Нов натиск на БСП и ядрените среди за АЕЦ "Белене"

Енергийният министър под атака, че не инициира парламентарен дебат за размразяване на проекта

Нов натиск на БСП и ядрените среди за АЕЦ "Белене"

Размразяването на спрения в началото на 2012 г. проект за строеж на АЕЦ "Белене" отново станат повод за разгорещен дебат, след като в парламентарната енергийна комисия в четвъртък бе представен нов доклад, анализиращ рисковете пред различните варианти за действие или бездействие по евентуалната ядрена централа. Най-големият риск за България е да се вземе политическо решение какво да се прави с произведеното оборудване и да не прави нищо, заяви пред депутатите проф. Холгер Рогнер, научен ръководител на екипа от Виенския международен център по ядрена компетентност, изработил документа по поръчка на Българския атомен форум.

Любопитен момент от представянето на доклада в парламента е, че това се случва преди депутатите да бъдат запознати с изработения от екип на БАН по поръчка за над 2 млн. лв. от "Българския енергиен холдинг". Този анализ бе обявен в средата на ноември 2017 г. като енергийният министър Теменужка Петкова тогава заяви, че той ще бъде представен в енергийната парламентарна комисия и ще бъде подложен на дебат, но това така и не се е случило досега.

Именно обещаното и неосъществено от Петкова търсене на политически консенсус за бъдещето на прекратения ядрен проект в парламента даде повод за откриваща атака на депутата и енергийно острие на БСП Таско Ерменсков. Той обвини Петкова, че година и половина след като България бе осъдена да плати над 620 млн. евро на руската "Атомстройекспорт" за произведеното оборудване за централата не се прави нищо, а тя лично само говори, че ще има дебат за ядрения проект, а нищо не предприема.

"Това безадресно трябва да се инициира дебат не върши работа. Инициирайте дебат, или ние да го инициираме", обърна се Ерменков към Петкова, която участваше в блиц контрола на комисията и изслуша малка част от новия доклад, от който се очакваше да налее още аргументи в мелницата на привържениците на втората атомна централа у нас. Неговите изводи в крайна сметка бяха приети от депутатите просто за сведение и така и не стана ясно инициира ли се дебат за атомната централа.

Рогнер не представи по-различни варианти от вече дискутираните в публичното пространство, а техническият ръководител на екипа за доклада Янко Янков заяви, че целта не е убеждаване в нуждата от АЕЦ "Белене", а честно представяне на вариантите пред проекта и рисковете пред него.

Възраждането на "Белене" можело да спаси временно въглищните централи

"Няма такова нещо като нулев риск, но АЕЦ "Белене" е напреднал проект – до готовност за строеж, така че, рискът е много малък", заяви германецът, според когото вътрешният пазар има нужда от нови енергийни мощности. Той дори лансира идеята възобновяването на ядрения проект да се използва като аргумент за запазване дейността на въглищните централи, които от 2021 г. трябва да покриват по-високи екоизисквания или да спрат работа. Според Рогнер с ядрения проект България можело да покаже какво ще направи за подобряването на околната среда и да получи няколкогодишна отстъпка за експлоатацията на ТЕЦ-овете.

Според доклада най-добре е държавата сама да довърши ядрения строеж. "Ключово тук е осигуряването на финансирането. Финансовият риск съществува, но лихвите по заемите са предмет на договаряне", заяви Рогнер. Според доклада при този вариант всички позитиви остават за държавата, но е нужен пълен политически консенсус. Рентабилността на проекта ще зависи от това дали електроенергийният пазар ще е свободен или хибриден, дали ще продължава дългосрочното и гарантирано изкупуване на ток, но рискът за довършването на ядрената централа е минимален, смята ядреният експерт.

Продажба на оборудването щяла да върне едва 30% от платените пари

По думите му "Белене" може да бъде изградена и с участието на партньор, който да осигури финансирането, независимо дали държавата е мажоритарен или миноритарен акционер. Рогнер се спря и на лансираната още през лятото на 2016 г. идея за приватизацията на ядрения проект като посочи, че от общо 600 такива проекта в света нито един не е реализиран като изцяло частен. Освен това ако централата се дадяла на друг инвеститор, нямало гаранции, че той няма да изнася цялата енергия и да не съдейства дори и при недостиг на вътрешния пазар.

"Досега няма нито един голям енергиен проект, който да е изграден изцяло по икономическа логика. Електроенергията е национална сигурност", заяви още германският професор.

