Нова наредба ще лови изкуствено разделени земеделски стопанства

Индикаторите, по които това ще става, обаче не са посочени в нея

Нова наредба ще лови изкуствено разделени земеделски стопанства

Нова наредба ще изкара на светло критериите, по които се проверяват съмнения за изкуствено създадени условия за подпомагане на земеделските производители. Това съобщи Вергиния Кръстева, заместник-министър на земеделието, храните и горите в Добрич.

Проверки за изкуствено разделяне на стопанства, за да се избегне таванът на плащанията, се правят от 2015 г., посочи тя.

Понеже в регламента е разписано много общо, искахме да направим наредба,с която да дадем яснота на кандидатите за директните плащания и на кандидатите по Програмата за развитие на селските райони какви точно са критериите, които водят до такива съмнения, обясни мотивите Вергиния Кръстева.

Изкуствено създадени условия са тези, които в резултат на действия или бездействия на юридически или физически лица са извършени с цел за получаване на предимство и набавяне на облага в противоречие с европейското законодателство, става ясно от публикувания проект за наредба.


В документа е посочено, че установяването на изкуствено създадени условия ще става с помощта на индикатори. Те обаче не фигурират в самата наредба, а ще бъдат определени със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). Той е длъжен да издаде заповедта в 3-месечен срок след влизане в сила на наредбата.

Индикаторите ще са за лична, правна, икономическа, външна или структурна свързаност на кандидати, бенефициенти, ползватели или упълномощени техни представители по меркитеи схемите за директните плащания и Програмата за развитие на селските райони.

Служители от ДФЗ-РА ще правят проверки на място за установяване на изкуствено създадени условия. Те ще представят становище за липсата или съмнения за наличието им, е посочено в проекта за наредба.

Кандидатът, за който има съмнения, ще има право да представи допълнителни документи и разяснения. Чак след това ще се взима окончателно решение по всеки случай.

Започнатите производства за установяване на изкуствено разделени земеделски стопанства ще бъдат продължени по сега съществуващия ред.

Зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева апелира фермерите да се включат активно в общественото обсъждане на наредбата. "Сега е моментът да направите това, ако разпоредбите не ви харесват. Ако сме "изкривили" първоначалната цел на наредбата, ще се коригираме", обеща Кръстева. Срокът за даване на предложения по наредбата е до 15 март.

Таванът на плащанията беше въведен от 2015 г. в България по искане на асоциации, защитаващи дребните фермери, и по настояване на Европейската комисия. Според него до 150 000 евро се получава пълния размер на субсидията за единица площ. За тези, които получават между 150 хил. и 300 хил. евро на година се прилага намаление от 5%, а най-големите стопанства не получават нищо за горницата над 300 хил. евро.

Причината беше, че само 4% от земеделските стопанства у нас обработват 80% от земята. Заради европейските субсидии обработваемите площи у нас се увеличават непрекъснато и достигат над 38.5 млн. декара за 2017 г.

Размерът на средните стопанства у нас стигат до 24 300 декара, докато в ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, според доклад на БАН.

"Най-големият собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа", каза преди време доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него една от причините за концентрацията на земите е начинът на субсидиране с пари от европейските фондове. През 2015 г., когато беше въведен таванът на плащанията, са били засегнати седем юридически лица, а през 2016 г. - нито едно, твърди доц. Боюклиев. За миналата година няма данни.

Още от Бизнес

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?