Нов колониализъм

Българското членство в Европейския съюз бе отложено заради опасения за корупция, организирана престъпност и бавна съдебна реформа. Когато през 2007 г. България и Румъния се присъединиха към ЕС, Европейската комисия им наложи "механизъм за сътрудничество и проверка", който ѝ позволява да осъществява мониторинг на реформите и да налага санкции. През 2008 г. ЕС отне на България 220 млн. евро европейски средства.

Ръководеното от социалисти правителство отговори ядосано, като обвини Европейската комисия в двойни стандарти и използване на механизма за мониторинг като политическо оръжие.

През февруари съветници на премиера Сергей Станишев подготвиха необичаен нов план. Според него ЕК и другите страни от ЕС ще имат повече възможности да се намесват там, "където слабостите могат да бъдат определени като структурни и повтаряеми и не могат да бъдат поправени само от българското правителство".

Планът предлага европейски служители и дипломати да участват в мониторинга върху прилагането на законите, управлението на фондовете на ЕС и наблюдението на съдилищата, прокурорите и следователите. Те ще следят случаи на политическа корупция и организирана престъпност, които съдебната система не решава достатъчно бързо.

Идеята е, че подобно "партньорство" ще е по-добро от механизма на Еврокомисията, въпреки че то все пак ще се ръководи от София, а не от Брюксел.

Станишев представи този план на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу в началото на март, но отговорът беше хладен. Говорител на комисията каза, че Барозу отхвърля идеята за паралелни структури на сегашния механизъм за мониторинг. Посланиците на ЕС в София, които съвсем наскоро научиха за плана, са също скептични.

Високопоставен дипломат каза, че ще е грешка да се отнемат морковът и тоягата от ЕК, която е едновременно политически независима и има доверието на членовете на ЕС - за разлика от правителството на България.

Всъщност, някои посланици съзират трик на българските социалисти, които се опитват да обявят на избирателите преди изборите през юни, че правителството си е възвърнало доверието на ЕС. Освен това вменяването на отговорност за реформите на ЕК и на страните членки на ЕС, означава възможност в бъдеще критиките да бъдат отклонявани срещу тях.

Въпреки негативната реакция, правителството продължава настоятелно да прокарва идеята си, като си е поставило края на март като срок за нейната реализация. Външният министър Ивайло Калфин дори предложи подобна схема да действа за всички държави в ЕС.

Такъв механизъм за съвместно управление на дадена страна може да е без прецедент за ЕС, но не и за България. Съветници от СССР пристигат масово в страната след 1944 г., за да гарантират, че новата комунистическа държава не се отклонява от курса за национализация, индустриализация и изграждане на социализма.

Все още повечето българи биха приветствали по-голяма роля на служители на ЕС. Повече от 80% от анкетираните хора в проучване на Евробарометър не вярват на правителството, парламента и съдилищата. В същото време близо 75% вярват на ЕС.

По-силното европейско присъствие в правителството може да изглежда добре за българите, дори ако това не помогне чак толкова много, колкото те се надяват.

*Подзаглавието е на Mediapool