Нов скандал за правомощията на следствието

Следствието и изпълнителната власт отново се сблъскаха след като в Националната следствена служба (НСлС) получиха законопроекта на правосъдното министерство за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, който предвижда 95% от разследванията по наказателни дела да преминат към МВР. Така с още по-голяма сила се възражда спорът за съдбата на института на следствието, разразил се през март, когато следователите обвиниха правителството, че тайно е записал силно орязване на правомощията на следствието в редовния доклад до Брюксел по изпълнение на ангажиментите, поети по глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи".

"Правителственият законопроект, с който без промени в конституцията МВР поема 95 процента от разследванията по Наказателния кодекс ликвидира борбата с организираната престъпност", заяви пред БНР директорът на НСлС Ангел Александров. Той допълни че въпросният законопроект обрича на пълен провал наказателното разследване на България.

"Фактът, че така стеснително са поставили следствието в едни много тесни рамки, говори за интелекта на тези, които са го писали", каза още Александров, който предишния път също остро нападна чиновниците, писали доклада до Брюксел.

Президентът Георги Първанов и висши съдии тогава защитиха следствието и правителството "редактира" доклада си под натиск. Първанов дори обяви, че прехвърлянето на следствието към изпълнителната власт не е изискване на Брюксел, а внушение от България. Обявено бе, че запазването на българския модел - следствието да е част от съдебната, а не от изпълнителната власт, ще осигури по-добре изискването на ЕС за ефективност на разследването като едновременно ще гарантира независимост на следователите от евентуален натиск, ако те са в системата на МВР.

Според председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров с внесения сега законопроект се заобикаля конституцията и на практика той ще закрие следствието. Това става след като се възлагат функции на следствието, което е част от съдебната власт, на изпълнителната, посочи Григоров и припомни, че вече има прецедент най-леките дела да се гледат от дознателите в МВР. Той посочи, че като се оставят на следователите само престъпления срещу държавата и шпионаж, каквито "я има едно на пет години, я не", на практика следствието "формално съществува, но реално се закрива".

Министърът на правосъдието Антон Станков каза, че с внесения законопроект България отговаря на условията на Европа за реформа в досъдебното производство в наказателни дела. Той посочи, че това е третият законопроект и се надява трите да бъдат обединени и консолидирани в един проект на Министерски съвет.

С проектозакона Министерство на правосъдието следва линията си за ограничаване функциите на следствието и прехвърляне на болшинството от делата към дознателския апарат в МВР, обявена още след затварянето на преговорна глава 24.

"България, затваряйки глава 24 от преговорите с ЕС, е поела конкретни ангажименти. Подчертавам, че това е законопроект, той ще бъде обсъждан, изпратен е на колегите от следствието преди да бъде депозиран в МС", каза в сряда министър Станков след заседанието на Висшия съдебен съвет. Шефът на НСлС Ангел Александров заяви, че този проект не е съгласуван със следствието.