Нов срок за чакалнята за еврото – рожденият ден на Горанов

Франкфурт иска да види, че ПИБ и Инвестбанк са си вдигнали капитала, преди да пусне България

Снимка: Архив

Финансовият министър Владислав Горанов обяви в сряда поредното отлагане на срока за присъединяване на България към Банковия съюз на ЕС и чакалнята за еврозоната, което би трябвало да стане в един и същи ден. По думите му има реалистични шансове това да се случи до неговия рожден ден, който е 30 април.

На 29 юни 2018 г. в писмо до евроинституциите българското правителство пое шест ангажимента като условие България да бъде приета в "чакалнята" за еврозоната – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). В резултат, на 12 юли 2018 г. България получи политическо обещание от евролидерите да влезе в един и същи ден в ERMII и Банковия съюз на ЕС, ако изпълни условията. Според графика, който тогава България сама си постави, това трябваше да стане до юли 2019 г.

Шестте условия към България са присъединяване към Банковия съюз, засилване на макропруденциалния надзор, на контрола над небанковия финансов сектор, на борбата с прането на пари, на управлението на държавните предприятия и уреждането на проблемите с несъстоятелността.

Няма обаче правна норма, която да задължава държавите членки или евроинституциите да спазят договорката. Решението за влизане в Банковия съюз се взема от Европейската централна банка (ЕЦБ), а за присъединяване на лева към ERMII - от държавите в еврозоната, Дания, ЕЦБ и Еврокомисията.

В изпълнение на целта през август 2018 г. правителството одобри план за действие за присъединяване към Банковия съюз и ERMII, който вече е почти на 100% изпълнен.

Най-важната мярка по пътя към Банковия съюз бе провеждането на преглед на активите и стрес тестове на шест български банки – УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, ЦКБ, ПИБ и Инвестбанк. ЕЦБ направи проверката, като според резултатите, обявени през юли, ПИБ и Инвестбанк се оказаха с капиталов недостиг и при негативния, и при базовия сценарий на стрес теста. Оказа се, че капиталовият недостиг на ПИБ е 263 млн. евро при негативния сценарий и 136 млн. евро при базовия икономически сценарий. При Инвестбанк минусът е съответно 52 млн. евро при лошия сценарий и 14 млн. евро при основния.

От думите на Горанов в сряда се разбра, че ЕЦБ настоява да види, че двете банки наистина изпълняват успешно плановете си за формиране на капиталовите буфери, преди да одобри влизането на България в Банковия съюз.

ПИБ трябваше да увеличи капиталовия си буфер с 206 млн. лв. и след националните стрес тестове през 2016 г. Впоследствие, банката обяви, че изцяло е изпълнила предписанието на БНБ, докато Европейската комисия алармира, че то не е изпълнено коректно, тъй като буферът е набавен, но не и от външни източници. Българската централна банка обаче не счете разминаването за проблем.

"Напредъкът на България е доста гладък и положителен", обобщи Горанов в сряда.

По думите му в небанковия финансов сектор е дадена положителна оценка за България от страна на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Той е изпратил писмо до Европейската комисия, че подкрепя България за влизане в Банковия съюз и присъединяване на лева към ERMII, въпреки че остават "притеснения за степента на устойчивост на българския застрахователен сектор". Вероятно причината се сериозните проблеми в сектор "Застраховане" в последните години, например недостигът на премийния приход по "Гражданска отговорност" и международният мониторинг в системата "Зелена карта" заради неизплащане на щети.

До края на ноември България трябва да приеме промените в закона срещу прането на пари, с което ще приключат мерките за съгласуване на законодателството за членство в Банковия съюз. Беше приет специален закон за управлението на държавните фирми, който бе одобрен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. До две седмици се очаква Франкфурт да даде оценка на законодателните промени. След това България ще покани и Европейската комисия да оцени дали поетите през юли миналата година ангажименти са изпълнени.

"Всяка дата до края на април е реалистична. ЕЦБ очаква напредък по капиталовите планове на двете банки, което ще ни отвори пътя към единния банков надзор", посочи Горанов.

Българското членство до известна степен зависи и от случващото се във Франкфурт и Брюксел.

На този етап ЕЦБ е в етап на кадрова промяна. Новият президент Кристин Лагард трябва да встъпи в длъжност на 1 ноември. Освен това, напрежението в еврозоната се засилва заради разнобоя в ЕЦБ относно новите мерки за подкрепа на икономиката чрез изкупуване на дълг и допълнително сваляне на отрицателните лихви.

В същото време новата Европейска комисия още не може да се сформира заради отхвърлените комисари от парламента. Влизането в ERMII трябва да се подкрепи политически от всички държави в еврозоната плюс Дания. Горанов твърди, че това ще стане, ако ЕК и ЕЦБ обявят, че подкрепят българската кандидатура и че страната е изпълнила всички условия.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес