Нов път в Германия двойно по-евтин отколкото в Испания

Европейската сметна палата установи, че изграждането на 1000 квадратни метра път в Германия с пари от европейските фондове струва близо два пъти по-евтино от същия път в Испания. Така се опровергава една налагана от българските политици теза, че пътищата в Германия са най-скъпите заради по-високия жизнен стандарт и по-големите разходи за труд.

Одитът на Европейската сметна палата обхваща 24 пътни проекта в Германия, Гърция, Полша и Испания, които са били изградени с 3 млрд. евро от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд.

Целта на одита е била да се установи дали тези проекти са постигнали целите си на разумна цена. Изводът е, че има значителни различия между финансираните проекти, като много често с оптимистични прогнози за трафика е било издействано финансиране за магистрали вместо за скоростни пътища.

Спорът кое е по-добре да се изгражда магистрала или скоростен път се води от години в пътния бранш. Аргументите на привържениците на магистралите са, че те са само с 30% по-скъпи от скоростните пътища, но дават значително по-голяма сигурност за пътуване заради наличието на аварийна лента. Тезата на застъпниците на скоростните пътища пък е, че не е рентабилно да се строят магистрали, ако няма необходимия трафик.

За периода от 2000 до 2013 г. Европейският съюз е разпределил около 65 млрд. евро от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за съфинансиране на изграждането и обновяването на пътища. България е получила за този период 1.274 млрд. евро за пътища, е посочено в одитния доклад.

В прессъобщението на Европейската сметната палата е посочено, че одитираните в Германия проекти имат най-ниска цена като общи разходи, разходи за строителство и разходи за изграждане на пътна настилка на 1000 кв.м. Средната стойност на общите разходи е най-ниска в Германия и възлиза на 287 043 евро, следвана от Гърция – с 357 051 евро и Полша – 445 129 евро. Най-скъпо излиза строителството на път в Испания - 496 208 евро за 1000 кв.м пътна натсилка. Няма доказателства, че това може да се обясни с цената на труда, е посочено в съобщението.

Всички одитирани пътни проекти водят до намаляване на времето за пътуване и повишаване на пътната сигурност. Одиторите отчитат обаче, че не е обърнато достатъчно внимание върху тяхната рентабилност.

Повечето одитирани проекти са засегнати от неточни прогнози за трафика. В резултат на това много често избраният тип път не е най-подходящият спрямо трафика, който обслужва. Предпочитани са автомагистрали, дори и за участъци, при които високоскоростни пътища биха обслужили нуждите на трафика, смятат от Европейската сметна палата.

При 14 от общо 19 проекта е регистриран по-нисък обем на трафика от прогнозираното. В сравнение с първоначалните прогнози средното увеличение спрямо първоначалната договорна цена е 23%. Изпълнението на проектите е закъсняло средно с 9 месеца или 41% от планираното време, в сравнение с крайните срокове по първоначално подписания договор.

"По-голям не винаги означава по-добър", заявява Харалд Вогербауер, член на Европейската сметна палата, отговорен за изготвянето на доклада. Според него "автомагистралите трябва да се финансират с европейски средства само в случаите на ясна необходимост от обслужване обема на трафика“. Предоставянето на правилна информация на службите по планиране и на инженерите би спомогнало за поддържането на ниски равнища на разходи за изграждане на пътища, смята Харалд Вогербауер.

Одиторите отправят три основни препоръки. Според тях съфинансирането на проекти за пътища от ЕС трябва да бъде подчинено на наличието на ясни цели, придружени от показатели за намаляване на времето за пътуване, ползи за пътната безопасност, подобрения на капацитета и реален ефект върху икономиката.

Плащанията пък трябва да бъдат обвързани с използването на рентабилни технически решения, които съответстват на посочените добри практики. Държавите членки от своя страна трябва да осигурят международна конкуренция на пазарите на строителство, както и да пренасочат своите системите за възлагане на обществени поръчки към определяне на най-икономичните оферти.

След постигането на рекордно ниски цени за строителство на магистрали у нас – средно около 2 млн. евро на километър - пътната агенция промени тръжните правила и вече победителите не се избират по най-ниска цена, а по икономически най-изгодната оферта. В резултат някои проекти като Северната скоростна тангента на София и западната дъга на столицата поскъпнаха пет пъти и средната цена е 10 млн. евро/км.