Политически анализатори:

Нито ГЕРБ, нито останалите партии са готови за реформи и поемане на отговорност

"Основната цел на ГЕРБ е да се укрепи като работодател номер 1 в страната преди местните избори"

Снимка: БГНЕС

Правителство начело с ГЕРБ ще има, но зад него няма да стои явна коалиция, скрепена от споразумение с ясни приоритети, коментираха пред Mediapool социологът от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова и политологът Живко Георгиев. И двамата изразяват големи съмнения, че партиите в 43-я парламент ще са способни и ще искат да проведат някакви реформи.

Според Боряна Димитрова е напълно възможно да бъде съставена неясна парламентарна коалиция, които да подкрепи правителство на ГЕРБ, но това ще е "мъчение". "Всеки парламентарен ден ще бъде договарян – кворум, дневен ред и проектозакони. Нужно е да има съгласие поне по 4-5 ясни приоритета", коментира Димитрова.

Според нея, колкото по-неясна е подкрепата зад правителството, толкова по-вързани ще бъдат ръцете му за реформи. По-добър вариант за страната е ГЕРБ да успее да постигне съгласие с няколко политически сили за определен брой ключови действия на следващата власт, смята тя.

"Дори и без формално подписана коалиция, тези политически сили трябва ясно да застанат зад правителството. Много е важно да се знае кои са те. Другият вариант е неясната подкрепа. Тогава няма веднага да има избори, но партиите веднага ще влязат в подготовка за предсрочен вот", коментира социологът.

По думите ѝ 43-я парламент все пак ще формира няколко "опорни точки", по които ще се намери някакво съгласие. Боряна Димитрова прогнозира, че това ще се случи във финансовата сфера за решаване на проблемите с КТБ, новите заеми и бюджета. Димитрова допуска, че съгласие може да бъде намерено и за енергийния сектор, където също са нужни неотложни решения. В същото време обаче "проблемите с огромните воденични камъни в здравната, социалната и образователната система ще бъдат оставено на заден план", коментира социологът.

Боряна Димитрова смята, че противоречивите публични позиции на ГЕРБ в дните след изборите се дължат на трудната ситуацията, в която партията се намира. Поради тази причина "Борисов сега играе парламентарни игри" и се опитва да печели време, за да види "възможните ходове".

"Малките партии вече поставиха много сериозни условия, а ГЕРБ ще се опита на всяка цена да състави правителство", казва Димитрова. Според нея проблемът в този парламент не е в големия брой политически формации, а в тяхната "ненормалност".

Няма припокриване между избирателите и тяхното парламентарно представителство и партиите нямат влияние върху своя електорат. Резултатът е, че политическите формации не могат да прокарат непопулярни решения. Така парламентът влиза в договорки за съставяне на математически мнозинства, но не и за придобиване на реално обществено влияние и реформи, каза още Боряна Димитрова пред Mediapool.

С ДПС или без ДПС

Според Боряна Димитрова най-вероятно правителството ще бъде съставено с подкрепата на Патриотичния фронт, част от Реформаторския блок и може би АБВ. "ГЕРБ се опитва да отвори ветрило от възможности", допълва Димитрова. Тя припомни 2009 година, когато Бойко Борисов включи редица фигури от Синята коалиция в своя кабинет и успя да състави правителство на малцинството. Според нея малките партии, в частност Реформаторите, ще играят двойна игра с техните хора, които влизат в правителство. "Подкрепата ще бъде само в лично качество", обясни социологът.

Правителство на ГЕРБ с подкрепа на ДПС е изключено. "ГЕРБ си дава сметка, че формулата "подкрепа срещу ангажименти" ще бъде началото на края за тях", коментира Боряна Димитрова.

Живко Георгиев е на мнение, че правителството ще бъде създадено без явна коалиция, но най-вероятно с подкрепата на ДПС. Той дава и втори вариант, много подобен на прогнозирания от Боряна Димитрова – правителство, съставено с подкрепа на част от Реформаторския блок, "България без цензура" и Патриотичния фронт.

Никой не иска избори, освен "Атака"

Живко Георгиев също е на мнение, че правителството ще бъде създадено, без да има ясен пакет споразумения за политики и кадрови назначения. Причината е, че малките партии също не искат избори (с изключение на "Атака"), а ГЕРБ иска властта на всяка цена.

"Подкрепата на ДПС ще бъде проблем за ГЕРБ, но Бойко Борисов и партията му твърде много искат да имат властта, поне да местните избори. След местните избори и според техния резултат може да се мисли за други варианти, включително предсрочен вот. Основната цел на ГЕРБ е да се укрепи като работодател номер 1 в страната преди местните избори", казва Георгиев.

Политологът напълно изключва възможността за съставяне на правителство по формула, която да гарантира поемане на отговорност и осъществяване на реформи. "Не вярвам, че ще има реформи в този парламент. По-скоро ще видим пожарникарски действия и закърпване на дупки в различни сектори. Няма да има ясна коалиция, защото и останалите партии в парламента не искат това", коментира той.

"Много са изкушенията на властта, но целта е тя да се консумира без ясно носене на отговорност. А за година-две, колкото вероятно ще бъде живота на това правителство, носенето на отговорност ще доведе само до негативи. Не виждам къде едно правителство би могло да вкара гол, че да вдигне трибуните. Няма и ресурси за това. Всички останали биха предпочели ГЕРБ да носи отговорността", каза Георгиев.

Всички искат да са в парламента, но да не носят отговорност, казва той. Според него десните предпочитат да останат в този парламент, докато укрепят позициите си, а вляво биха искали да станат лява опозиция на едно дясно управление, докато оправят вътрешните си проблеми.

Живко Георгиев и Боряна Димитрова са на мнение, че засега Реформаторският блок ще остане формално единен.

"Реформаторският блок ще запази своето единство поне до местните избори. Те са значима социална сила. Осем-десет процента подкрепа никак не е малко. Те има потенциал да разширят влиянието си на местните избори, защото, ако не са представени на местно ниво, все едно ги няма на политическата карта", каза Живко Георгиев.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?