Нов ръст на безработицата у нас заради рецесията в Европа

България няма да бъде подмината от рецесията в Европа и това ще се отрази негативно на пазара на труда като безработицата ще продължи да нараства. За да се противодейства на тези процеси, е необходимо държавата да се преориентира към по-гъвкава политика с по-малко регулации и административна тежест, така че да се стимулира разкриването на нови работни места. Това коментираха във вторник икономистите от Института за пазарна икономика.

Сред предложенията на ИПИ са връщане на минималните осигурителни прагове на нивата отпреди кризата, отпадане на възможността да се разпространяват административно колективни трудови договори в различните браншове, отпадане на клас прослужено време и в частния сектор, премахване на част от бумащината по отношение на безопасните условия на труд в нерисковите сектори. Според икономиста от ИПИ Петър Ганев с подобни стъпки в много по-голяма степен ще се стимулира създаването на нови работни, докато сега политиките на държавата са съсредоточени главно в запазване на съществуващите.

Ганев коментира като изключително лоша практика социалният министър да налага административно колективни трудови договори в различните браншове. “По този начин се налагат нови финансови разходи на хора, които изобщо не са участвали в преговорите между работодатели и синдикати и не са слагали подписа си под тези договорки. Това е допълнителна цена върху труда, която няма как да не повлияе върху пазара на труда“, коментира той.

“В някои колективни трудови договори има условия като едва ли не писмено разрешение от синдикатите, за да бъде уволнен някой“, посочи Ганев.

Той заяви, че колкото повече регулации има, толкова повече неща в едно предприятие подлежат на проверка и толкова повече условия за глоби и корупция се създават. Той даде пример с изискването на всяко работно място да се изготвя график кога ще се ползва платения годишен отпуск, което масово не се спазва, защото е “тотално безсмислена административна мярка“, но въпреки това подлежи на проверка и санкции. Като цяло според Ганев трябва да се облекчи значително документооборотът, съпъстващ изискванията, на които трябва да отговаря работното място в нерисковите сектори. “Едно е да работиш в мина и друго в кварталния магазин за хранителни стоки“, коментира той.

От ИПИ предлагат и връщането на осигурителните прагове на нивата от 2009 година преди да започне кризата.

Ганев цитира статистика, според която в условия на растеж хората, които се осигуряват на минимума значително намаляват, докато в криза се увеличават. През 2006 година например 23% от работещите са се осигурявали на минимума, през 2008 година са били 18%, а след настъпването на кризата – през 2011 година вече един на всеки четирима души се осигурява на минимума.

“Общо взето осигурителните прагове си остават една от най-сериозните намеси върху трудовото възнаграждение. В кризата те бяха административно увеличени с над 20%.“, коментира Ганев.

Според ИПИ минималната работна заплата също трябва да отпадне, тъй като е по-добре хората да намират работа на гъвкаво работно време и с ниско заплащане, отколкото изобщо да ги няма тези работни места.

Главният икономист в ИПИ Десислава Николова коментира, че в резултат на рецесията в ЕС през последното тримесечие на миналата година у нас има рязко увеличение на безработицата, което излиза извън рамките на сезонността. “Най-вероятно това ще бъде само началото на едно ново покачване на безработицата в целия ЕС“, коментира тя.

Николова коментира, че забавянето и спадът на икономиката в Западна Европа автоматично се отразяват върху българския износ, който през тази година също се очаква да отбележи спад. “Дори при най-добрия сценарий за българската икономика, износът ще стагнира и ще остане на миналогодишните си нива“, каза тя. По думите ѝ това няма как да бъде компенсирано с развитието на други сектори като строителството и туризма, а вътрешното потребление продължава да бъде свито.

“Данните за депозитите на гражданите показват, че има стабилен ръст на годишна база, т.е. хората заделят бели пари за черни дни заради несигурността. В очите на гражданите по-скоро кризата не е отминала изобщо, въпреки данните за плахо възстановяване през 2010 и 2011 година. Хората отлагат своето потребление и това има своя директен ефект върху текущото потребление“, коментира тя.