Нов проектозакон предлага държавна субсидия и за частните медии

Държавната субсидия за БНТ и БНР ще се разпределя от обществен съвет, предвижда нов проект за медиен закон, представен на годишната среща на Българската медийна коалиция (БМК), която се проведе през почивните дни в Банско. Проектът е дело на експерти на БМК.

Идеята на авторите е частните оператори също да могат да кандидатстват за субсидия за създаването на предавания с обществен характер.

Същевременно проектът запазва правото на държавните медии да получават приходи както от бюджета, така и да имат реклами.

Според законопроекта, допустимата реклама в обществените медии е 4 минути на час за БНТ и 6 минути на час за БНР. БНТ има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в прайм тайма (часовият пояс от 19 до 22 часа).

Предвижда се още създаването на нов 9-членен медиен регулаторен орган с гражданска квота от трима представители. В момента представителите на регулатора се излъчват само от президента и парламента.

В областта на лицензирането са създадени нови институти и изисквания, включително създаването на режим на регистрация по обща лицензия. Целта е изравняване на различите оператори - тези, които работят след регистрация и тези, които се лицензират.

Сред препоръките към проектозакона е цялостният текст да бъде синхронизиран с действащото законодателство най-вече в областта на рекламата и авторското право. Експертите поискаха към лицензионния режим да се добави и разпространението на цифрови програми, а на тази тема да се посвети цял раздел в закона. Предложено бе също Съветът по цифровизация да не бъде конституиран към медийния регулационен орган, както предвижда проектозаконът.

Бе направено и предложение БНР и БНТ също да могат да номинират членове на Надзорните съвети, които ще заместят сегашните Управителни съвети.

Участниците в дискусията се обединиха около идеята да предоставят в писмен вид своите предложения и аргументи до 30 септември.

Според председателя на Управителния съвет на БМК доц. Георги Лозанов, предлаганият законопроект демитологизира представата за обществените медии, като чрез различни механизми дава възможност да утвърдят обществените си функции.

Този медиен законопроект няма за цел реализацията на персонални промени, каза Нели Огнянова, юрист и медиен експерт, работил по проекта. Не се предвижда и предсрочно прекратяване на мандатите на генералните директори на БНТ и БНР, както и на членовете на регулатора, освен при особено сериозни и системни нарушения, записани в текста.