Новата "анкета на Шантеклер"

Годината започва тъй да се каже "европейски", ала в сгъстена национална неяснота. Заети с новата си (временна) роля – да дадем насоки на Западните Балкани, на отношенията между Турция и Европа, както и на излизането на Великобритания от ЕС, няма как да позабравим и своите си работи. Сиреч управлението на страната.

Та ако някой обича, да отговори на следното: ще има или няма да има вот на недоверие срещу правителството? И ако има (въпреки противоречивите податки в ДПС), кога ще е той? Реален вот ли ще е или упражнение в деня, когато цъфтят налъмите – ден, наличен основно в политическия календар.

И щом никой не ни казва нищо в следпразничната умора, не е зле сами да формулираме питанията си. Затуй реших да преповторя една шеговита анкета, проведена не от друг, ами от самия Димчо Дебелянов преди около сто и пет години. Има я в събраните му съчинения, без някой да ѝ обръща специално внимание. А пък тя е показателна за нашенските политически нрави.

И тъй, в началото на пореден политически сезон, когато витаели въпроси за оставката на кабинета, Дебелянов, пописващ в сатиричното издание "Шантеклер" (за него по-нататък), разпраща "окръжно до разни политически лидери и опозиционни такива със заповед да отговорят незабавно на следните въпроси". Те – познайте – разбира се, че не му отговарят. Не защото тогава е имало проблем с комуникацията (нали още не са съществували социални мрежи), а понеже политиците по принцип не обичат да отговорят на подобни въпроси. Което не му е попречило сам да си отговори на тях, използвайки обичайните им лакърдии.

Та и аз, вдъхновен от примера на класика, реших да преповтаря тези питания (в леко осъвременена редакция), съпровождайки ги с евентуалните отговори, които тези значими политически фигури (хипотетично) биха дали в началото на 2018 г.

Въпросите са следните:

1. Трябва ли да паднат управляващите от власт и защо?

2. Коя партия трябва да ги наследи и хубаво ли е да си на власт?

* * *

Първи, както можеше да се очаква, отговори г-н Бойко Борисов.

1. Ако допуснем, че целта (на вота на недоверие) е да мине, това означава да се озовем без парламент по време на председателството. Затова казвам, че периодът явно е подбран неслучайно.

Не са случайни, направо неслучайни са нашите работи. И г-н Борисов, като ловък политически диалектик, изследва тъкмо този поврат в политиката ни. Най-злоумишлена е тъкмо "необходимата неслучайност", инак изпадаме в "невъзможността да намерим мост от статичното към динамичното", както май беше казал Енгелс (или Дюринг), забравил съм вече. Дано някои от "новите леви" се сети да подскаже. Че да не сбъркаме Енгелс с Анти-Дюринг. Или Анти-Борисов с Борисов.

2. Крадецът вика дръжте крадеца, в ада на българския казан не е нужно да се слагат пазачи. Ние можем да дърпаме сами надолу в катрана, шест месеца, докато сме във фокуса на Европа, да се изговорят всички глупости, докато на някой му дойде акъла.

Брях, че и крадци ли имало в парламента? Ний бяхме чули само за наркотрафиканти и то пак от устата на г-н премиера. Че как ли народните избраници тогава си овардват имуществото? Да не би от тези думи на г-н министър-председателя – изречени високо алегорично или ниско метафорично – да следват и някои съвсем нелицеприятни предположения? Примерно, че докато политиците са "на казан", те омазват "принаденото" с катран профилактично, та да не им го пожелаят или отмъкнат останалите? Стряскаща мисъл, особено "докато сме във фокуса на Европа". Явно не е добре да си на власт.

* * *

След него отговори г-жа Корнелия Нинова.

1. Ние сме опозиция и когато решим, тогава ще направим вот на недоверие. Ние сме излъчени в парламента и сме политици, за да представляваме мнението на хората. Как да обясним на хората, че има течове в системата и чак когато ги спрем, ще мислим за останалото. Да им кажем, че ще чакат 6 месеца, защото предстои европредседателството?

Политическата ситуация била кризисна, а ний се помайваме. "Казанът" настрана: щом има течове (в системата), нещата не търпят отлагане. Въпросът е кой да врътне кранчето. И ще има ли политическо съгласие, за да се прави ремонт? Може да се окаже обратното. Че в период на "политически течове" отделните народни представители са най-облагодетелствани: където и да си подложиш канчето, все ще си начерпиш нещо. А сетне овайкват цените на водата и предлагат за населението "водни помощи". Въпросът, чуваме, бил "системен": не само в "теча", а явно и в "оливането", "препиването" или "масовото подмокряне". Ама нали и госпожата е неизменна "част от системата". Явно нещата са съвсем "неслучайни".

2. Вотът на недоверие ще внесем на 17-и януари по темата за корупцията. Няма как да се борим с бедността, ако не се справим с корупцията. Вместо правителството да си затваря очите пред този факт и да призовава шест месеца да си мълчим, за да не се излагаме пред чужденците, по-добре да потърси начин за решаване на тези проблем и го отсече от корен.

И каква стана тя – "омагьосан кръг". Бедността изисква справяне с корупцията, а пък масовостта на корупцията (при зле функциониращата държава) е следствие от същата тази бедност. Как тогава правителството, "за да не се излагаме пред чужденците", да се справи с проблема? Как да го "отсече от корен"? Да не би като хан Крум или Хамурапи: да започне да сече ръцете на даващите и ръцете на вземащите? Че къде тогава ще му излезе краят? Ами ако изведнъж броят на "възмездено осакатените" в България нарасне хилядократно, как ще я караме тогава? Замислете се, че то може и без политически елит да останем.

Така например един парламентарен журналист преди време ми сподели, че в Народното събрание се били завъдили бълхи. В пряк, не в преносен смисъл. Пробвали да обезпаразитят парламента, ала напразно. Интересното било, че бълхите атакували хората ту отляво, ту отдясно, но най-често централно. Дали това не е притча?

* * *

И накрая отговори г-н Карадайъ (Но с неразбираем словоред и труден синтаксис. Ето защо, пък и заради разминаването с г-н Доган, препечатвам отговорите, дадени навремето от Димчо Дебелянов за друга политическа сила. Съвпадението е интересно).

1. Според мен и според белгийската преса те трябваше да паднат още преди година и половина. Сегашното падане е "след дъжд качулка".

2. Бих се изселил из България, тази страна на корупцията и на политическия разврат, дето Черната Джамия е зинала да погълне всичко честно, благородно и велико…“ .

Явно в туй е политическата амбивалентност на движението – дори да си в политическа опозиция, винаги икономически си на власт. Което не е "след дъжд качулка", ами си е "рахат на сянка".

* * *

И какво излиза – Дебеляновата "политическа анкета" продължава да действа. И все сме в политически "Шантеклер". Само припомням, че името на изданието идва от нашумялата в началото на ХХ в. пиеса на Едмон Ростан, в която един петел с името Шантеклер кукурига в тъмната нощ, за да стресне заспалите в тежка дрямка. Така името Шантеклер се превръща истинска мода (не само литературна). Прочутата нова мода "Шантеклер", за която мнозина са чували, ала малцина са виждали, което изобщо не е толкова важно.

А що се отнася до Дебелянов, той обезсмъртява същата "политическа кризисност" в стиховете:

Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога –
ето кризата у нас.

Продължението е някак излишно.

*Коментара на Тони Николов публикуваме от Портал "Култура"