Нова дотация за държавната ТЕЦ въпреки риск за глоба от ЕС

"Българският енергиен холдинг" (БЕХ) ще увеличи капитала на ТЕЦ "Марица Изток" 2 с 600 млн. лв. дори и без разрешение от Европейската комисия, с което рискува глоба за незаконна държавна помощ. Това ще стане до края на тази седмица, каквото е решението на Народното събрание, с което министърът на енергетиката Теменужка Петкова бе задължена до 29 февруари 2020 г. да вземе мерки за финансовото оздравяване на задлъжнялата вече с 1.6 млрд. лв. въглищна централа.

"Решенията на Народното събрание трябва да се изпълняват", каза Петкова пред журналисти в отговор на въпрос дали ще бъде увеличен капиталът дори и без разрешение на ЕК.

От началото на миналата година България иска от ЕК да ѝ се разреши тази стъпка, която всъщност няма да помогне с нищо на ТЕЦ "Марица Изток" 2, защото става въпрос за преоформяне на неин дълг към компанията майка БЕХ чрез увеличение на капитала. Парите отдавна са изхарчени за закупуване на парникови емисии, за да може да работи дружеството. Мярката има ефект единствено за счетоводството, тъй като реално в момента централата е в технически фалит и всеки кредитор би могъл да поиска несъстоятелността ѝ. Енергийният министър каза, че е представен бизнес плана за развитието на държавната ТЕЦ, но не каза какво предвижда той.

Механизмът за капацитет до под кривата круша

Петкова не посочи други варианти за оздравяване на дружеството, освен обяснявания от също от повече от година механизъм за капацитет, позволяващ държавни помощи за всички производители на електроенергия, включително за въглищните, но до 2025 г.

Досега е проведена една техническа среща с Европейската комисия, в която е обсъдено българското предложение за механизма за капацитет, каза Петкова. Представен е и изготвеният от консултанта "Фронтиер Економикс" анализ за адекватността на енергийната ни система. Какво съдържа обаче той досега не е обявявано публично. България е представила и пътна карта за пълната либерализация на електроенергийния ни пазар, която да се случи до 2025 г., "плавно, на стъпки и със защита на уязвимите потребители", заяви енергийният министър.

Намеренията на правителството са да започне частично освобождаване на цените на тока още този юли. Във вторник предстои обществено обсъждане на предложените от ГЕРБ  промени в Закона за енергетиката, с които от 1 юли 2020 г. на свободния пазар да се изкарат всички потребители, ползващи трифазен ток.

Пазарни цени и за бита от 2025 г.

От думите на Петкова сега става ясно, че правителството е избрало максимално възможния срок за освобождаване на цените – пет години, вместо за три, каквито намерения имаше.

Според Петкова се спекулира с коментарите за закриването на въглищните електроцентрали след 2025 г. Тя уточни, че всъщност до тогава те ще могат да получават държавни помощи по въпросния механизъм за капацитет.

След това, каза Петкова, тези мощности могат да продължат да работят, тъй като се предвижда интегриране на европейския пазар и така ТЕЦ "Марица Изток 2" ще може да калкулира всички свои разходи и да търси изгодни цени на европейските пазари.

ТЕЦ МИ2 ще оцелява на европейските борси :))

Това изглежда обаче малко като фантастика при положение, че държавната централа в момента не търси изгодни сделки на борсата за ток, а напротив - предпочита да си осигурява чрез подкрепата на Министерството на енергетиката квоти за регулирания пазар на бита. Именно това провокира недоволството на бизнеса в началото на февруари. Освен това парниковите квоти, които държавната ТЕЦ трябва да купува, за да си плаща за замърсяването, което причинява, ще продължават да поскъпват. Ето защо дружеството надали ще може да постига конкурентни цени без каквито и да било субсидии и заеми от БЕХ, какво става в момента. Още по-малко при нивото на задлъжнялост. Дори и с изтриването на 600 млн. лв. от пасивите ѝ чрез преобразуването на дълг в капитал, тя си остава на червено със солидната сума от 1 млрд. лв.

