Нова вълна кубинци търсят убежище в САЩ

Исел Рохас отложи мечтата си да напусне Куба, когато САЩ прекратиха щедрата имиграционна политика към жителите на острова. Но видял по кубинската телевизия репортаж за мигрантските кервани, насочващи се от Централна Америка към САЩ миналата година, той съзря нова възможност.

Една януарска сутрин той се събуди и каза на съпругата си, че най-после е готов. След петнайсет дни вече беше заминал.

"Ако те могат да го направят, защо и ние да не можем?, каза Рохас, 48-годишен земеделец от източния град Олгин, спомняйки си сцените с млади мъже и семейства масово пътуващи към мексиканско-американската граница.

Сега Рохас чака да кандидатства за убежище в САЩ в мексиканския граничен град Сиудад Хуарес, който се е превърнал в магнит за кубинските мигранти.

Политическите репресии и мрачната икономическа перспектива продължават да са основния мотив, привеждан от кубинците за имигрирането им от намиращия се под комунистическо управление остров, враг на САЩ в епохата на Студената война. Но някои в Сиудад Хуарес казват, че новините за потоци от мигранти също ги мотивират, като оставят впечатлението, че САЩ приемат мигранти.

От началото на миналата година мигрантските кервани станаха честа мишена на американския президент Доналд Тръмп, който подкрепя по-строга имиграционна политика. Критиците му казват, че изявленията на президента за "керваните", включително поредица от гневни послания в Туитър, по някаква ирония са увеличили групите с мигранти и са направили реклама на даването на убежище, като възможен начин да се получи законен статут.

"Човекът, провокирал репортажа и повдигнал въпроса с керваните, е Доналд Тръмп", каза Тонатиу Гийен, ръководител на Националния институт по миграцията на Мексико по местното радио миналата седмица.

Присъединяването на кубинци към тези потоци увеличава натиска за вече препълнените мигрантски центрове и граничните власти в Мексико и САЩ. Повече от 100 00 души са били заловени или са се представили пред властите през март, съобщи в петък Белия дом, като отбеляза, че това е най-големият брой за цяло десетилетие. Тръмп заплаши да затвори границата, или да наложи мита на Мексико като ответна мярка.

Нещо повече, някои казват, че по-твърдата линия на Тръмп към отношенията с Куба е допринесла за усещането на отчаяние на икономически слабия и строго контролиран остров.
Белият дом и кубинското правителство засега не бяха намерени за коментар. Институтът по миграция на Мексико също отказа да коментира.

"Третирани като всички останали"

Подобно на Рохас, много кубинци, достигнали Северно Мексико през последните месеци са се придвижвали в по-малка група, а керваните не са фактор за онези, които са напуснали Куба. Но керванът от 2600 мигранти, който понастоящем е спрян от властите в Южно Мексико, най-големият тази година, включва десетки кубинци.

Мексикански имиграционни служители казаха, че в петък са върнали със самолет близо 60 кубинци обратно в родината им.

В Сиудад Хуарес, кубинците съставляват от 75 до 80 процента от близо 3600 мигранти, намиращи се в града, каза Енрике Валенсуела, директор на държавната комисия за населението. Срокът за чакане за убежище е около два месеца, казват директори на мигрантски центрове.

Перипетиите илюстрират новата реалност: кубинците повече не се радват на същите предимства, които някога са имали в американската имиграционна система.

"За първи път тази година кубинците са третирани като всички останали", каза Уилфредо Алън, базиран в Маями адвокат, работещ с кубински мигранти, и добави: "Специалната вратичка за кубинците вече е затворена".

През 2017 г. американският президент Барак Обама сложи край на политиката "мокър крак, сух крак", която позволяваше на кубинци, стигнали до американска земя да останат, но заловените в морете бяха връщани в родината им, което доведе до намаляване на имиграцията от острова.

През първите пет месеца на фискалната 2019 г., 6289 кубинци се явиха на граничните пунктове на мексиканско-американската граница без документи за самоличност. Този брой е на път да надхвърли двойно общия брой за цялата фискална 2018 г., според данни на служба "Митници и гранична охрана" на САЩ.

Въпреки че кубинците като цяло имат малко по-добри шансове за получаване на убежище от централноамериканците, защото разказите им за политическо преследване често са по-убедителни, успехът не им е гарантиран, каза Алън.

Алън пресмята, че само 20 до 30 процента от кубинските му клиенти ще преодолеят процедурата.

Това послание не е стигнало до онези в Сиудад Хуарес, много от които са продали колите, фирмите и домовете си, за да финансират пътуването. Някои от тях буквално са заложили всичко на карта.

"Те казват, че сме с предимство, че (САЩ) ще ни приемат под една или друга форма", каза Рохас, който е продал почти половината от добитъка си, и добавя: "Те винаги ни приемат".

Нов маршрут

Онези кубинци, които са имали късмета да получат американска виза, например, за да се видят със семействата си, могат да заминат напълно законно и могат да кандидатстват за временно пребиваване след като прекарат една година в САЩ. За повечето обаче, стигането до САЩ не е лесна задача.

Дори преди политиката "мокър крак, сух крак" да бъде спряна, кубинците започнаха да изнамират нови маршрути, като летят до страни от Централна и Южна Америка с облекчени визови изисквания, а след това се насочват на север. Само няколко страни като Гвиана не изискват визи за кубинци.

Миналата година Панама облекчи режима на пътувания за кубинци, пристигнали да пазаруват, като създаде още един изход за мигранти от острова за достигане до Централна Америка.

Много от тях са разтревожени от дългите срокове за изчакване на одобрение, казват директори на мигрантски центрове, и са все по-загрижени за безопасността си, след съобщения за изчезвания на кубинци в Мексико. Единици напускат центровете, казаха 10 мигранти в интервюта.

Експерти не очакват в обозримо бъдеще притокът на кубински мигранти да отслабне. Обама улесни пътуванията на американци до острова, което доведе до създаване на нови предприятия. Но тези пари секнаха, след като Тръмп затегна правилата, каза Педро Фрейре, адвокат, който изучава американско-кубинските отношения.

Нещо повече, постепенното отваряне на частния сектор в Куба отприщи съпротива от страна на консерваторите, което създава главоболия за дребния бизнес, каза Фрейре.

Достигането до САЩ ще е краят на дълги перипетии за Рейналдо Рамирес, 51-годишен строителен предприемач от западния град Хагуей Гранде. От 2006 г. той се опитва седем пъти и все не успява да стигне Флорида с лодка, включително в деня, в който Обама отмени политиката "мокър крак, сух крак".

Новият маршрут е не по-малко труден. След като долетя в Гвиана през септември Рамирес и съпругата му трябваше да прекосят пеша Дариенския район - отдалечен участък от джунгла между Панама и Колумбия. След първия опит панамските власти ги депортираха в Колумбия и те се принудиха да повторят прехода.

Рамирес пристигна в Сиудад Хуарес преди около три седмици, а стотици кандидати за убежище са пред него на опашката. Но той усеща, че е близо до целта си.

"Почти постигнах целта си, американската си мечта", каза той.

По БТА