Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Нов абсурд пред Конституционния съд

4 коментара
Стефан Попов

Нов конституционно-правен абсурд ще бъде сътворен в недалечно бъдеще, ако Конституционният съд реши, че е допустимо да отговаря на въпроса на Върховния касационен съд (ВКС) за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията.

Член 12, алинея 2 се отнася до граждански сдружения. Той постановява следното: “Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.”

Търговската колегия на ВКС твърди, че този член съдържа неяснота и се нуждае от намесата на Конституционния съд, която единствено може да я разсее.

Самата идея да се дава задължително тълкуване на този член е недопустима за здравия разум. Но това едва ли има значение, тъй като Съдът доста често се разминава с този стандарт. Тя само показва каква нелепост са тълкувателните решения.

България има тежки прецеденти с тълкувателни решения. През 2003 г. Конституционният съд даде тълкуване на израза “форма на държавно управление” по искане на главния прокурор, тогава Никола Филчев. Лобито на Филчев в Съда, състоящо се предимно от кадри на СДС, надделя и извърши нещо немислимо до този момент покушение върху самата конституционна идея.

Вместо, придържайки се не само към основни положение в традицията на политическата философия, но и просто към здравия разум, да отговори, че “формата на държавно управление” се свежда до възможностите парламентарна република, президентска република и монархия, Съдът предложи своя интерпретация. Той с ангажира с твърдението, че “формата на държавно управление” включва всички конституционно определени органи на държавно управление. Това тълкуване бе наречено “разширително” и остана известно с това си име.

“Разширителното” тълкуване стесни възможностите за конституционни промени и нещо повече, за смислен конституционен дебат. То превърна имагинерната конструкция “Велико народно събрание” в основен фактор на конституционния процес и по този начин го блокира. Едва ли има днес юрист, който да не разбира каква вреда бе нанесена през 2003 година от Съда.

Питането за тълкуване на чл. 12, ал. 2 ще има подобни следствия, ако бъде допуснато. То е структурно аналогично на питането от 2003-та година. ВКС пита две неща.

Първо, ВКС пита дали “политически цели” и “политическа дейност” са две различни неща и дали под тези изрази стоят две различни хипотези. Например аз мога да нямам “политически цели”, но да извършвам “политическа дейност”, или обратно, или и двете. Ако “политически цели” и “политическа дейност” са различни категории и засягат различни хипотези, то как трябва да се разбират те поотделно?

Тук веднага може да се каже, че да извършваш “политическа дейност”, но да нямаш “политически цели” е абсурдна пропозиция. Може да се пита какви са политическите цели, но дали имаш или нямаш “цели” изобщо в една дейност, която е “политическа” в широк мисъл, е безсмислено питане. Без-целна политическа дейност не е политическа, а е безцелна игра. Но и игра на детската площадка в градинката е целе-съобразна дейност, дори в къси интервали.

Затова конюнкцията “и”, тоест “политически цели И политическа дейност” не може да се разкъсва на две независими променливи, или, както се изразява ВКС, две отделни хипотези.

Тази безсмислица трябва да накара КС да не приеме питането като допустимо, защото е тавтологично и въпросът не е действителен въпрос.

То не е допустимо поради неправдоподобната си логическа граматика в тази точка. Аналогично е да се пита дали в класическия пример от 18 век “злато” и “жълто злато” са две различни хипотези. Не са, въпросът е с предрешен отговор, както личи и по собственото становище на ВКС, изложено в текста на запитването.

Но дори да подминем безсмисленото първо питане и продължим нататък, какво следва съдържателно, ако се отговаря на въпроса дали “политически цели” и “политически дейности” са необходимо свързани, тоест образуват задължителна конюнкция. Така стигаме до втората част на запитването за тълкуване.

Второ, пита ВКС, кои по-точно са “политическите цели” и “политическите дейности”, които са присъщи и допустими само за партии, но трябва да се определят като забранени за “граждански сдружения”?

Тук стигаме до аналогията с решението от 2003 година. Политическа цел в тесен смисъл е вземането на властта. Тази възможност изисква политическа партия и съответна регистрация по критерии, режим на контрол, финансиране, отчетност и прочие. Оттам нататък, обаче, всяка дейност от публичния ред може да се определи като политическа. Всяка дейност, засягаща живота на полиса, е политическа дейност. Това в тесния позитивистки ум на юриста може да не е очевидно. Но както не е очевидно, така с него може да се злоупотреби. ВКС посочва примери с териториална цялост, унитарен характер на държавата, единството на нацията (каквото и да означава тази мъглявина), осъществяване на народния суверенитет и ограничаване на държавния суверенитет. И пита може ли “граждански сдружения” да се занимават с тези върховни въпроси на държавността.

С тези въпроси на държавността, строго погледнато, и партиите не могат да се занимават в смисъл да си поставят “политически цели” и да развиват “политическа дейност”, които целят разграждане на конституционните устои.

Ако има забрана, тя не би следвало да засяга едни, а не други типове организации. Ако една партия постави в програмата си отделяне на Кърджали или федериране на България, това би било държавна измяна на партия, не на НПО. В този смисъл каква е разликата между партия и “гражданско сдружение”.

Но, от друга страна, “политическа дейност” несъмнено е обсъждане на такива въпроси като т. нар. трансфер на суверенитет, което се включва в “ограничаване на държавния суверенитет”. Когато през същата 2003 година "Отворено общество", заедно с най-видни представители на НДСВ организира серия публични дискусии във връзка с нуждата от поправка в Конституцията именно в този смисъл, това забранена, противодържавна, анти-конституционна дейност ли е било? Според ВКС да, било е противоконституционна дейност. Още повече, че ако “дейност” и “цели” не могат да се отделят, то явно целта е била криминална от най-висок порядък. Това, разбира се, е пълен абсурд.

В питането се следва езика на Конституцията и се използва израза “граждански сдружения”. В закона за НПО-тата в България обаче те са два вида, сдружения и фондации. Изборът как да се регистрираш много често е формален и свързан с въпроса за по-гъвкаво управление. Сдруженията са по-скоро групи лица, обединени от обща цел. Фондациите са по-скоро фондове управлявани под условие на цели и мисии. Но между тях принципна разлика в контекста на питането няма. Затова можем да предположим, че питането в крайна сметка покрива и фондациите, тоест теоретически целия сектор на НПО-та.

В цялата съвкупност на подобни организации значителната част се занимават с политически въпроси по директен начин. И няма как да не се занимават. Всеки обществено значим въпрос има преки или косвени политически импликации. Дори да става дума хуманитарен въпрос като бежанци и имиграция, може да се открият политически импликации на дейността, а оттам и политически цели. А в специализирани НПО-та, които в САЩ се наричат тинк танкове, а в Европа повече “институти за публични политики” това е централно занимание. Излишно е с детски примери и картинки да обяснявам как подобно ново “разширително тълкуване” може да доведе до каквото властта в момента си пожелае.

ВКС се мотивира с въпроси на регистрацията на НПО, както и с някои несъответствия с европейски институции и техни препоръки. Това не е сериозно. Обхватът на въпроса е толкова голям, че не може да се изведе от въпроса за съдебната регистрация на НПО, още по-малко от препоръки на Съвета на Европа.

Накратко, при допустимост на питането ще се получи следното: Първо, Съдът ще потвърди, че делението на цели и дейности не е смилено, дори е логико-граматически невъзможно (не езиково-граматически, както твърди ВКС)1. Второ, едно тълкуване ще приеме формата на списък в дейности и цели, заниманието с които се забранява на НПО. Трето, така ще се отвори гигантски прозорец за бъдещи произволни решения на инстанции в съдебната система, прокуратура и прочие да се занимават с дейността на гражданските организации. Така прави Путин в момента в Русия.

Единственото смислено тълкуване е не разширително, а крайно тясно и свързано с аспирациите към властта. Организации, изобщо групи хора, които целят вземане на държавната власт, имат и “политическа цел” в този тесен смисъл. Те упражняват и “политическа дейност” също в този тесен смисъл. Затова трябва да се регистрират като партии да влязат в този режим цялостно. Всичко друго е произвол или условие за бъдещ произвол.

Това питане поставя и по-общия въпрос с какво се занимава Конституционният съд и кой го сезира. Тук ще кажа, за кой ли път вече, следното. Първо, тълкувателните решения на Съда трябва да се елиминират. Второ, Съдът трябва да приема индивидуални жалби. Така Съдът ще да бъде обвързан с конкретни казуси, а не с решения за “изобщото” от които следва възможността за действия в разрез с конституционната идея.

*Стефан Попов e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк. Програмен директор в Център за либерални стратегии (1996-2004). Председател на Настоятелството на Институт Отворено общество (2000-2006). Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международни режими (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибург, 2003), метафори на публичната политика (Виена, 2011-2012). Автор е на "Витгенщайн: Аналитика на мистическото" (Алтера, 2008). Директор на "РискМонитор" (от 2007).

1“Логическата граматика” е структурно условие за смисъл и не съвпада с езиковата граматика. “Кръглият квадрат скочи в морето” е граматически правилно изречение, но безсмислено, тъй като “логическата граматика” е грешна.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. gogomi
    #4

    Конституционият съд се очертава като пенсионерски клуб на посредствени съддии - дървени философи, които нанасят огромни вреди на държавата.

  2. Коментарът е изтрит в 21:57 на 7 януари 2021 от автора.
    #3
  3. winer
    #2

    Стефан Попов със същата лекота може да напише статия за -анестезията и има ли нужда да се практикува в България , неоходимо ли е заплащане на труда и изобщо за каквото се сетите стига да не е свързано със философия- университетската му специалност

  4. boby1945
    #1

    При наличие на Стефан Попов, макар и локиран в Нев Йорк, за какво ни е Конституционен съд? Само да го хрантутим, КС имам предвид???

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.