Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

"Нов министър-нов директор": Болнични шефове се сменят като носни кърпи

Конкурсите са непрозрачни, често - с предизвестен край и не подлежат на съдебен контрол

2 коментара
"Нов министър-нов директор": Болнични шефове се сменят като носни кърпи

Петима директори за 3 години. Този своеобразен рекорд бе поставен в най-старата болница у нас – "Александровска", затвърждавайки правилото, че столът на болничния директор е един от най-разклатените в държавата. По старо неписано правило смяната на политическата конюнктура върви със смяната на директори на ключови болници. И обратно: заседи ли се партия на власт, отглежда несменяеми болнични мениджъри. Ето защо във времена на политическа нестабилност и избори през няколко месеца и смените по върховете на лечебните заведения зачестиха. Извън прецедента "Александровска", още няколко големи столични болници смениха по трима директори в изминалите три години: "Пирогов", бившата "Света Екатерина" - сега "Чирков", Специализираната болница по онкология (УСБАЛО), бившата правителствена - "Лозенец" и др.

Честите промени логично повдигат въпроса доколко съществуващите правила за избор на болнични директори чрез конкурси изпълняват първоначалния замисъл да има открита и честна състезателна процедура, с която да бъде избран качествен ръководител, или служат просто за "парлама" и всъщност зад "конкурсите" стои политическо кадруване и натиск.

Въпросът е важен и защото интересите зад "трудоустрояването" на свои хора в ключови болници са големи: държавните болници преразпределят всяка година милиарди левове през обществени поръчки към строителни фирми, доставчици на апаратура, лекарства, медицински изделия, консумативи, услуги и др. А това е дейност със значителен корупционен потенциал. Когато към това се прибавят и очакваните евромилиони по Плана за възстановяване и устойчивост, апетитите стават още по-големи.

Гарантирано от ГЕРБ

От края на януари 2021 година до април 2021 година в много от държавните болници в страната се проведоха конкурси за нови ръководства по новите правила на Закона за публичните предприятия. Съгласно тях управата на големите държавни болници се състои от изпълнителен директор, представител на държавата и независим член, като първите двама се избират от принципала - Министерството на здравеопазването, а независимият член – от Агенцията за публичните предприятия. Това цели в ръководството на големите болници да има независим коректив, но е доста спорно доколко това се случва.

Провеждането на конкурсите закъсня, което управляващата партия ГЕРБ оправда с пандемията от Covid-19 и необходимостта от поправките в законодателството, за да могат директорите на болници да продължат да работят и като лекари. В крайна сметка в "12 без 5", малко преди изборите на 4 април 2021 г., проведените в десетки болници конкурси бяха спечелени от старите директори, назначени при управлението, а някои и директно свързани политически с ГЕРБ. Така например преизбраните директори на болниците в Сливен (Васислав Петров) и Плевен (Цветан Луканов) са били в миналото кандидат-депутати от ГЕРБ и като не са избрани, са продължили да управляват лечебните заведения. Обратен е случаят с бившия директор на "Пирогов" проф. Асен Балтов, който след като първоначално спечели проведения при ГЕРБ конкурс през април 2021 г, няколко месеца по-късно беше махнат от служебния здравен министър Стойчо Кацаров и на изборите на 14 ноември 2021 г. се яви и беше избран като депутат от ГЕРБ.

С това примерите не се изчерпват: от проведените в първите месеци на 2021 г. конкурси в 20-тина от по-големите държавни болници в София и страната, почти всички бяха само с един кандидат, а именно действащият директор. Някои от примерите за конкурс само с един кандидат, който е действащият към този момент директор, са болниците "Александровска" (Борис Богов), "Лозенец" (Любомир Спасов), Генчо Начев ("Света Екатерина"), Антон Петков ("Свети Иван Рилски"), Йовчо Йовчев (УМБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович"- Стара Загора), Карен Джамбазов (УМБАЛ "Свети Георги"-Пловдив) и др. При почти половината преизбрани директори можеха да бъдат открити определени взаимовръзки с ГЕРБ или техен коалиционен партньор – например "Обединени патриоти".

