския съюз срещу руски граждани и компании, наложени на няколко етапа след анксирането на Крим през 2014 г. и след руската инвазията в Украйна през февруари 2022 година. Страната не е наложила санкции на нито един руски граждани или на руска компания от санкционния списък на ЕС, а процедурите са направени така, че да не работят. Задачата да не се свърши нищо е възложена на Националната агенция по приходите, става ясно от отговорите по Закона за достъп до обществена информация, които бяха предоставени на Mediapool.

За последната година в ЕС са замразени над 300 милиарда евро на руските банки и имущество за 20 милиарда евро на руските олигарси. Дори Унгария, която често защитава руски позиции в ЕС, е запорирала руски активи за над 900 милиона евро.

България и Кипър изглежда са страните в ЕС, които се най-силно се съпротивляват срещу налагането на европейските санкции. Кипър от години има славата на офшорно убежище за руските капитали, като страната все пак предприе мерки за отнемане на гражданството на няколко руски олигарси, предоставени по схемата за "златните паспорти".

По последни данни в България близо 300 000 руснаци притежават над 500 000 имота.

Единствената приличаща на санкционна мярка, предприета у нас до момента и за която се чу публично, е отказът през май 2022 г. на Агенцията по вписванията да позволи на бившия финансов министър Милен Велчев, брат му Георги Велчев и финансистът Красимир Катев да придобият бизнеса на руската банка ВТБ в България.

Европейският регламент за налагане на санкции срещу руски граждани и компании бе приет на 17 март 2014 г. заради предприетите от Русия действия за анексирането на Крим от Украйна. През февруари м.г. Русия започна пълномащабна война в Украйна, което накара ЕС и САЩ да започнат въвеждането на още по-сурови санкции, каквито никога по-рано не са били прилагани, а и за мнозина изглеждаха немислими.

До този момент ЕС е санкционирал 1386 руски граждани и 171 фирми, както и всички свързани с тях физически и юридически лица. На първо място в списъка е руският президент Владимир Путин.

Процедура, създадена да не работи

В отговора, предоставен до Mediapool, се открехва завесата за създадената в България процедура за избягване на санкциите. Тя описва механизъм, който е направен буквално, за да не работи. Въпросът за конкретния брой руски граждани и компании, на които са наложени санкции, бе зададен до Министерския съвет. Питането бе препратено до финансовото министерство, което на свой ред го връчи на НАП. Така приходната агенция беше разпозната като отговорната институция за прилагането на руските санкции в България.

Това е по силата на чл. 3 ал. 14 от Закона за НАП, в който се казва, че агенцията осъществява обмена на информация с европейските институции и осъществява обезпечаването и принудителното събиране на вземания по решенията на институциите в ЕС. Този механизъм е създаден преди 12 години, но така и не е бил приспособен да прилага европейските санкции.

В отговора на НАП се признава, че агенцията трябва да прилага регламента за руските санкции. Той предвижда да се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, които са собственост и във владение на санкционираните руски граждани. В българското законодателство обаче няма процедура по "замразяване", а по "запор" на активи, което е различно. Въпреки това европейският регламент има директно приложение и НАП трябва да може да задвижи процедура по "замразяване" дори без национална уредба.

Данъчната агенция обаче не е издала и един акт за прилагане на регламента за последните осем години, става ясно от отговора. НАП допълва, че няма как да разкрие имената и имуществото на евентуалните санкционирани лица, защото това са лични данни.

"По отношение на искането за предоставяне на конкретни данни за физически лица, а именно "за всеки гражданин на Руската федерация да се посочи и конкретното имущество, което е станало обект на санкции", следва да се има предвид, че НАП не е администратор на данните за притежаваните имущества от физическите лица, а от друга - тази информация представлява лични данни", се казва в отговора на НАП.

