Нова акция държавата да си вземе порт "Росенец" от "Лукойл"

Близо шест месеца, след като предишният парламент прие законови поправки, позволяващи на държавата да развали договора за отдаване на нефтеното пристанище "Росенец" на руската петролна компания "Лукойл", темата отново е в дневния ред на Народното събрание и на обществото.

В сряда съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков" и на "Демократична България" Атанас Атанасов обявиха в кулоарите на Народното събрание, че тяхната група ще поиска прекратяване на концесията. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък се разлюти, че партньорите им в управлението са побързали да обявят обсъжданата обща инициатива и да се припишат активността, а по-късно се оказа, че подписи под законопроекта са сложили и депутати от ДПС, сред които лидерът на движението Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски.

Внесените веднага текстове за промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, бяха гласувани светкавично на първо четене в икономическата комисия само часове по-късно. Аргументи против бяха изказани от "Възраждане", а от БСП се въздържаха от оценки.

Според ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС служебното правителство на Румен Радев си е направило оглушки за прилагането на разпоредбата, изрично забраняваща възлагането или продължаването на изпълнението на всякакви договори за обществени поръчки или за концесии с компании под контрола на Русия, каквато е "Лукойл". Шест месеца след влизането в сила на закона не са предприети никакви действия, докато междувременно остава в сила решение на Министерския съвет от 6 октомври 2022 г., което дава дерогация за концесията за пристанището "Росенец", която бе сключена през 2011 г. и е със срок от 35 години.

При разглеждането и приемането през януари на промените в Закона за концесиите, касаещи и връщането на "Росенец" на държавата, защото в момента е под контрола на санкционираната Русия, обаче дадената от служебния кабинет четири месеца по-рано дерогация не е коментирана от депутатите като проблем.

Стъпка към Шенген

Сега от ПП-ДБ обявиха, че тази стъпка ще върне контрола на държавата върху ключова инфраструктура, и е стъпка към приемането ни в шенгенското пространство.

Първоначално Кирил Петков коментира, че очаква ГЕРБ-СДС също да подкрепи предложението им. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче реагира веднага и каза, че партията му и ДПС също са участвали във взимането на решението.

"Вчера имахме доста дълга среща с Петков, Василев, Иванов, Атанасов, Мария Габриел, колегите от ДПС Цонев и Пеевски по отношение на тези няколко решения. Щом толкова са бързали, искам да кажа, че в нашите предложения на колегите от ДБ, ДПС и нас влизаха и транспортните тръби и фигурата на особен управител, т.е., държавата да поеме целия контрол. Яростна съпротива имаше от ПП относно тръбите и особения управител", каза Борисов.

Възможността държавата да назначава особен управител в "Нефтохим" също бе приета през януари 2023 г. с поправки в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Това може да става, ако се установи, че "Лукойл" застрашава националната сигурност, обществения ред, доставката на критични ресурси, нарушава конкуренцията или европейски и международни ограничителни мерки.

"Това е инициатива, която изработихме заедно с ГЕРБ. ДБ веднага се включиха, а ПП умуваха, а днес с изненада наблюдавам, че била тяхна инициатива. Това не е така. Това е много стара наша идея", каза санкционираният по глобалния закон "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски.

"Лукойл" ще си плаща да ползва порта

Кирил Петков обясни, че идеята е транспортното министерство за управлява пристанището, а "Лукойл" да плаща такси за ползването му.

"Внасяме предложение за вкарване обратно на контрола на държавата в пристанище "Росенец". Нашето предложение ще прекрати концесията на пристанище "Росенец", която беше увеличена от служения кабинет с 24 години без мотиви", каза съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков в Народното събрание.

Всъщност служебният кабинет не е удължавал нищо. Концесионният договор е сключен до 2046 г. от правителството на Борисов, служебният кабинет обаче му е предоставил изключение от санкциите срещу Русия с решението си от октомври 2022 г.

"От години говорим, че държавата трябва да си възстанови контрола над това пристанище. В момент, в който Русия обяви България за вражеска страна заради войната, която води в Украйна – предприемаме действия, за да ограничим възможностите Москва да използва българска инфраструктура с финансова цел”, заяви от своя страна генерал Атанас Атанасов от "Демократична България”.

Радев заподозря корпоративни интереси

Предложението за концесията на "Росенец" е поредното прибързано и некоректно изказване на политическите лидери, каза президентът Румен Радев пред журналисти в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Кой даде на концесия пристанището – правителството на Бойко Борисов", каза още държавният глава.

Според него служебното правителство само не е прекратило тази концесия. Предстои да видим дали това предложение е в резултата на корпоративни апетити или кризисен пиар, коментира Радев.

Президентът бе инициатор на идеята за възраждането на нефтопровода "Бургас-Александруполис, който трябваше да пренася руски петрол до Гърция, но пропадна. Радев предложи проектът за бъде обърнат и да доставя неруски нефт от Александруполис до Бургас, за да може рафинерията да не остане без суровина за преработка, след като в края на 2024 г. г. изтече дерогацията, предоставена на България за внос на руски суров петрол.

Реално пристанището "Росенец" ще върши работа на "Нефтохим" за разтоварване на руския нефт само още година и половина, колкото може да отнеме и връщането на отдадените на концесия активи.

Бившият министър Христо Алексиев: "Лукойл" няма да може да работи

Към момента държавата притежава като собственост само кейовата стена на пристанище "Росенец" и акваторията, коментира пред журналисти Христо Алексиев, служебен вицепремиер по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията. Той заяви, че служебното правителство не е променяло концесионния договор на пристанище "Росенец".

"Целият тил на пристанището е собственост на "Лукойл" и ако държавата прекрати концесията, тя не може да оперира това пристанище и то ще трябва да прекрати своята дейност", каза той. Ако това се случи, според него "Лукойл" няма да може да работи и ще се предизвика поредната криза в сферата на горивата. "Това ще повлияе зле на икономиката и инфлацията", добави бившият министър.

Какво всъщност пише в договора

Всъщност според публикувания в Националния концесионен регистър договор на държавата с "Лукойл" за концесионирането на пристанище "Росенец" руската компания получава право да управлява три пирса от пристанищния терминал, две сгради, едната от които е промишлен склад. Резервоарите и тръбите, за които говори Борисов, са частна собственост на "Лукойл Нефтохим".

Не са предмет на тази концесия вълноломът, морската кейова стена и
плавателните канали, пише изрично в договора.

Според него изградената от концесионера впоследствие инфраструктура е собственост на държавата и не е предмет на прехвърляне на дружеството. При предсрочно прекратяване на контракта обаче държавата ще е длъжна да плати за извършените от "Лукойл" подобрения.

Договорът предвижда за всичките 35 години концесионерът да инвестира 44.2 млн. евро. Еднократната концесионна такса е била 977 915 лв. без ДДС, а след това годишната концесионна такса за ползване на порта е съставена от две части. Едната е фиксирана на 385 хил. лв. без ДДС, а втората част включва две възможности, като се взема тази, която осигурява повече приходи. Това са 8.3% от нетните приходи от дейността по разтоварване на нефтопродуктите или 0.03 евро за всеки разтоварен тон суров петрол там.