Нобелова награда за "";целувката на смъртта"",N

Те печелят наградата за трудовете си върху процеса на разграждане на протеините.

Според информацията в сайта на Нобеловия комитет, те са успели да открият един от най-важните циклични процеси, протичащи в клетката - убиквитин - последвано от разпадане на белтъците.

Биохимиците Аарон Цихановер и Авраам Гершко от Израелския технически институт в Хайфа и Ъруин Роуз от Университета в Калифорния са започнали своите изследвания още в началото на 80-те години на миналия век.

Те открили, че клетката след като избере дефектния белтък, подлежащ на унищожение, го маркира с биохимичен маркер, състоящ се от молекули наречени "убиквитин", който наричат още "целувката на смъртта".

Убиквининът е полипептид, състоящ се от 76 аминокиселини. Неговото име произлиза от латинската дума ubique - "навсякъде" и означава "вездесъщ".

Отбелязаните с "целувката на смъртта" белтъците влизат в своеобразен "център за утилизация" на клетката - протеасома, където се разпадат на съставящите ги аминокиселини, от които после се синтезират нови белтъци.

Благодарение на работата на лауреатите сега учените разбират по какъв начин на молекулярно равнище работи универсалната регулаторна система на клетката, която управлява синтеза на белтъците, транслацията на ДНК, транскрипцията на гените и "контрола на качеството" на наново синтезираните белтъци.

Това откритие е позволило да се обясни механизмът на имунния отговор на клетките. При контакт на клетките с бактерия или възникването на заплаха, в нея се активира специален белтък - "фактор на транскрипцията". Той, на свой ред активира "спящите" гени, отговарящи за синтеза на биологически активните вещества, защитаващи клетката.

След изпълнението на своята функция този белтък отправя към убиктвитина и "се разглобява на запасни части". По този начин, имунният отговор на клетката срещу инфекцията е завършен.

Засечката в работата на този процес води до сериозни заболявания, в това число и до автоимунна реакция или даже рак.