Нобеловата награда за физика се присъжда за разгадаването на най-тъмните тайни на Вселената

Тазгодишната Нобелова награда за физика се присъжда на британеца Роджър Пенроуз, германеца Райнхард Генцел и американката Андреа Гец за откритията им, свързани с един от най-екзотичните феномени във Вселената - черната дупка, съобщава сайтът Nobelprize.org.

Роджър Пенроуз получава половината от наградата за откритието, че формирането на черна дупка се явява надеждно предсказание за Общата теория на относителността. Райнхард Генцел и Андреа Гец си поделят другата половина за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика. Единственото известно досега обяснение за невидимия и изключително тежък обект, който управлява орбитите на звездите, е черна дупка.

Пенроуз използва находчиви математически методи в доказателството си, че черните дупки са пряко следствие от Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. Самият Айнщайн не вярва, че черните дупки - тези свръхтежки чудовища, който улавят всичко и нищо, дори светлината, не може да им се изплъзне, наистина съществуват.

През януари 1965 г. - десет години след смъртта на Алберт Айнщайн, Роджър Пенроуз доказва, че черните дупки наистина могат да се формират и ги описва в детайл. В сърцето си те крият особеност (сингулярност), в която престават да съществуват всички известни закони на природата. Неговата новаторска статия все още се смята за най-важния принос към Общата теория на относителността след Айнщайн.

Райнхард Генцел и Андреа Гец ръководят групи от астрономи, които от началото на 90-те години на миналия век, са насочили вниманието си към регион, наречен Стрелец А* (Sagittarius A*) в центъра на нашата галактика. Орбитите на най-ярките звезди в близост до средата на Млечния път са картографирани с нарастваща точност. Измерванията на двете групи си съответстват, като и двата екипа откриват изключително тежък невидим обект, който притегля "бъркотията" от звезди, карайки ги да се движат наоколо с главозамайващи скорости. Около четири милиона слънчеви маси са "пакетирани" в регион, не по-голям от нашата Слънчева система.

Използвайки най-големите телескопи в света, Генцел и Гец разработват методи за проникване през обширните облаци от междузвезден газ и прах до центъра на Млечния път. Разширявайки границите на технологиите, те усъвършенстват новите техники, за да компенсират изкривяванията, причинени от земната атмосфера, изграждайки уникални инструменти, и се ангажират с дългосрочни изследвания. Тяхната новаторска дейност предлага най-убедителното доказателство за свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път.

"Откритията на тазгодишните Нобелови лауреати прекрачват нови територии в изследването на компактни и свръхмасивни обекти. Тези екзотични обекти обаче все още поставят много въпроси, които молят за отговори и мотивират бъдещи изследвания. Въпроси не само за тяхната вътрешна структура, но и въпроси как да тестваме нашата теория за гравитацията при екстремните условия в непосредствена близост до черна дупка", казва Дейвид Хавиланд от Нобеловия комитет за физика.

Нобеловата награда за физика се присъжда от 1901 г. Тази година паричната равностойност на наградата е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара).

Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.

Андреа Гец е четвъртата жена, спечелила Нобелова награда за физика. Лауреатките преди нея са Мария Кюри през 1903 г., Мария Гьоперт Майер през 1963 г. и Дона Стрикланд през 2018 г.

Миналата година Нобелова награда за физика спечелиха Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело за принос в разбирането на това как се развива Вселената.

Сред по-известните Нобелови лауреати за физика са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/, Питър Хигс /2013 г./.

Нобелистите ще получат наградите си до края на годината, увери генералният секретар на Кралската шведска академия на науките Йоран Хансон при представянето на лауреатите на тазгодишната награда за физика, предавано на сайта Nobelprize.org.

Заради пандемията от COVID-19 академията и Нобеловата фондация подготвят нов вид церемония по награждаването на лауреатите тази година. Хансон увери, че се работи активно по подготовка на дигитална церемония през декември, когато обикновено на тържествена церемония и гала отличените учени получават наградите си.

Хансон се ангажира също носителите на наградите за тази година да бъдат поканени на церемонията следващата година.

Той се извини на журналистите, които заради мерките срещу разпространение на пандемията нямаха възможност да присъстват физически в залата, в която бяха обявени лауреатите. Само няколко репортери бяха допуснати в залата и получиха шанса да зададат въпросите си към едната от трите отличени с приза за физика - американката Андреа Гец, която се включи по телефона от САЩ.

Обявяването на тазгодишните носители на Нобеловата награда по физика се забави с малко повече от петнадесет минути. Хансон се извини за закъснението и обясни, че то се дължи на усилията му да се свърже лично по телефона с тримата лауреати - Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец, и да ги извести за избора на Нобеловия комитет.