Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Нов закон за спорта? Да, но не този

0 коментара
Вили Лилков

Новият проект за закон за физическото възпитание и спорта най-после стигна до парламента. Очакванията на специалистите и на спортната общественост бяха за нов закон, но в съчетание със смели реформи. За съжаление законът няма да реши големите проблеми на системата, които не се свеждат само до недостатъчно финансиране или до слабости в работата на Министерството на младежта и спорта (ММС). Кризата на Националната система за физическото възпитание и спорта е сериозна.

Какво е положението?

В страната има силно раздробени спортни клубове - повече от 5000 клуба в 265 общини. Над 90% от тях са с по един до трима специалисти; част от треньорите са без треньорска или друга спортна квалификация.

Няма национална инвестиционна програма за спортно строителство. В малки населени места се появиха спортни съоръжения, изградени с европейски пари, в които няма кой да спортува, а в София и големи градове на страната, не се строят такива. Голяма част от училищата нямат спортни салони или ползват класни стаи, пригодени за салони.

Няма кой да прилагат на регионално ниво държавната политика в спорта. Резултатът е нарушена координацията на спортната дейност между общините, училищата и спортните организации в регионите.

Без връзка с образованието

Финансовото осигуряване на елитния спорт е в дисбаланс със спорта за всички, а парите, предоставяни за физическо възпитание и спорт на децата и учащите, стоят на нивото от 2006 г. В университетите спортът (не учебните часове по физическо възпитание) се развива на основата на ентусиазма на отделни преподаватели, които работят в амортизирани спортни зали и съоръжения. В проектозакона няма и дума за развитие на високо спортно майсторство във висшите училища, където учат и спортуват над 200 000 студенти. Асоциацията за университетски спорт дори не е спомената в проекта за нов закон.

Образователното министерство (МОН) няма никакви ангажименти за спорта във висшите училища. В Стратегията за развитие на висшето образование до 2020 г. думите "спорт" и "физическо възпитание“ дори не присъстват.

Агенцията за закрила на детето в своята дейност няма нито един проект, в който чрез спорт се цели овладяване на престъпността, насилието и спасяване от зависимости, а законопроекта не отчита нейната роля. В спешните 22 мерки за овладяване на агресията в училище, приети от МОН през 2017 г., спортът отсъства, като средство за превенция на агресия.

Повечето общини не назначават спортни специалисти, нямат програми за спорт, като част от регионални програми за развитие на спорта и отделят за спорт за всички от 1 до 3 лева на жител. Имаше очаквания закона да задължи общините да възстановят детско-юношеските школи, но напразно.

Липсват стимули

Не са уредени статутите на треньора и на спортния мениджър. Това, съчетано с ниско заплащане и липса на нормативни документи, не привлича млади кадри и не гарантира социална сигурност в професията.

Научното осигуряване на спорта се извършва без национална програма. То е концентрирано върху малък брой елитни спортисти и се дължи на индивидуалните усилия на отделни федерации или на треньорските екипи.

Парламентът продължава да отлага приемането на Закон за доброволчеството, което лишава елитния спорт и спорта за всички от непряка финансова подкрепа, която в страните от ЕС се оценява на милиарди евро годишно. Липсват реални икономически стимули за бизнеса за финансова подкрепа на спорта.

За тежкото състояние на системата не е отговорно само спортното министерство (ММС). Напротив, доколкото може с мизерния си бюджет, то се справя, но редица министерства, които имат пряко отношение и отговорности към развитието на физическото възпитание и спорта (МОН, МЗ, МТСП, МО, МВР, МРРБ) не подпомагат работата му.

В проекта за закон е посочено, че "Физическото възпитание и спортът осъществяват образователни, здравни, социални, културни и възстановителни функции". Декларира се още, че управлението на системата се основава на принципа на "координация на усилията на институциите в областта на спорта и физическото възпитание, здравеопазването, образованието и културата". В закона няма и дума какви точно са тези отговорности.

Какво да се прави?

