Номерът с Бриго не мина - да благодарим на царя

Логичната развръзка Бриго Аспарухов все пак да остане извън кабинета на българския премиер, възпламени куп похвали към личността на о.з.генерала. Политици от НДСВ, ДПС и БСП се надпреварваха да обясняват колко достоен е Аспарухов, защото сам се е отказал да стане съветник за специалните служби на Сакскобургготски. Вътрешният министър Георги Петканов дори изтъкна, че с намирането на решение по този въпрос "страната ни доказа, че може да поема политическа отговорност, като страна-членка на Северноатлантическия съюз".

Нищо подобно. За един месец, през който траеше "героичния" отпор на премиера и неговия генерал срещу външните предупреждения, България и нейната политика се превърнаха в тема на негативни анализи, оценки и загриженост както в Брюксел, така и сред дипломатическите кръгове и световните медии.

Заради "достойния" Бриго и заелия героична поза премиер България попадна в графата "подозрителни" и "непредсказуеми". Предупредиха ни, че ще сме втора ръка в алианса, че на нас няма да се разчита да опазваме тайните на пакта, от което пък трябваше да се досетим, че и ние няма да получим цялата сигурност, която предлага НАТО на партньорите си.

Всичко това стана в момент, когато войната срещу тероризма е основният приоритет на САЩ и НАТО и ключов елемент в този процес е доверието между съюзниците и обмена на разузнавателни данни. В същото време политици в България започнаха да говорят за "националния суверенитет" и недопустимата намеса на Запада във вътрешните ни дела. Въпросът с българското упорство стана още по - съмнителен на фона на нуждата от силно партньорство в алианса, който се възстановява от разногласията около войната в Ирак и интересът на Русия да се поддържа напрежението в Атлантическия съюз.

До последно "моят премиер", по думите на Бриго, твърдеше, че си е лично негова работа кой ще го съветва за специалните служби, които имат ключова роля при интеграцията ни в евроатлантическите структури за сигурност.

Цял месец на България, като на инфантилно дете, се обясняваше с думи прости и ясни, че подобни назначения касаят не само суверенната страна и суверена ѝ премиер, но и нейните партньори и най-малкото трябва да се обсъдят с тях.

Най- голямата загадка около всичко това остава защо, все пак, царят официално предложи съветническия пост на кандидат, който вече беше категорично отхвърлен от НАТО в началото на годината, при номинацията му шеф на разузнаването. Извън всички конспиративни, психологически и битови теории за обвързаността на царя с кръгове от ДС, остава един безспорен факт - чрез този ход Симеон направи невъзможно завръщането на бившите ченгета на властта. А изчистването на бившите сътрудници от сегашните им позиции по служби и ведомства очевидно е въпрос на време.

В това се състои и безспорният позитивен ефект от кризата с Бриго Аспарухов, който ще има исторически последици за България.

Отхвърлянето на о.з. генерала за ключов пост в държавата не беше просто отхвърляне на Бриго Аспарухов, а на цялата каста бивши сътрудници на бившата ДС, свързани с КГБ, чийто ярък представител и символичен образ е самият Аспарухов. Всички тези хора, които имат влияние по партийни централи и държавни институции, дърпат задкулисно конците на служби, политици и медии, изведнъж се оказаха на светло. Чрез Бриго Аспарухов те предявиха волята си да поемат открито контрола върху развитието на днешна България и "да служат" на НАТО така професионално и всеотдайно, както са служили на комунистическия режим в борбата му с НАТО.

В продължение на един месец Аспарухов и другарите му бяха подложени на безпрецедентни критики, отхвърляне и унижение. Западът каза, че не желае да работи с тях - нещо, за което перестроечно скроената българска политическа класа подозираше, но упорито отказваше да приеме.

За пръв път България осъзна на практика какво означават поетите на думи ангажименти за съобразяване с принципите, правилата и задълженията, произтичащи от волята ѝ да се присъедини към цивилизования свят.

Дори президентът Първанов преглътна партийно - идеологическите си сантименти и заяви публично, че назначението на Бриго трябва да се консултира с партньорите от НАТО.

Другият положителен ефект от последните събития е, че основните играчи от бившата ДС излязоха на светло, а публиката придоби някаква представа не само за техния идеен капацитет, а и за "професионалните" им методи на комуникация, натиск и шантаж. В пресата "цъфнаха" вечери с бивши шефове от ЦРУ и КГБ и редовни вторнишки обеди на бившия генералитет. Близкият до тези среди вестник "Труд" "внезапно" се сети да публикува сензационно обвинение на Майкъл Чорни срещу бившия премиер и лидер на СДС, макар то да е с двугодишна давност. Което не попречи на сегашното правителство да потвърди с нова заповед решението на предшествениците си за изгонването на Чорни.

Развръзката на двата казуса - с Бриго и Чорни - случили се почти едновременно, показа недвусмислено, че в отношенията си с България НАТО няма да допуска компромиси по принципни въпроси - участие на представители на бившите тайни служби в процеса на вземане на решения и връзки с мафията.

Занапред "обръчът" най-вероятно ще се затяга все повече, а България ще има усещането, че живее в "политически борд". Утеха за управляващите ще остане наистина суверенното им право да раздават ордените "Стара планина", където НАТО не се меси.

А "политическият борд" е най-доброто, което може да се случи на държава с неустановени вътрешни правила, зависими политици и корумпирано правораздаване.

Споделяне

Още от България