Нова финансова инжекция за държавната ТЕЦ вместо реформи

БЕХ ще се нагърби с плащането на парниковите квоти. В Мини "Марица Изток" няма да има съкращения поне до местните избори догодина

ТЕЦ Марица Изток 2

Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която се отказа от договор за 27 млн. лв. в полза на придобитата от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна" , ще получи нова финансова инжекция от държавата в лицето на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Така централата ще може да продължи работата си, а от там да няма и съкращения в захранващите я държавни Мини "Марица Изток". БЕХ ще купи парникови квоти за ТЕЦ "Марица Изток 2", която е една от най-силно замърсяващите в Европа въглищни централи. По този начин очакванията са до края на ноември тя да получи екоразрешение за работа при сегашните си параметри на очистване на вредните газове, а отделно с Еврокомисията се преговаря за одобрение на държавна помощ за ТЕЦ-а.

Това е съобщила министърът на енергетиката Теменужка Петкова на среща с президента на КНСБ Пламен Димитров и енергийните федерации от синдиката.

Към момента не изглежда планът на държавата за стабилизиране на ТЕЦ-а да предвижда каквито и да е реформи – или поне Петкова не е говорила за тях.

Енергийното министерство сформира работна група за "Марица Изток 2", чиято чиста загуба за шестмесечието е над 122 млн. лв.

Преди седмица Петкова обяви, че са необходими 466 млн. лв. за закупуване на парникови квоти, за да може държавната ТЕЦ да продължи да работи и през следващата година. Сега Петкова е обявила, че до март 2019 г. дружеството трябва да заплати за емисии парникови газове над 300 млн. лв., става ясно от прессъобщение на нейното ведомство за срещата с профсъюзите.

Реално кроссубсидиране през БЕХ

Според информацията от КНСБ, парите за въглеродните емисии отново ще бъдат предоставени от БЕХ, който е собственик на ТЕЦ "Марица Изток 2". Холдингът вече отпусна вътрешен заем от 115 млн. лв. на дъщерното си дружество заради поскъпналите квоти към средата на 2018 г. Според запознати БЕХ има неразпределена сериозна печалба от дейността на АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Тези пари се очаква да отидат като кредит към затъналата финансово въглищната централа.

Проблемът обаче е, че така се декапитализира ТЕЦ-ът, коментират експерти. Централата вече дължи на собственика си над 600 млн. лв., а отделно има заеми за 270 млн. лв., които не може да обслужва и лихвите за просрочие растат. Още един кредит за 300 млн. лв. или близо 500 млн. лв.(според времевия период за ползване на емисиите) ще надхвърли съотношението на дългове към капитал, който според Търговския регистър е 89.676 млн. лв. Това означава, че дружеството е под заплаха от несъстоятелност, тъй като не може да му се вдига капиталът, защото се води предприятие в затруднено положение и подобна мярка би била санкционна от страна на Брюксел. Как дружеството ще връща тези заеми е въпрос, чийто отговор липсва.

Друг проблем е, че реално печалбата на работещите държавни енергийни фирми се налива през БЕХ в неефективни дружества. Мини "Марица Изток", чиято дейност се гарантира през тази схема, също влошава финансовите си резултати и за полугодието излизат на загуба от 3.175 млн. лв. докато година по-рано за същия период е отчетена печалба от 21.336 млн. лв.

В коментар на друга абсурдна (но обсъждана) идея – за сливане на печелившата АЕЦ "Козлодуй" със задлъжнялата ТЕЦ "Марица Изток 2" – министър Петкова заяви преди дни, че това би било форма на кръстосано субсидиране, за каквото Брюксел следи изкъсо. Сега обаче се готви точно това, макар и през шапката на БЕХ.

И единственото, което обещава Петкова, е наливането на още пари в ТЕЦ "Марица Изток 2", никакви съкращения в Мини "Марица Изток" поне до 2020 г. (тоест поне до местните избори през есента на 2019 г.) и разбира се – никакви реформи.

Парите текат, работата продължава, но докога?

"И през тази година ще се намери финансовата схема за плащане на емисиите, дължими от ТЕЦ "Марица Изток 2" въпреки завишената им цена. Това ще позволи на централата да продължи нормално работа и заявките към мините. Заради очакваната стабилизация поне през следващата и началото на 2020 година няма да има съкратени миньори, обеща енергийният министър", съобщиха от КНСБ.

