Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Нова година в "Пирогов". Или колко е важно да пуснеш газовете

6 коментара
Снимка: БГНЕС

"Пусна ли газовете?"

Този въпрос и поглед, пълен с надежда, идват сутринта след операцията. Откъде да знае клетият пациент с познания по анатомия от средното училище, че е толкова важно да "пусне газовете" след като са му пробили корема на няколко места? Лекарят обаче знае и затова пита. Ако излизат газове, добре. Ако не, ставай и почвай тегели из коридора. Движението помага на перисталтиката. И не се оплаквай, че те боли, щото ако не ходиш, по-лошо. Нарамвай си торбичките, дето висят от тебе и гледай да не си бутнеш абоката. Ще омажеш с кръв и после някой трябва да чисти.

Началото

Докато повечето хора правят последен преглед на списъци за новогодишната софра и уговорки кой кога ще тръгне, започва болката. После температурата. Тая година няма да свърши добре. След известно мотаене идва неизбежното пътуване към "Пирогов".

На първия етаж е месомелачката. Триаж, ако предпочитате. Тука са всички паднали, изпочупени, пияни, изпаднали в транс, за рентген, за лаборатория, за ехограф, за гипс. Тук може да чуеш пазарлък между лекар и присвит от болка пациент не може ли операцията да я отложим за след Нова година, щото все пак празник и трапеза идат. Ми не, не може, затова ѝ викат спешна операция.

Ако останеш на първия етаж, значи си добре. Може да се оправиш и вкъщи. Тръгнеш ли да се катериш нагоре, да знаеш, че ще има пижама, легло, система, а може би и нещо повече.

Изследвания, диагноза и, айде, качваме се в отделението. Чакай тука, че преди тебе има един спешен. Чакаш. Идват по едно време. Айде, отиваме.

От операционната изкарват спешния. Будят го. Питат го дали е добре. Той мучи нещо. Не изглежда да е много зле, поне на първо четене.

Затоплена операционна маса, системи, маскирани лица. Над тебе лампи като по филмите. И таван – на него противопожарна система, омазана с малко латекс. Добре, бе, не можахме ли барем тука да боядисаме като хората? Еми...

Неангажиращ разговор – колко си висок, колко тежиш, пиеш ли, пушиш ли. Кажи честно, не се притеснявай, тука всички сме пушачи. През това време упойка. По средата на цигарената беседа се отнасяш.

Гласове отдалече. Явно си искал да се биеш с някой и ти викат: "Не ме бутай, не ме бутай!" Бавно осъзнаване къде си. Боли, ама поносимо. Ставай, нали ти казаха, че е важно. Отнема доста време, но успяваш. Главата се върти все едно е била на лунапарк без останалата част от тебе. Сега трябва да оправи настройките.

Леглото

Болничното легло приема всичко от човека, но не задържа нищо. Опаковано е в гумирана калъфка, по която телесните течности само се плъзгат. По нея не остава миризма, нито следа. Минути след като пациентът бъде изписан, чаршафи и възглавници се омотават на топка и изчезват за пране, за да бъдат заместени от чист чифт. Да идва следващият.

Oтделението е мястото, където може да видиш как сестра, застанала на буквата Ф, овиква на всеослушание лекар, защото е изхвърлил превръзки в коша за стъкло. А той да мънка, че не бил виновен, защото бил казал на сестрата да каже на санитарката да свърши тая работа. Трийсет секунди по-късно се разбира, че докторът е сгафил, но се е измъкнал и е далеч от опасността, понеже се е метнал в асансьора почти на бегом, докато клетата санитарка искрено обяснява, че никакви превръзки не е изхвърляла.

Санитарите са най-прецаканите хора в здравната система. Взимат мизерни заплати и влачат като магарета. Търчат с парцали, кофи, подлоги и памперси. Лекарите им разпореждат, сестрите им се карат, пациентите им мрънкат. Ако ги няма санитарите, всички ще потънат в боклуци и лайна.

Отделението е пълно с лекари и сестри с вид на абитуриенти. Може би на старите кучета не им се бачка по празници. Те носят цялото очарование на младостта и чат-пат по нещо весело, щото друго не е разрешено. Униформа на зайци. Неизброимо количество обеци и украшения за коса, които понякога падат из коридорите и лъщят на болничния под, така щото и някой с продупчен корем успява да се свие, за да ги вдигне.