Коментарите на Теменужка Петкова дойдоха след среща с лидерите на двата синдиката – Пламен Димитров на КНСБ и Димитър Манолов на КТ "Подкрепа". В нея са участвали и ръководителите на държавните енергийни дружество под шапката на БЕХ като е била обсъдена българската позиция по предлаганата от Европейската комисия Зелена сделка. Брюксел планира по-драстично орязване на изхвърляните във въздуха вредни емисии до 2030 г. спрямо постигнатото в Парижкото споразумение и постигане на климатичен неутралитет до 2050 г.

Синдикатите против Зелената сделка

Синдикатите се обявиха срещу Зелената сделка на Европа и казаха, че тя е неприемлива за България. Аргументираха се със стари доводи как планът ще изиграе лоша шега на ЕС, тъй като натоварва икономиката и конкурентността си за сметка на другите държави в света, които не са част от общите усилия за намаляване на парниковите си емисии.

Пламен Димитров очерта три червени линии, от които според него българското правителство не трябва да отстъпва в преговорите с Брюксел.

Според него страната ни не трябва да приема по-голямото намаление на въглеродните емисии, тъй като нивата от Парижкото споразумение били достатъчни, а и  вече била преизпълнила тези цели със спад от 46 на сто на парниковите газове спрямо 1999 г. Това обаче се дължи не толкова на сериозни целенасочени усилия от страна на държавата и бизнеса, колкото заради затварянето на редица замърсяващи производства.

Димитров препоръча на "водещите се за зелени" Норвегия, Австрия, Нидерландия, които имали да ни гонят по изпълнение на целите и дори някои от тях замърсявали повече от 1999 г., "да си гледат първо в тяхната градина, преди да размахват пръст на останалите и да казват какво да се прави". "България е шампион по намаление на емисиите си", подчерта профсъюзният лидер. Той посочи, че Зелената сделка не трябвало да става Зелен болшевизъм и да не е за сметка на самоубийствени политики от страна на ЕС.

Не си даваме парите от парниковите квоти на никого

"България не споделя и системата за централизиране на приходите на всички държави членки от продажба на парниковите газове в един европейски фонд", заяви още Пламен Димитров. Той подчерта, че българските приходи от тази търговия със спестени парникови газове са 1.1 млрд. лв. и в момента постъпват във фонда "Сигурност на електроенергийната система" и с тях се субсидира българската енергетика.

"Не сме съгласни тези пари да отиват в европейски фонд и после с някакъв механизъм да се раздават", заяви синдикалистът.

Третата червена линия по думите му е защита на държавните помощи за въглищните централи и след 2025  г. Димитров каза още, че Петкова била съгласна с първите две тези, но имали разминавания за третата.

Изказването му завърши с лозунга: "Ние сме за зелена и дигитална трансформация, но с достойни работни места и заплати. Да има сделка, а не далавера за някого".

Председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов пък се спря на това, че в Зелената сделка имало неясноти за финансирането на прехода към климатичен неутралитет: "Говори се за един трилион евро, но трябва да се добави, че тези пари трябва да са годишно, а не както сега е предвидено за челия седемгодишен бюджетен период". Манолов изрази притеснения, че финансирането на обявения фонд за справедлив преход няма да е от нови източници, а ще е преразпределяне на сегашните фондове и то от тези, на което България най-много разчита – Европейския социален фонд и Фонда за регионално развитие.

Всички видове топла грижа за миньорите

"Това е прехвърляне от единия джоб в другия и няма да свърши работа", смята Манолов. По думите му в България работят едва 8 процента от всички миньори в Европа и затова "за тях могат да се положат всички видове топла грижа", за де оттеглели те от професията с достойнство или да се преквалифициран, но не по сегашните курсове, които били безполезни.

Петкова отбеляза на свой ред, че "Зелената сделка заслужава адмирации, но тя си има своята цена, свързана с енергетиката, транспорта и цялата икономика" .

По думите ѝ Зеленият пакт на ЕС е предизвикателство за всяка държава член и още повече за България, тъй като страната ни граничи с държави, които не са част от ЕС. "Те ще продължат да използват въглища и няма да купуват емисии и ще имат по-конкурентни цени на електроенергията", отбеляза Петкова.

Според нея съседните ни страни извън ЕС, трябва да получат специално внимание. По думите ѝ в процес на изготвяне е рамкова позиция на България за Зелената сделка и точно това била идеята на срещата със синдикатите. Петкова уточни, че се очаква тази позиция да е готова до март и да се представи на Брюксел.