Нов министър, нов директор

Предизвестените конкурси с "един кон" предизвикаха остри политически реакции срещу бетонирането на кадри на ГЕРБ в управлението на болниците. Дори в 45-тото НС Мая Манолова имаше инициатива за законови поправки, с които да се проведат нови конкурси в болниците. Времето бързо показа, обаче, че смяната в политическата конюнктура ще свърши тази работа, или поне в част от по-големите болници.

Служебният здравен министър Стойчо Кацаров предприе няколко шумни смени на директори на големи болници след сензационни разкрития за нарушения, злоупотреби и лошо управление: "Лозенец", "Александровска", "Пирогов", "Свети Иван Рилски", като показателно, е че само последната болница все още е с назначения от него директор, при това наскоро имаше индикации и за неговата смяна. Назначените от Кацаров директори на "Лозенец" Радосвет Горнев и на "Пирогов" Иван Поромански бяха махнати от наследничката му Асена Сербезова, а назначените от нея временни директори Христо Стоянов ("Лозенец") и Валентин Димитров ("Пирогов") впоследствие спечелиха обявените конкурси за титуляр. Самата Сербезова през своя мандат смени директорите на Специализираната болница по онкология Стефан Константинов и дългогодишният директор на "Света Екатерина" Генчо Начев, но пък следващият служебен министър Асен Меджидиев ревизира нейните назначения. Сложеният от Сербезова начело на Онкологията проф. Панайот Куртев не спечели обявения при последния служебен кабинет конкурс и УСБАЛО вече се ръководи от д-р Владимир Даскалов, а временният шеф на болница "Чирков" проф. Николай Димитров бе уволнен от министър Меджидиев заради вътрешни брожения срещу него и на негово място бе назначен д-р Валентин Говедарски, който впоследствие спечели обявения конкурс за титуляр. Сега, само няколко месеца по-късно, е в ход нов конкурс за директор на болница "Чирков", като причините за това са неясни.

Феноменът: временният шеф е избран за постоянен

Печеленето на последващи конкурси от временно назначени директори при дадено управление, е трайна практика, наложила се през годините, която затвърждава съмненията, че конкурсите са "нагласени". По правило когато принципалът МЗ освободи даден болничен директор, на негово място се назначава временно нов до провеждането на нов конкурс. Когато министърът бърза да устрои временния шеф за постоянен, конкурсите се провеждат и печелят бързо. Така например назначеният през юли 2021 г. за временен директор на "Александровска" болница д-р Атанас Атанасов спечели само за месец мястото на титуляр, получавайки по-висока оценка от конкурента си и предишен директор на болницата проф. Борис Богов.

Същият филм се повтори и когато Атанасов беше сменен от служебния министър Асен Меджидиев през есента на миналата година и за временно изпълняващ длъжността бе назначен проф. Атанас Йонков, който в последствие спечели проведения конкурс. Смяната на Атанасов бе разчетена тогава като "завръщането на ГЕРБ" в болницата, която дълги години бе управлявана от станалия здравен министър през 2020 г. проф. Костадин Ангелов, който сега е сред водещите лица в партията на Бойко Борисов.

Същата ситуация с печеленото на конкурс от временния директор се разигра и при многобройните смени на директорите на "Пирогов", болница "Чирков" и др.

Светът е голям и мотиви винаги ще се намерят

С малки изключения, в които действително бяха приведени солидни примери за лошо управление и злоупотреби като затъналата в дългове "Александровска" по времето на Костадин Ангелов и криминалните практики около трансплантациите в болница "Лозенец", много от смените в болниците бяха оправдани с формални нарушения или изобщо не бяха приведени мотиви, което отново подсказва, че "двигателят" за смените е по-скоро политически. С такива формални мотиви например министър Асена Сербезова махна през юли 2022 г. директора на УСБАЛО д-р Стефан Константинов: "непроведени конкурси за академични длъжности, различни ценоразписи според сложността на поисканите от пациентите допълнителни услуги, неприлагане на системата за двоен подпис в 4 от общо 11 проверени договора за обществени поръчки".