Новата година идва, докато се тресеш от температура, стискаш зъби и очи и с последни сили проклинаш ония с бомбичките. За много години!

Температурата спада до поносими нива и се извличаш на тересата. Миризмата те задавя, тая смрад ще носи още два дни, особено при най-вече чистия софийски въздух, който по това време на годината се пипа и дъвче. Ма ти така или иначе пушиш по кутия, кво толкова. Важното е да сме живи и здрави.

Болничното време е странно време. Уж тече бавно, но всъщност е много богато. Усещанията са изострени. Първите крачки след операция или успешното ходене до тоалетна са със значението на изкачване на Еверест. Кихането и кашлянето са като ъперкът в стомаха. След тях прясно срязаното пищи и се задъхва. Запознаването с колегите по неволя от съседните легла е бързо, а скъсяването на дистанцията - рязко. Научаваш им здравния статус за секунди. Откъде са, какво работят, колко често им звънят близките - в рамките на часове. На свиждането виждаш семействата им.

Нощите в болницата са дълги. Особено ако спиш на пресекулки. То май други начини няма. Ако не те тормози болка, температура, катетър или памперс, тоя до теб ще хърка все едно че дъски се цепят. Заспиваш, будиш се, заспиваш, будиш се, а навън е все тъмно.

А след ремонта на трамвай Пет таблото на спирката крещи като побъркано: "Трамвай номер Пет пристига след...". Защо е тоя тормоз, кмете?! Чуваш това разписание сякаш таблото е до теб. А е три часа нощес. Вън няма кого да напсуваш, но гласът гордо обявява, че трамвай номер Пет пристига след "повече от час". Благодарим за актуалната информация и образуваните нерви.

Чашката

Системата си е истинско прецакване. Верно, няма да се обезводниш, ама като ти пуснат един литър, два часа няма мърдане от леглото. Кап-кап-кап. Това не може ли да тече по-бързо?! Не мрънкай, вика сестрата, ще я спра да пушиш.

Добре, че има цигари, щото иначе съвсем досадно става. Най-тъжната гледка е покривът на полуетажа между двете отделения. Засипан от строителите със ситни камъчета, от пациентите е затрупан с фасове. Колко много изпушени проблеми. И какво възпитание. От другата страна сме по-културни и си имаме преливаща от фасове чашка.

Чашката е много важна за болничния престой. Щото имаме баня и мивка, но нямаме сапун. Ходиш да се молиш на тоя-оня, сипват ти сапунец в чашка и ти викат да си траеш. На сутринта дават чай и бисквити. Питат носиш ли си чашка. Не. Оф, в какво ще го пиеш тоя чай?!

На обед носят манджа в пластмасова тарелка. Прибори няма. Оправяй се. Може да си кусаш пюрето с бисквита или да мислиш схеми за контрабанда на пластамасови вилица и лъжица. А може и двете.

Но най-важното е, че си тръгваш здрав. И вече знаеш, че на всяка Нова година отделенията са пълни. И има хора, които работят, докато ти се търкаляш по дивани и софри, обещавайки, че от трети януари тръгваш на фитнес. На всеки празник е така. И във всеки делник. Там работят. Всеки ден и всяка нощ.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Александър Борисов
    #6

    Брилянтно описание на реалноста! Браво на Самуил Димитров! Чете ми се още нещо от него!

  2. Rolo Tomassi
    #5
    Отговор на коментар #1

    ...а всъщност е поредният работен ден в "Пирогов" описан през погледа на пациента. Добро изложение, на което и аз се смях много - време беше за нещо свежо.

  3. Owal
    #4

    Младежка публицистика. Забавни писания, абсолютно безсмислени :)

  4. Мазен Кумунис
    #3

    Ако този разказ е от първо лице на Самоил-чо, не му завиждам! ;)

  5. Име1234
    #2

    Така не съм се смял отдавна. Дежа-вю както казват французите, само където го казват на френски.

  6. Rolo Tomassi
    #1

    Тази бруталия започва като разказ на Стивън Кинг...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.