Нощният труд ще продължава да се плаща по 0.25 лв. на час

Проблемът ще се решава с работна група догодина

Димитър Манолов, КТ "Подкрепа", Снимка: БГНЕС

Добавката за нощен труд, какъвто полагат редица категории работници като лекари, сестри, шофьори, шивачки, машинисти, ще продължи да бъде 0.25 лв. на час.

Това стана ясно по време на последното заседание за годината на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), което завърши със скандал.

Синдикатът КТ "Подкрепа" поиска увеличаване на парите за нощен труд, но след като предложението не бе прието, президентът на профсъюза Димитър Манолов напусна бесен Министерски съвет.

Предложението на "Подкрепа" беше добавката за час нощен труд да бъде 0.5% от минималната часова ставка, което означава 2.55 лв. тази година и 2.80 лв. за 2019 г. вместо досегашните 0.25 лв. То не бе прието, а социалният министър Бисер Петков предложи да се състави работна група, която да подготви промени в Кодекса на труда.

По думите на Димитър Манолов едни и същи неща се говорят 25 години, а в крайна сметка кабинетът решава друго.

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" обясни след заседанието, че вдигането на ставката за нощен труд се обсъжда още от април. По думите ѝ при дебатите в социално министерство всички организации са били единодушни, че не е възможно да се запази сегашното мизерно заплащане. Работодателите и социалното министерство обаче отказали да приемат предложението на КТ "Подкрепа". "Това, което ни предлага в момента министър Бисер Петков е нищо да не се случи, защото този разговор вече го водихме няколко пъти. Така че, когато МТСП ни казва - още от другата година ще направим работна група, за нас означава "трай коньо за зелена трева", каза Григорова.

"Това, което е важно да се подчертае, когато цяла година социалната политика беше подчинена на ПР-а на един човек, на едно министерство, на едно правителство, в края на тази година видяхме отказ от реални действия, които биха дали заслуженото и отработеното на българските лекари, медицински сестри, охранители, шивачки. Това са най-уязвимите професии. Ако се очаква да правим палатки, да сложим черни тениски, да застанем на глава, да жонглираме с топки, можем и това да направим. Това, което ни предлагат работодателите, е българските специалисти да бъдат заменени с такива извън ЕС", каза още Ваня Григорова

Ася Гонева от КНСБ обяви, че час нощен труд може да се индексира с ръста на минималната заплата от 2007 г. досега, което ще доведе до 0.87 лв. на час.

Представители на Българския лекарски съюз заявиха, че ставката за нощен труд не е повишавана от 10 години.

"Работещите нощна смяна и специално в сферата на здравеопазването са подложени на едни условия, които натоварват страшно много организма и водят много често до сърдечно-съдови заболявания", казаха от БЛС.

Срещу вдигането на парите за нощен труд имаше и възражения.

"А дали някой се е поинтересувал от това колко населени места в страната в момента вече нямат обществен превоз на пътници поради липсата на средства. Нямаме друг избор освен да работим и в часовете, които са определени като нощен труд. Ние заплащаме всичкото това нещо въпреки липсата на тези субсидии, които ежегодно не ни се предоставят (за пътуванията на ученици и пенсионери, б. р.)", казаха от бранша "Автобусни превози".

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви, че увеличението на нощния труд трябва да стане паралелно с редица остарели промени в Кодекса на труда, сред които премахването на минимални осигурителни доходи.

Димитър Бранков от Българската стопанска камара обърна внимание, че редица проблеми в здравеопазването практически пречат за изплащането на по-високи възнаграждения за дежурствата на лекарите.

Работодатели и синдикати се противопоставиха и по друга тема - повишаването на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари.

Според работодателите не е редно най-ниското възнаграждение да се покачи от 1 януари, при положение че в 15 икономически дейности средната заплата е на нивото на минималната.

"473 000 души получават минимална заплата към юни тази година. Това е повече, отколкото са били хората на минимална заплата през 2017 г.", сочат данните на бизнеса.

Председателят на АИКБ Васил Велев цитира проучване на членската маса на организацията, според което 9% от предприемачите смятат, че минималната заплата трябва да е по-ниска дори от сегашните 510 лв.

Позицията на организацията е против ръста на минималната заплата догодина и защото в различните сектори и региони икономическата ситуация е различна.

"Квалифицирани и неквалифицирани, работещи, неработещи, трудолюбиви, мързеливи, всички са изравнени. Минималната работна заплата не може да бъде еднаква за всички икономически дейности. Трябва да се договаря така, както се случва в половината работеща Европа", смята Васил Велев.

Социалният министър Бисер Петков защити вдигането на минималното възнаграждение. Той посочи, че ръстът на минималната заплата с 50 лв. догодина до ниво от 560 лв. ще защити нискодоходните групи и ще ограничи риска от бедност сред работещите.

"Предложеното увеличение отговаря на обективната икономическа и социална рамка на страната. През 2019 г. се предвижда ръст на БВП от 3.7%. Стабилните макроикономически показатели и търсенето на работна ръка са предпоставка за увеличаването на всички доходи. Очакванията са за запазване на добрия бизнес климат в страната и на заетостта", каза Петков.

През уикенда финансовият министър Владислав Горанов обясни, че правителството целенасочено покачва минималното възнаграждение, за да "внуши" на бизнеса, че подценяването на труда е довело до неговата липса и до напускането на страната на хиляди млади хора, които отиват да работят зад граница заради по-високо заплащане.

В понеделник Българската стопанска камара се противопостави на логиката на финансовия министър, като заяви, че всъщност проблемът в момента е, че има диктатура на пролетариата през синдикатите.

Социалните партньори ще обсъдят шоковото поскъпване на индустриалния ток след Нова година, стана ясно още по време на тристранката.

Предложението на синдикатите беше цената на тока, който се търгува на енергийната борса, да се разгледа като допълнителна точка извън планирания дневен ред.

Вицепремиерът Марияна Николова обаче е категорична, че толкова сериозна тема не може да се вмести набързо в една точка "Разни". Освен това има процедура, по която официално да се призоват членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране.

До искането на бизнеса да се разгледа цената на индустриалния ток се стигна, след като от началото на месеца бяха регистрирани драстични скокове от над 300% в търгуваната цена, което принуди някои предприятия в Стара Загора да намалят производството, а други направо да спрат работа.

Енергийният регулатор се зае да направи проверка по проблема и обяви, че ще са нужни поне 4 месеца да установи дали са основателни сигналите за извършени нарушения. Но дори и да не е завършила проверката, председателят на държавния регулатор Иван Иванов заяви, че цена от 149 лв. за мегаватчас е прекалено висока.

Още от Бизнес