Нов орган с квота на парламента и президента заменя ДКД

Трансформиране на Държавната комисия по далекосъобщения в Комисия за регулиране на съобщенията и коренна промяна в процедурата за лицензиране предвижда проект за промяна на Закона за далекосъобщенията, подготвен от екипа на Пламен Петров.

От закона са изчистени всички текстове, които изискваха правителството да одобрява дейностите на комисията в областта на лицензирането на далекосъобщителните оператори. Изцяло се отменя разделът в закона, който определяше процедурата за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги. Това бе процедурата, по която бяха издадени лицензиите на втория GSM-оператор и на двете частни национални телевизии - bTV и Нова телевизия.

При новият вариант на закона, новата комисия се превръща в краен лицензионен орган. Нейните решения ще могат да се обжалват по реда на административното производство.

Проектът и мотивите към него са качени на сайта на ведомството - www.mt.government.bg за обществено обсъждане, в раздел "Проекти".

На мястото на сегашната ДКД се създава Комисия за регулиране на съобщенията и се въвежда квотен принцип за назначение на членовете на регулаторния орган, какъвто в момента съществува при формирането на Националния съвет за радио и телевизия..

Досега 5-членния състав на комисията се назначаваше от правителството. Мандатът на председателят на комисията беше 8 години.

Новият вариант на закона предвижда правителството в лицето на министър-председателя да назначава само председателят на комисията. Заместник-председателят и двама от членовете ще се избират от парламента, а последният от състава на комисията ще се назначава от президента. Всички членове, включително председателят, ще са с 5-годишен мандат. Въведено е ново изискване сред петимата да има поне един икономист и един правоспособен юрист. Членовете на комисията нямат право да получават възнаграждение от друго място, освен ако не се занимават с преподавателска или научна дейност. При първоначалното създаване на комисията председателят ще бъде назначен с пълния 5-годишен мандат, членовете от квотата на парламента - с 3-годишен мандат, а човекът на президента - за 1 година.

Според мотивите, с тази промяна България се доближава повече към изискванията на ЕС за относителна независимост на регулаторния орган в сектора от изпълнителната власт.

Отменят се междуведомствените комисии за провеждането на конкурси или търгове за издаване на далекосъобщителни лицензии. Според сега действащия закон, комисиите се назначаваха от министър-председателя и в тях задължително се включваха членове на ДКД и в зависимост от типа лицензия - на НСРТ и на други заинтересовани ведомства.

Отменя се и задължителното сега одобрение от страна на правителството за стартиране на процедурата за лицензиране, за издаване и за отнемане на далекосъобщителни лицензии. Кабинетът няма да одобрява и размера на лицензионните такси.

Новата комисия ще одобрява и промените в цените на писма и колети. В проекта се предлага регулаторните функции в дейността на "Български пощи" да се прехвърлят от министъра на транспорта и съобщенията към Комисията за регулиране на съобщенията. Екипът на министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров подготвя и проект за изменение на Закона за пощенските услуги.

По-голям процент от лицензионните такси вече ще се заделят за дейността на агенция "Развитие на съобщенията и информационните технологии", чрез която министерството ще подпомага развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктури и информационните технологии.

По закон и в момента съществува такъв орган, определен като административно звено към транспортния министър, който изпълнява същите задачи. За осъществяването им се отделят 5% от първоначалните лицензионни такси за далекосъобщителни услуги, лицензионни такси и такси за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги, 20% от годишните такси за радиочестотен спектър, както и дарения, завещания и лихви.

Според предложените поправки в закона, за развитието на далекосъобщителната инфраструктура и информационните технологии ще се отделят 25% от първоначалните и допълнителни еднократни лицензионни такси за далекосъобщителна дейност, 45% от лицензионните такси и таксите за регистрация за неуниверсални пощенски услуги, половината от годишните такси за радиочестотен спектър и 30% от годишните такси за ограничен ресурс - номерационен капацитет, както и от дарения, завещания и лихви.

Развитието на далекосъобщителния пазар и информационните технологии е формулирано като основание за промяна на финансирането.