Нова ЦИК ще бъде назначена два месеца преди европейските избори

Неписано правило в България е изборното законодателство да се променя непосредтсвено преди избори. Този път обаче това ще се случи по-рано, тъй като намеренията на парламентарното мнозинство са поредните поправки в Изборния кодекс да бъдат окончателно гласувани в началото на следващата година. По този начин страната ще се съобрази с препоръките на Венецианската комисия новото законодателство да бъде добре осмислено преди прилагането му. Това, на който не се дава гласност обаче е, че точно преди европейските избори ще бъде подменен не законът, а ... органът, който го прилага - Централната избирателна комисия (ЦИК).

Проверка на Mediapool показва, че мандатът на комисията изтича точно два месца преди европейските избори в края на месец май. На 23 март ЦИК трябва да бъде с нов състав, предложен от партиите, представени в българския и Европейския парламент. Освен обичайните пазарлъци около новия състав на комисията, в момента има известно напрежение и по въпроса, ако повечето членовете на ЦИК бъдат подменени, както често се случва, ще може ли новата администация да проведе "безаварийни" избори.

Ако се спазят коректно сроковете, то президентският указ с определяния състав на новата Централна избирателна комисия трябва да бъде публикуван на 23 март. Според Изборния кодекс обаче най-късно 60 дни преди съответните избори членовете на ЦИК трябва да бъдат назначени от държавния глава. Изборите в цяла Европа ще се провеждат на една дата - 26 май. Това ще рече, че Румен Радев трябва да ги назначи най-късно до 31 март. Веднага след това започват да текат срокове, за които отговорна е ЦИК. Иначе казано: седмица след встъпването си в длъжност новата комисия трябва да започне работа по хронограмата за евровота и да се заеме със спазването и организацията на всички срокове, които започват да текат от началото на месец април.

Заради обема на Изборния кодекс и спецификите му, повечето партии не възнамеряват да правят кардинали промени в своите квоти в ЦИК. По неофициална информация на Mediapool обаче в ГЕРБ има напрежение по темата, защото партията е решила да смени ръководството на комисията. В момента неин председател е Ивилина Алексиева, назначена през 2014 г. като лична "квота" на Мая Манолова, която тогава бе депутат от БСП и отговаряше за изборния закон.

По информация на Mediapool, в ГЕРБ обмислят постът да бъде даден на една от двете двете сегашни представителки на партията в ЦИК - Йорданка Ганчева или Мария Бойкинова. Според някои депутати Ганчева е по-близка до председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, а Бойкинова е приближена на шефа на правната комисия в парламента Данаил Кирилов.

Освен това ГЕРБ вероятно ще се откаже от гражданската си квота в лицето на социолога Цветозар Томов, който най-вероятно няма да попадне в селекцията за следващия състав на комисията. "В началото смятахме, че Томов ще ни саботира и ще клони към т.нар. десница, но това не се случи. Проблемът е, че той не винаги ходи редовно на работа, а идват много видове избори и ни трябват хора, които правят кворум и гласуват", твърдят от парламентарната група на ГЕРБ.

Проблем се очертава и с представителството на извънпарламентарната десница. В момента адвокатът Иво Ивков е член на ЦИК от квотата на бившия Реформаторски блок, който има евродепутат (Светослав Малинов) и поради това партиите от РБ получават квота в ЦИК. Не е ясно дали Ивков ще остане и в следващия състав на комисията, защото мястото му трябва да бъде препотвърдено от Реформаторския блок с подписите на представляващите го, които пък се разделиха и прегрупираха в други коалиции, поради което излъчването на общ представител ще бъде трудно и вероятно причина за пореден скандал в дясно.

Според сметките, базиращи се на изборното законодателство, ще има промени в квотите за представителите, на които всяка формация има право. Така например ДПС ще има двама вместо трима членове на ЦИК. За сметка на това партия "Воля" на Веселин Марешки ще вкара един свой представител. ГЕРБ и БСП си запазват представителството – съответно от шестима и седмина души, а "Обединени патриоти" ще имат двама. Според изискването на изборния закон в ЦИК квота ще има и вече изчезналата партия "България без цензура", чийто шеф Николай Бареков е евродепутат и междувременно успя да стъкми нова партия и се пробва да конструира нов консервативен политически проект.