"Нова република" ще съди финансовия министър заради КТБ

"Нова република" ще съди финансовия министър заради КТБ

Бившите депутати, обявили се за "група за натиск“ по различни теми в предишния парламент – Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев ("Нова република"), обявиха, че ще съдят финансовия министър Владислав Горанов заради отказ на публична информация за фалиралата банка.

Ексдепутатите са подали заявление до МФ по Закона за достъп до обществена информация, което е останало без отговор.

Те настояват да знаят каква е събираемостта на някогашните активи на банката и твърдят, че събираемост под 5% е "безобразие“.

Групата е попитала министъра на каква сума възлиза масата на несъстоятелността на КТБ към 31 март 2017 г. и от какви активи се състои. Друг въпрос се отнася до размера на предявените от синдиците на КТБ съдебни искове към 31 март, а също и по какви критерии синдиците са решавали кои прихващания, разрешени в миналото от квесторите на банката, да бъдат оспорени и кои – не.

До момента Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГБВ), който контролира работата на синдиците на КТБ, отказва да предоставя подобна справочна информация на регулярна база и твърди, че за него не важи Законът за достъп до обществена информация.

По тази причина цялата статистика около несъстоятелността на КТБ в последните години добива публичност през отговори на парламентарни въпроси на финансовия министър, който получава информацията директно от синдиците.

По въпроса за събираемостта на активите съществува спор между политиците и експертите как да се интерпретират данните.

Според члена на ФГВБ Валери Димитров, който единствен от тази институция дава информация пред медиите, не е коректно събраното от синдиците да се съотнася към активите, които КТБ само на хартия притежаваше преди да бъде затворена – близо 7 млрд. лв. Димитров твърди, че реалната маса на несъстоятелността е далеч по-малка и към април 2015 г. е оценена от одиторите на 1.38 млрд. лв.

"Към момента на обявяване на банката в несъстоятелност и неплатежоспособност - 22 април 2015 г., в нея няма никакви 6 или 7 млрд. лв. Кредитният ѝ портфейл е безвъзвратно увреден, разпилян, невъзстановим. Към този момент "Прайсуотърхаускупърс" оценява имуществото на банката на 1.378 млрд. лв. - никакви 5 млрд. лв., никакви 7 млрд. лв. Това е, което е останало от криминалния мениджмънт на основния акционер на банката и кликата около него. Преди започването на процедурата по осребряване на имуществото на банката тя има 600 млн. лв.", коментира през февруари тази година проф. Димитров.

От думите му излиза, че събираемостта на активите на КТБ не е около 5%, както твърдят ексдепутатите, а около 40%.

Димитров вади от сметката разграбените активи от бившото ръководство на КТБ, начело с мажоритарния собственик Цветан Василев, защото смята, че към момента на влизането на синдиците в ограбения трезор тези активи са били тотална загуба.
 
"Пътят е ясен - по примера с данъчните складове за горива, където групата за натиск по съдебен ред принудихме задължените длъжностни лица да отговорят на въпросите ни, заведохме дело срещу министъра", коментираха в понеделник от "Нова република".
През април групата за натиск осъди Министерството на финансите да разкрие собствениците на данъчни складове за горива у нас. Тогава ведомството предостави таблица на депутатите, която според интерпретацията им показва тотален монопол на "Лукойл“, който държи 92% от капацитета на складовете при бензина и 82% - при дизела.

Впоследствие се оказа, че изводът е до известна степен непълен. Оказа се, че в справката на МФ за "Лукойл“ например влиза целият производствен капацитет на бургаската петролна рафинерия плюс тръбите за пренос на горивото, доколкото те са данъчни складове, което изкривява картината. Освен това от справката не ставаше ясно какви обороти реално минават през посочените данъчни складове, които се държат от общо 40 фирми.

Още по темата
Още от България

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?