Според него страната ни трудно може да продаде на друга държава наличното оборудване за АЕЦ "Белене". Това може да стане само със съдействието на производителя "Росатом" и съгласието му да го внедри в друг свой проект. В такъв случай обаче България ще си върне максимум 30 процента от платените пари за ядрените съоръжения, каза Рогнер.

Виенският международен център по ядрена компетентност разглежда и вариант за нарязването на произведеното оборудване за скрап. Това ще е пълна загуба, каза Рогнер, цитирайки думи на сина си, който бил в бизнеса с метални отпадъци и го уверил, че за скрап реакторите ще струват по 2-3 цента/кг. Докладът изчислява, че това означава едва 1.5 млн. долара приходи за държавата.

Спомената е и възможността наличното оборудване за "Белене" да се инсталира на площадка в АЕЦ "Козлодуй", което също е дискутирано като вариант от страна на политиците от ГЕРБ. Според експертите това не е добър вариант, тъй като оборудването е произведено за спецификите на площадката край Белене относно сеизмика и други показатели. Освен това лицензирането на терена край Козлодуй ще отнеме много повече време, а и съществуващата площадка е изключително натоварена с 2 работещи реактора, 4 реактора в процес на извеждане от експлоатация, два склада за съхранение на отработено гориво, цех за обработка на РАО (радиоактивни отпадъци) и ново хранилище за постоянно съхранение в процес на строителство.

Касчиев предлага парогенераторите да се дадат на "Козлодуй"

Ядреният експерт и бивш шеф на ядрения регулатор Георги Касчиев посочи, че основният проблем пред АЕЦ "Белене" е, че му трябват нови оценки – включително за въздействието върху околната среда, тъй като вече изработените не отговарят на никакви европейски изисквания, приети след стартирането на проекта през 2005 г. Според него единственото разумно нещо, което може да се направи, е двата парогенератора от оборудването да се предоставят на АЕЦ "Козлодуй" за бъдещите нужди на V и VІ блок. Финансовите отношения между НЕК и АЕЦ "Козлодуй" за оборудването могат да се уредят на по-късен етап, смята той.

Касчиев обърна внимание още, че никой от твърдящите, че в страната ни ще има дефицит на енергийни мощности не отчита приключената в началото на 2018 г. сделка за ТЕЦ "Варна", чийто нов собственик смята да пусне в експлоатация три от съществуващите блокове, преработвайки ги за ползване на природен газ вместо въглища. Той посочи, че цената на бъдещия ток от ТЕЦ "Варна" ще е 128 лв./МВтч, което е под заложените в доклада на БАН стойности на продукцията на АЕЦ "Белене".

Пълна каша и нетърпима загуба на време

"За АЕЦ "Белене" доклади, анализи и варианти има много. Обсъждането им повече е безсмислено", заяви председателят на Института по енергиен мениджмънт Славчо Нейков. Според него изпълнителната власт трябва спешно да представи пътна карта с намеренията си относно АЕЦ "Белене". "Всичко останало е нетърпима загуба на време", каза той. По думите му страната ни има въпиюща нужда от нова енергийна стратегия, тъй като сегашната "свършва утре – през 2020 г". Нейков обърна внимание на взаимно изключващите се политики: "В сегашната енергийна стратегия, одобрена от парламента имаме записана нужда от 2000 МВ нова ядрена мощност, в същото време Народното събрание има решение за прекратяване на АЕЦ "Белене". "Кашата е пълна", заключи Нейков.

Самата Петкова, която присъства за кратко на представянето на доклада, се ограничи в познатите си коментари за нуждата от дебат и консенсус за бъдещето на проекта. Тя каза, че счетоводно пасивите и активите на ядрения проект вече били отделени от НЕК и че най-малкият проблем било да се регистрира дружество, но това само по себе си не водело до нищо. Заради повтаряната от месеци една и съща позиция за необходимостта от дискусия, тя си навлече гнева на Ерменков.

Тя бе нападната словесно и от бившия директор на АЕЦ "Козлодуй" и сегашен народен представител от БСП Иван Генов. Той я попита защо седем години НЕК не дава за ядрената централа ротор, който е още от старото оборудване за АЕЦ "Белене", доставено в рамките на първия проект. Според Генов монтирането на този ротор може да увеличи проектната мощност на един от блоковете до 104 процента. "Допълнителни 40 МВ означават 21.5 млн. лв. приходи годишно, които в момента са чиста загуба", изчисли Генов. Петкова се ангажира да провери как стоят нещата с въпросния ротор и да придвижи предаването му към ядрената централа.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?