Необходими са спешни реформи и нови политики, както и закон за физическото възпитание и спорта с конкретни и задължаващи, а не пожелателни текстове. За целта е необходимо поставяне на общините в центъра на Националната система на физическото възпитание и спорта и социалния туризъм

Всяка община трябва да приеме, по определени от държавата критерии, финансово осигурени програми (неразделна част от общинския бюджет) за развитие на спорта на местно ниво. Общините да бъдат задължени да възстановят детско-юношеските спортни школи като делегирана от държавата дейност. Спортните бази се прехвърлят на общините, с изключение на тези с национално значение.

Трябва да се създават се областни съвети за спорт, като органи за провеждане на държавната политика, които работят съвместно с общините, спортните организации, висшите училища и други държавни структури.

Държавата и общините трябва да предоставят за ползване, концесия или под наем дългосрочно спортни обекти и съоръжения на асоциации на спортни клубове при облекчени условия, с ясно разписани правила и конкретна инвестиционна програма. Във всяка община, в зависимост от броя на населението, задължително да се назначат служители, които организират и координират развитието на спорта за всички групи от населението.

Трябва да се създаде Национален фонд за съфинансиране на общините, при доказана необходимост и проектна готовност, за строителство и реконструкция на спортни обекти.

Законът трябва да изведе на преден план на ученическия и студентския спорт и на спорта за всички. Заедно с това има нужда от Национална програма за изграждане и реконструкция на спортната база в българските училища. Съвременната спортна база да стане задължителен елемент от акредитацията на всеки университет. Необходими са финансови стимули за спортните клубове, които разкриват работни места за треньори с призната квалификация.

Ресорните министерства (МЗ, МОН, МТСП, МО и МВР) трябва да бъдат задължени да разработят програми в отделните подсистеми на спорта – спорт за всички и социален туризъм, армейски и полицейски спорт, спорт за хора с увреждания, ученически и университетски спорт. Тези програми трябва да бъдат съгласувани със спортното министерство.

Има нужда от промяна в начина финансиране на физическото възпитание и спорта от страна на държавата, общините и българския бизнес. България трябва да определи за приоритетни на 10-12 спорта с особена социална значимост. В дългосрочен план към тях се насочват сериозни финанси и усилия с акцент: спортна инфраструктура, кадрово осигуряване, детско-юношески школи, ученически и масов спорт.

Финансови стимули

Държавата трябва да предвиди данъчни облекчения за фирмите, които подпомагат развитието на спорта. Има нужда от задължително въвеждане на отчисления от хазарта и националните лотарии за финансиране на спорта и борба с хазартната зависимост сред учениците и младежите, която добива епидемични размери.

Редом с това трябва да има рязко увеличаване на средствата по "Постановление 129" на Министерския съвет за училищен спорт, с възможност за заплащане на учителите и треньорите, които издирват и развиват спортни таланти и тренират училищните отбори. Това трябва да се случи и със средствата за научни изследвания и научно осигуряване на подготовката и възстановяването на спортистите на основата на Национална програма за научно осигуряване на спорта.

Кадрите

Държавата трябва да работи за кадрово укрепване на управлението на системата на физическото възпитание и спорта. Това може да стане чрез даване на законова възможност за назначаване на треньори, извън щата на научно-преподавателския състав, за подпомагане и развитие на спортната дейност в средните и висшите училища.

Има нужда да се утвърдят статутите на треньора и статут на спортния мениджър, въвеждане на квалификационни нива и нормативни документи, гарантиращи социална сигурност в тези професии. Трябва да има обособен статут на доброволеца в спорта. Институциите трябва да поемат своята отговорност и да налаат стриктен контрол по отношение на квалификацията и образователния ценз на кадрите, работещи в системата за физическо възпитание и спорт.

*Вили Лилков е професор по физика в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". В 43-то Народно събрабие е  заместник-председател на Парламентарната комисия за децата, младежта и спорта. Общински съветник в Столичния общински съвет (СОС) в периода 1999-2014 г. и зам. председател на СОС. Два мандата член на Управителния съвет на Българската федерация по баскетбол. Дългогодишен състезател по баскетбол. Основател на Националната баскетболна асоциация за аматьори „НБА-България“.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.