Нов закон регламентира "становища" на вероизповеданията по административни актове

Религиозните общности да изразяват становище по проекти и административни актове. Това предвиждат промените в Закона за вероизповеданията, приети на първо четене в парламента в четвъртък.

Народното събрание гласува два проекта на закони за вероизповеданията, но си даде максималния срок от 21 дни, за да се съобрази с протестите на Българската православна църква и Главното мюфтийство срещу готвените промени.

"Страната ни прави изключително важна стъпка. В момента променящата се среда за сигурност в цяла Европа доведе до сериозна промяна в законодателството, свързано с вероизповеданията и начина на финансирането им", каза председателят на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов преди гласуването. "По този начин ще ограничим възможността за външно влияние на други държави върху вероизповеданията в страната", каза Цветанов.

С текста, който мина в проектите, регламентиращ становища на църквата по администартивни актове обаче държавата ѝ дава право на практика да се меси в светската власт. Подобни становища преди църквата огласяваше медийно, но нямаше правна възможност те да бъдат официализирани. В случаи като с отхвърлянето на Истанбулската конвенция, например, мнението на вероизповеданията ще бъдат официално вземани предвид.

Единият проект е на "Обединените патриоти". Днес той събра 106 гласа "за", 2 "против" и 25 "въздържал се". Другото предложение за промени в закона е на ГЕРБ, БСП и ДПС и беше подкрепено от 136 народни представители, а двама се въздържаха. В законопроектите има общи или сходни текстове. И в двата проекта, например, се забранява финансиране отвън за заплати във вероизповеданията.

Срокът за промени между двете четения на законопроектите ще бъде възможно най-дългият - 21 дни. Ще бъде създадена и работна група. Целта е да бъдат чути притесненията на различните вероизповедания и да се потърси консенсус.

Според проекта вероизповеданията могат да получават дарения за целеви социални помощи и ремонти от чужбина, но само след разрешение от Дерекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. Забранява се обаче получаването на пари отвън за заплати на свещенослужителите. Такова предложение има и в текста на "Обединените патриоти". Целта на ГЕРБ и опозицията била така да се ограничи евентуално участие на чужди граждани в религиозни служби.

Текстовете предвижат регистрираните вероизповедания да правят финансови отчети за всяка изминала календарна година. А тези, които имат държавна субсидия, ще бъдат проверявани от Сметната палата.

Държавна субсидия се предоставя на вероизповеданията, към които принадлежи не по малко от 1% от населението на страната на база на самоопределението от последното преброяване. Това на практика означава, че такава субсидия ще вземат само източноправославното и мюсюлманското вероизповедение.

Измененията на "Обединените патриоти" имат елемент, подобен на обещанието на премиера заплатите на духовниците да са като на учителите. Текстовете предвиждат месечните заплати на свещенослужителите да не могат да надвишават средното възнаграждение на педагогически специалист, а на другите служители в религиозните общности - средната заплата на служителите в обществения сектор.

"Обединените патриоти" искат още, както досега, при извършване на богослужението и на различните ритуали да може да се използва друг език според традицията на религиозната общност, но предлагат за проповедите и във всички останали случаи да се използва задължително български език.

Още по темата
Още от България

Защо протестираха строителите?