По принцип административни нарушения при проверка в болница винаги могат да бъдат открити и затова е много лесно да бъдат изнамерени някакви мотиви за смяната на болничен директор – независимо дали има основание за това или не. Така например одит на настоящата служебна власт "скрои шапката" на назначения от Стойчо Кацаров директор на "Александровска" Атанас Атанасов и от борец срещу наследените от Костадин Ангелов дългове, той се превърна във виновник за нарастването им.

Липса на прозрачност

Въпреки че идеята на публичните конкурси е да има прозрачност при избора на директори, прозрачността е само привидна. Концепциите на кандидатите не се публикуват на сайта на МЗ и вероятно не случайно. През юни 2021 г. един от кандидатите за директор на болницата в Ямбол д-р Панайот Диманов разказа как конкурентът му д-р Димитър Рунков, който се ползва с явните протекции на ГЕРБ и бе кандидат за депутат на партията, е представил концепция от "няколко хвърчащи листа". Докато самият Диманов е подготвил труд от 60 страници, което е принудило конкурсната комисия да прекрати конкурса и за двамата участници заради катастрофалното представяне на "правилния" кандидат. Д-р Рунков на свой ред твърди, че конкурсът е спрян за "вразумяване" на конкурента му. Но също така намеква и за "апетити" около усвояването на средствата за изграждането на новия болничен корпус.

Друг проблем на процедурите е, че критериите за оценка в конкурсите и тяхната тежест не са оповестени предварително. При крайното класиране се публикуват оценките на различните кандидати, но без да е ясно въз основа на какво са оценени така.

Назначенията на представителите на държавата и т.нар. независими членове в болниците, които също се избират с конкурс, също са по-скоро проформа. Публикация на в. "Сега" от 19 април 2021 година "На прощаване – любимци и реваншизъм в държавните болници" освети порочната практика в конкурсите за независими членове да участват едни и същи подставени лица, които в последствие отпадат и състезанието се оказва предизвестено в полза на третия кандидат.

27 болници превъртат 2 млрд. лв. през поръчки

Интересът на политическите партии за овладяване на ключови болници е обясним предвид огромния ресурс, който те преразпределят през обществени поръчки към определени икономически субекти: строителни фирми, доставчици на лекарства, консумативи, апаратура, храна, перални и др. А това е твърде апетитна хапка, за да остане встрани от схемите с обръчи от любими фирми и пълнене на партийни каси.

По данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) за 2022 г. г. 27 държавни и общински болници попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на сключените договори. Възложените през годината само от тези лечебни заведения поръчки надхвърлят 2 млрд. лева. Сумите, които тези 27 болници преразпределят през обществени поръчки, варират от 350-200 млн. лв. докъм 20 млн. лева за едно лечебно заведение.

Източник: Агенцията по обществени поръчки. Данните са за 2022 г.

Видно е, че сред най-крупните възложители са болници, които зареждат скъпоструващи лекарствени продукти и медицински изделия. За да е по-ясен размерът на възлаганите дейности, може да се даде за пример, че снабдяването на болница като столичната "Св. Иван Рилски" или пловдивската "Свети Георги" е сравнимо като бюджет с обществените поръчки на МВР и надхвърля по стойност поръчките на общини като Пловдив, Варна и Стара Загора.

Допълнителни апетити има около разпределянето на средствата по конкретни проекти в болниците: разширения на клиники и строителство на нови корпуси (МБАЛ "Св. Панталеймон" Ямбол, УМБАЛ "Чирков") на болниците; проекти за модернизация с покупката на скъпа апаратура; усвояване на средства от отпуснати държавни субсидии и заеми ("Александровска", "Лозенец" и др.)

"Обществените поръчки на лечебните заведения имат значителен корупционен потенциал, като рискът е съсредоточен в няколко проблемни практики: заобикаляне на ЗОП и непровеждането на обществени поръчки, както и залагането на дискриминационни (нагласени) условия в обществените поръчки в полза на конкретен кандидат" - това са част от изводите от секторен анализ "Обществените поръчки в здравеопазването в България – начин на употреба" на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), публикуван в началото на 2022 г. Анализът дава пример за това как болници заобикалят поръчки, поръчват определена марка кренвирши или залагат в спецификацията за покупката на скъпа апаратура условия, идентични със спецификацията на спечелилия кандидат.

Адв. Мария Шаркова: Трябва да има съдебен контрол

Според адвокат Мария Шаркова, която е специалист по медицинско право, основен проблем е това, че конкурснитe процедури не подлежат на съдебен контрол.

Тя има опит в практиката си с няколко конкурса за избор на членове на съветите на директорите на болници. От името на един от некласираните кандидати е обжалвала процедурата, но споделя, че продължава практиката на ВАС тези процедури да не подлежат на обжалване.

"Тъй като не подлежат на обжалване, на практика не може да се упражни адекватен контрол над избора. Аз поддържам тезата, че става въпрос за публични предприятия и идеята на този закон е да има прозрачност при избора, но как може да се гарантира това, когато няма съдебен контрол?", коментира тя пред Mediapool.

"Опитахме да сезираме и Агенцията за публични предприятия относно конкурси на МЗ по времето на министър Костадин Ангелов: че не е проведен прозрачно конкурсът, че не е ясно по каква методика са оценявани кандидатите, каква тежест има всеки критерий. Не получихме никакъв отговор", посочи Шаркова.

ВАС приема, че става въпрос за решение на работодател и не може да има съдебен контрол, защото не може да се контролира работодателят кого да избере да работи при него. Според адв. Шаркова, обаче, става въпрос за ръководство на публични предприятия, а не на обикновена фирма, в която шефът решава. Според нея не е легитимна тезата, че министърът може да смени който си иска директор, без да има сериозни мотиви.

"Идеята на Закона за публичните предприятия и на провеждането на конкурс е да се гарантира, че те ще бъдат управлявани от хора, които отговарят на определени изисквания. И че прекратяването на договора за управление няма да зависи от политически фактори и няма да се упражнява натиск върху съответния ръководител. Защото ако ти във всеки един момент можеш по собствено усмотрение да уволниш или назначиш някого, ти упражняват натиск върху този човек, включително и за това как той управлява публичното предприятие и той става зависим", смята Шаркова.

Съдът: Министърът не действа като орган на изпълнителната власт

В свое определение от март 2022 г. Върховният административен съд постановява, че правоотношението между собственика на капитала на съответното търговско дружество (МЗ) и управителните му органи, е договорно правоотношение между равнопоставени субекти.

"При избора на членове на управителните органи на търговското дружество с над 50 на сто държавно участие министърът на здравеопазването, както и комисията, не упражняват административни правомощия и не действат като органи от системата на изпълнителната власт. Издаваните в хода на провежданата процедура актове не са административни и те не подлежат на съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност по реда на АПК. Новата нормативна уредба на процедурата за избор на членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия не променя характера на правоотношението между съответното дружество и членовете на неговите органи", казва съдът.

Английският вариант на тази статия можете да намерите тук.


подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Milanova Magda
    #2

    Ако продължават така да сменят ръководители на държавни звена без причина, не ни чака нищо добро. Хората започват да се страхуват за местата си и не вършат нищо. Не знам защо всички забравиха административните наказания, а чакат човек да потъне и да го дадат на прокуратурата. Накажете го административно още при първото нарушение и го предупредете , че няма да му простите второто. Какви ръководители са като не мислят за подчинените си?

  2. anton nikolov
    #1

    Още едно доказателство, че чрез болниците се източват пари в полза на властимащите.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.