Петкова е декларирала също така, че няма да се стигне до закриване или спиране на държавната ТЕЦ. "Енергийната система на страната не може да издържи без тази голяма енергийна мощност, заплашена е националната сигурност, затова не можем да позволим тя да спре да работи", заявила тя.

Освен това е съобщила, че правителството вече преговаря с Европейската комисия по различни мерки за спасяване на една от най-големите ни енергийни мощности.

Спорни мерки вместо реформи

Както Mediapool писа, българското правителство иска ЕК да одобри финансова помощ, която централата да получава в случай, че не работи, тъй като е "критична енергийна инфраструктура". Тъй като тези средства трябва да влязат в цената на тока и ще доведат до увеличението му, последната обсъждана идея била тази част от тарифата да се намести в ценовата компонента "задължение към обществото" за сметка на намалението на частта, засягаща разходите за изкупуване на възобновяема енергия, твърдят запознати с работата на групата в енергийното министерство за стабилизиране на ТЕЦ "Марица Изток 2". Последно Петкова обеща да запознае депутатите от парламентарната енергийна комисия с решенията за държавната централа до края на октомври.

Специалисти обаче коментираха пред Mediapool, че разходите, които ТЕЦ-ът може да покрие чрез помощ за критична инфраструктура, която се изчислява според времето на престой на мощността и пазарните цени на електроенергията, са за под 20 млн. лв (по-малко от отказания договор в полза на Доган). Това е крайно недостатъчно за решаване на тежките финансови проблеми на дружеството. Освен това, според тях, е спорно защо само държавната ТЕЦ да е критична инфраструктура за енергийната система, а да няма и други български електроцентрали, обявени за такива.

Министър Петкова обаче явно смята, че ще бъде намерено дългосрочно спасение на ТЕЦ "Марица Изток 2". Пред синдикатите тя е заявила, че до края на ноември мощността ще получи правото да не отговаря на приетите миналата година от съвет на министрите на околната среда на Евросъюза нови изисквания за изхвърляне на вредни вещества във въздуха от големите горивни инсталации. Според този регламент, предприятия, които не постигат повишените нива на очистване на своите емисии, трябва да спрат работа след 2021 г.

Петкова говори за безсрочна дерогация, МОСВ отрича да има такава

Според съобщението на КНСБ Петкова е обявила, че очакваната дерогация ще е безсрочна.

Само преди дни обаче зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова изрично подчерта, че безсрочна дерогация не може да има. Изключение от новия регламент може да бъде давано само до 2030 г и то ако предприятията докажат, че необходимите им инвестиции за прилагане на екоизискванията имат тежка социална цена, надхвърляща ползите за околната среда и човешкото здраве. Николова обясни още, че до края на 2018 г. ще стане ясно коя от българските въглищни централи каква отсрочка за изключение от екоизискванията ще получи. Тя посочи също така, че има варианти за модернизацията и екологизацията на въглищните мощности у нас чрез еврофинансиране.

Петкова е коментирала пред синдикатите и напрежението в ЕС по повод преминаването към нисковъглеродна икономика. Целта е постепенно да се достигне ниво от 32 на сто възобновяеми източници. Не само България, а и ЕС не е готов за такъв рязък скок, преходът трябва да бъде плавен, посочила тя.

Като че ли се задава най-сетне енергийни стратегия

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, от своя страна, изтъкнал напрежението в региона на енергийния комплекс "Марица Изток" и липсата на яснота за бъдещето му. Според него в подхода си за спасяване на големите енергийни мощности България трябва да ползва чуждия опит и посочил този на Полша, където отделни региони от консуматори са се превърнали в производители на енергия, което е намалило напрежението върху енергийната система. Той настоял за спешното приемане на енергийна стратегия до 2050 г.

В отговор Петкова е заявила, че следващата седмица експерти от Министерството на енергетиката ще представят пред заинтересовани страни първоначални данни, свързани с разработваната Стратегия за устойчиво енергийно развитие с хоризонт 2030 – 2050 г. "Очертани ще бъдат основните тенденции при формиране на енергийния микс, произтичащи от европейското законодателството в областта на енергетиката", обявила тя, цитирана от пресцентъра ѝ. По думите ѝ страната ни следва да избере поетапния преход към нисковъглеродна икономика, за да се гарантират достъпни цени на енергията у нас.

Още по темата
Още от Бизнес