Въпреки че според НАП санкционираните руснаци се ползват от защитата на европейския регламент за защита на личните данни (GDPR), разследващият сайт Bird.bg вече разкри няколко имена. Още през април 2022 г. изданието обяви, че четирима руски граждани от санкционния списък на ЕС имат имоти в България. Това са Сергей Чемезов, Максим Топилин, Владимир Плигин и Алексей Чепа, които чрез свои роднини и офшорки притежават имоти по Черноморието.

Политическо бездействие на високо ниво

"Не е изненадващо, че България, изглежда, не прилага санкциите на ЕС спрямо лица и компании от Руската федерация. Очевидно е, че българските власти не смеят, не искат, а и нямат процедурите и капацитета да прилагат санкциите. За това се чака сигнал от най-високо политическо равнище за каквото и да било действие, а такъв не само, че не идва в момента, но дори напротив - сигналите са, че българското правителство би искало да смекчи или отмени санкциите върху Русия", коментира пред Mediapool Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който е един от водещите експерти по темата.

"Най-показателният пример в това отношение е необяснимото желание да се преговаря с "Газпром" от миналото лято и дерогацията от санкциите за рафинерията "Лукойл Нефтохим", която българските правителства издействаха и защитават, въпреки липсата на основание и необходимост от такава", допълни той.

Той прави паралел със сагата около поставянето на измервателни уреди в рафинерията преди години, което води до извод, че българските власти нямат увереността, че могат да осигурят спазването на законите на страната.

"Приемането на закона за контрол над дружества ключови за националната сигурност и критична инфраструктура от последния български парламент се случи със закъснение от 6 месеца спрямо аналогични закони в Европа, като няма изработени механизми за прилагане", коментира Стефанов.

По думите институционалната недостатъчност е заложена в българската инфраструктура за национална и икономическа сигурност и има много фактори, които я подкрепят.

"Още през 2016 г. в публикацията си "Кремълски наръчник", съвместно с американския Център за международни и стратегически изследвания на Збигнев Бжежински, Центърът за изследване на демокрацията, отбеляза, че от гледна точка икономическа сигурност България е една от най-уязвимите страни откъм присъствие и активи на руски физически и юридически лица", коментира експертът.

Руски контрол върху икономика

През 2014 г. германското разузнаване излиза с оценка, че в определени години Русия е контролирала до една трета от оборота на българската икономика.

"Съществуват и множество журналистически разследвания за конкретни случаи на контрол, включително през офшорни зони, както и връзки на високопоставени български политици, вкл. бивши финансови министри. В този смисъл, вероятността да няма лица и компании, които най-малкото да бъдат проверени спрямо санкционните списъци, би била много учудваща", допълва Руслан Стефанов.

Въпреки огромната необходимост България не е изградила модерна политика за насърчаване на инвестициите, която да включва елементи на икономическа сигурност и наблюдение (скрийнинг) на инвестициите.

Неотдавна Европейската комисия отбелязва, че заедно с Кипър, България е единствената друга страна в ЕС, която не само няма такъв механизъм, но и няма законодателна инициатива да се създаде такъв.

"Въпреки че в Закона за ДАНС е записано, че агенцията отговаря за финансовата и икономическа сигурност на страната, липсват каквито и да било практически механизми за реализирането на тази роля, включително в рамките на Съвета по сигурността към Министерския съвет. В резултат, страната рискува да се превърне в пристанище за руски и други рискови активи, така наречените корозивни капитали, които се опитват да заобиколят съществуващите санкционни режими. Същевременно, това избутва навлизането на светли или конструктивни капитали, което изглежда вече се наблюдава е България", отбеляза Руслан Стефанов.

"Гъвкавост и творчество"

Неглижирането на санкциите очевидно е целенасочена политика и повод за гордост, както стана ясно от неотдавнашното публично признание на служебния външен министър Николай Милков.

"Бяха наложени санкции на Русия, при които България прояви гъвкавост и творчески подход по отношение на това да останем сериозен и надежден партньор в рамките на ЕС и същевременно да се запазят българските интереси, така че да не бъдат нанесени щети на икономиката ни", заяви той в края на януари при представянето на отчета за свършеното от ведомството му в рамките на служебното правителство.