Отглас от скандала "Марковска"

Нито една партия в парламента не номинира главен съдебен инспектор

Искра Фидосова сн. БГНЕС

Нито една партия в Народното събрание (НС) не номинира свой кандидат за главен съдебен инспектор до 18 часа в сряда, когато бе крайният срок за внасяне на кандидатури. Това съобщиха пред Mediapool от пресцентъра на парламента.

Според източници на Mediapool от правната комисия в НС, в момента на изтичането на крайния срок, председателката ѝ Искра Фидосова (ГЕРБ) заявила пред колегите си: "Този път няма да предлагаме никого, за да не се оплюва човекът".

Парламентаристи коментираха, че думите на Фидосова могат да се тълкуват като индиректно потвърждение на информацията от вторник, че фаворитът на ГЕРБ за поста бе бившият шеф на атестационната комисията към бившия Висш съдебен съвет Георги Шопов.

Преди ден народни представители твърдяха, че той е "консенсусна" фигура и освен ГЕРБ, за него биха гласували и депутатите от ДПС, които подкрепиха управляващите при два предишни знакови избора – за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и за Конституционния съд (КС).

Главен съдебен инспектор се избира за срок от пет години от квалифицирано мнозинство на парламента – 160 от депутатските гласове. Поради тази причина мнозинството се нуждае от подкрепата на още поне 43 народни представители. За целта ГЕРБ очакваха подкрепа от независимите, декларирали принадлежност към управляващите и Движението за права и свободи, тъй като предварително Синята коалиция и БСП се дистанцираха от избора.

Именно поради тази причина и лявата, и дясната опозиция не внесоха свои предложения за шеф на инспектората към ВСС. "Защо да си хабим хората и само да ги унижаваме като се вижда, че няма никакъв смисъл да номинираме който и да е било", коментираха от Коалиция за България. Сходна позиция са обсъдили и депутатите от Синята коалиция на заседанието на парламентарната си група във вторник. Очаквано от ДПС не издигнаха собствена кандидатура.

Предварителните нагласи преди ден бяха изборът на главен съдебен инспектор да се изиграе по отрепетирания вече начин - чрез внасяне на кандидатура от ГЕРБ, подкрепена от предварително договорено шарено мнозинство или внасяне на кандидатура от независими депутати, декларирали подкрепа за ГЕРБ, зад която застават управляващите.

По неофициална информация, след оповестяването на името на Шопов като най-вероятен техен избраник, ГЕРБ са провели сондажи, не са получили достатъчна подкрепа и са преценили, че кандидатурата може да предизвика поредния конфуз на фона на шумния скандал "Марковска" и са предпочели да се въздържат от номинация.

Единственото, което е налице официално към сегашния момент е, че Народното събрание за пореден път не спазва собствените си правила и бави попълването на вакантни места в съдебната власт от парламентарната квота.

През 2010 г. мнозинството на ГЕРБ не спази съдебния закон и в продължение на над половин година не попълни парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Това бе изтълкувано и като опит за натиск върху ВСС.

Сегашният случай с неиздигането на кандидат за главен инспектор е прецедент, от който прозира пълно объркване на управляващите заради скандала "Марковска". На 11 октомври правната комисия прие правила за избор на човек за ключовия пост. Депутатите имаха над един месец да мислят кого да издигнат, но това така и не се случи.

Първоначалните планове бяха на 28 ноември кандидатите да бъдат изслушани, а на 5 декември да се проведе гласуването, което да излъчи новия шеф на инспектората.

При липсата на кандидати правната комисия ще трябва да приеме нови правила с нови срокове, които да бъдат утвърдени отново с решение на Народното събрание.

Това означава, че наследникът на Ана Караиванова трябва да бъде избран точно преди коледните празници, когато по правило обществото не е толкова съсредоточено върху сериозни теми. Ако и тогава няма избор, институцията ще остане без ръководител, защото мандатът на Ана Караиванова изтича в началото на януари.

Първоначалните планове на ГЕРБ показваха, че идеята беше изборът на главен съдебен инспектор да се претупа, което личеше от процедурните правила. Предвидена беше едва една седмица за обществено обсъждане на кандидатите, след като те подадат своите концепции. Крайният срок за представянето на имотните декларации на кандидатите на свой ред изтичаше в деня, който трябваше да се проведе изслушването им от правната комисия.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?