Нов живот за стария текстил = спестени пари и СО2

Адекватни нормативни и административни мерки за намаляване на изхвърляните на боклука и депонирани тонове текстилни отпадъци в България, стимулиране на повторната употреба на дрехи и обувки, включително изисквания към производителите да намалят т.нар. бърза мода, която е некачествена, и да пускат по-издръжливи тъкани. За това настояват от Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ), която е наследник на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.

В четвъртък тя представи пред журналисти доклад за екологичните спестявания и икономическите ползи от прилагането на кръговата икономика в сектора, който е изготвен от "Денкщат България". Организацията информира също така, че следващата година се планира да заработи първият център за рециклиране на текстил в България, който ще позволява повторно използване на "новата пластмаса", тъй като вече 60-70 процента от състава на дрехите са изкуствени тъкани. Инвестицията край Варна е за 19 млн. лв. и ще е там, тъй като в пристанищния град – точка за внос и износ на дрехи втора употреба, са разположени и най-много от сортировачните центрове за отделяне на облеклата, ставащи за още носене.

В момента 4 процента от депонираните в сметища в България битови отпадъци са текстилни изделия, за което общините плащат такса и съответно това влиза в данъците на хората, сочи статистиката на БАКТ. Разширяване на разделното събиране на стари дрехи, завивки, обувки и чанти би свалило разходите на общините за извозване и депониране на битовата смет, което би спестило пари и на гражданите за таксите, и на общината за горива, както би намалило и вредните газове във въздуха от транспорта на боклуците до депата.

Само 2% от изхвърляния текстил отива в специалните контейнери

Общо 100 хиляди тона са изхвърляните годишно използвани дрехи у нас, от които едва 2 хил. т се събират разделно. От тези 2 хиляди тона само половината стават за повторно използване. Около 10% от събраните дрехи, които са памучни тъкани, се правят на парцали, предоставяни основно на БДЖ и автосервизи, също 10% се изгарят в циментовите заводи, а останалите отиват на сметището. Членовете на БАКТ имат системи за събиране на текстил в редица европейски държави, САЩ и Канада, 70 процента от който се внася, обработва и продава у нас или се изнася за трети страни, и фирмите печелят от това. Част от тях дори изкупуват непродадени колекции от магазините или директно от хората неползвани дрехи, които след това продават онлайн. Важна обаче е ползата за околната среда от удължения живот на дрехите, вместо те да отиват директно на боклука, където памукът при разлагането произвежда метан, а изкуствените нишки не се разлагат десетилетия.

В България разделното събиране на стари дрехи и обувки в специални контейнери засега е доброволно и поставените такива 230 съдове в 20 общини са инвестиция на членове на асоциацията, които използват добре запазените и маркови изхвърлени облекла, чанти и обувки за продажба в магазините за дрехи втора употреба. Според еврорегламент до 2025 г. страните членки трябва да имат такива задължителни системи и екоминистерството у нас е разработило механизъм, който обаче среща значителни критики от страна на бизнеса. Не само заради начина, по който се предвижда да се определят продуктовите такси за пусканите текстилни изделия, но и защото се залагат капани пред вече функциониращите системи.

План за петкратен ръст на разделното събиране на дрехи

Според плана на Министерството на околната среда и водите през 2023 г. трябва разделно да са събрани по 1.5 кг стари дрехи от човек, през 2024 - по 2 кг, а пред 2024 г. и нататък - по 4 кг. Това прави за следващата година 9750 тона или почти пет пъти повече от сега изхвърляните в специалните контейнери. Според председателя на БАКТ Севдалин Спасов събираемостта и оползотворяването на използваните вече дрехи може да се повиши много над заложеното от ековедомството с определени стимули за повторната употреба на дрехи. Като такъв той посочи отпадането на облагане с ДДС за продаваните дрехи втора ръка, тъй като за тях вече е бил платен данък добавена стойност при първата им продажба. По думите му дори със съществуващите в момента инсталации може да се обработват годишно около 30 хил. тона от генерираните в България текстилни отпадъци.

Иначе членовете на асоциацията за периода 2019-2021 г. са обработили над 96 хил. т стари дрехи, но тук влизат и внесените от чужбина, сочи докладът на "Денкщат", представен от Николай Михайлов. От тях близо 73 хил. т са изнесени за повторна употреба в чужбина в тези три години. В резултат на дейността на фирмите са спестени 1.7 млн. тона въглеродни емисии, които биха били изхвърлени при производството на нов текстил и облекла, което се равнява на годишните вредни газове от 2 млн. коли, което е 3/4 от автомобилния парк у нас.

Постиженията могат да бъдат още по-добри при въвеждането на продуктови такси за пуснатите на пазара текстилни изделия, които се предвижда да се събират в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към екоминистерството, смятат от асоциацията. Другият предвиждан засега вариант е производители и вносители на дрехи и обувки да се включат в организации по оползотворяване на този вид отпадъци, които да отчитат дейността си и да бъдат освобождавани от таксите. Предложените от екоминистерството цели за оползотворяване на текстилните отпадъци са 45% догодина, 50 на сто през 2024 г. и 55 процента през 2025 г. и нататък. 25 процента от тях през 2023 г. се предлага да отиват за повторна употреба или рециклиране, 30% - през 2024 г., и поне 35 на сто в следващите години.

Като следваща стъпка по окръгляване на сегашната линейна икономика на текстила – купи, носи, хвърли, към повторна употреба и рециклиране на влакната за ново използване за производство на дрехи, БАКТ обяви изграждането на инсталация за рециклиране на текстил.

Влагат се 19 млн. лв. в център за рециклиране

Инвестицията в закупуването на сграда и машините за преработка е 19 млн. лв., каза Сирма Желева, главен секретар на асоциацията, която представлява компанията "Тексайкъл", чийто е проектът край Варна. Предвижда се до средата на 2023 г. да започне да работи центърът, който ще е оборудван с машини, определящи със сензори състава на дрехите и разпределящи ги според вида материя. Отново използваемите материали ще се продават на производители, а тези, които не стават за изработка на дрехи, ще се използват за производство на филцове, за влагане в мебелната индустрия и други, обясни тя пред Мediapool. Капацитетът на центъра за рециклиране ще е 40 тона дневно.

Браншът настоява също така да се приеме регламент за пускане на по-устойчиви материали на дрехите, тъй като бързата мода на евтини и не толкова издръжливи на пране и носене облекла е довела до 40 процента ръст на продажбите и нарастване с над 50 на сто на изхвърлените дрехи, които обаче не стават за повторна употреба.