След одобрението от Тристранния съвет

Нова стратегия трябва да създава по 100 хиляди работни места годишно

По 80 до 100 хиляди нови работни места ще се създават годишно, ако се приеме новата стратегия за заетостта на правителството. Това стана ясно на проведения в сряда Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на който беше обсъдена и одобрена актуализираната стратегия за следващия програмен период.

Според заложените положения в нея, равнището на заетостта у нас трябва да достигне 76 процента до 2020 година, което означава, че всяка година трудовият ни пазар трябва да нараства с поне 80 хиляди места.

За да изпълни амбициозната цел, държавата трябва да поеме ангажимента да вложи 3 млрд. лв. за борба с безработицата до 2020 година.

Половината от тези пари ще се поемат от българското правителство, а останалите 1.5 млрд. лв. ще дойдат от оперативната програма "Човешки ресурси", одобриха социалните партньори. Президентът на КНСБ Пламен Димитров определи като съществен пропуск това, че в стратегията липсват проекти по оперативната програма за наука и образование.

При това положение държавата ще трябва да отделя около 190 млн. лв. годишно за развитието на заетостта до 2020 г. Социалните партньори подчертаха, че за пръв път в стратегията се появяват точни суми.

Стратегията за заетостта вече два пъти влиза за обсъждане, но съветът я връщаше на комисиите за доработване. На заседанието в сряда актуализираният ѝ вариант успя да събере подкрепата на всички социални партньори.

По втора точка от дневния ред от заседанието на тристранния съвет не беше постигнато окончателно решение. Съветът върна за поредно преразглеждане от подкомисиите си Наредбата за условия при командироване на работници. По думите на извънредно председателстващият заседанието Пламен Димитров, тя ще бъде включена като точка в следваща сесия на съвета.

Проблемът е, че не е ясно кой документ да се прилага при такива случаи – наредбата или директивата на Европейския съюз, обясни президентът на КНСБ. В наредбата се употребява формулировката "чужбина", като не се прави разлика между която и да е друга страна и държавите членки на съюза.

Димитров направи още коментар, че трябва да има ясно разграничаване между заседанията на тристранния съвет и на тези, които се водят от сформираните 80 обществени съвета, където се правят консултации с гражданите. "Не омаловажавам тяхната роля, но не бива нито едните, нито другите да надделяваме помежду си. Всяка структура да си знае мястото", заяви той.

На заседанието на тристранния съвет бе предвидена за разглеждане и трета точка – за въвеждането на минимални осигурителни прагове, но тя отпадна. Синдикатите поддържат тази идея, като според тях това е единственият шанс в джоба на българите да останат поне по 40 лв., към които държавата да няма данъчни претенции.

Синдикатите "писаха отсъствие" на вицепремиера Зинаида Златанова

Заседанието на Тристранния съвет в сряда започна с 50 минути закъснение поради отсъствието на на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова, която беше на блиц контрол пред депутатите от Народното събрание. Златанова е председател на тристранката.

След като не можаха да я изчакат, се наложи съвещанието на социалните партньори да бъде открито и председателствано от синдикалния лидер Пламен Димитров. Златанова все пак пристигна на заседанието 15 минути преди неговия край.

"Ние сме неудовлетворени от това, че НСТС се оказва за втори път без своя председател в редовно свикано заседание", заяви той и настоя за бъдеще вицепремиерът да не отсъства, дори когато е по уважителни причини.

Споделяне
Още от България