Новата ЕК ще заостри позицията спрямо България за съдебната реформа

Новата Ивропейска комисия вероятно ще заостри позицията си спрямо България по отношение на механизма за сътрудничество и проверка и несъстоялите се реформи в правосъдието, вътрешният ред и сгурността. Комисията по специално ще пренесе тежестта на вниманието си върху политическите действия и позиции на парламента в тази сфера и ако политическите сили в България не покажат ясна воля в парламента за посоката на реформите, това ще бъде голям проблем  за доверието на нашите европейски партньори към способността на България да се реформира. Това стана ясно от интервю за БНР на министъра на правосъдието в служебния кабинет Христо Иванов след посещението и разговорите му в Брюксел.

„В разговора ми с Катрин Дей, която координира прилагането на механизма за сътрудничество и оценка спрямо България на ниво ЕК, тя повтори нееднократно, че ако някой в София си мисли, че смяната на Комисията ще донесе смяна на отношението към механизма за сътрудничество и оценка, това би било голяма грешка”, каза Иванов.

Той съобщи, че първият заместник-председател на комисията, досегашният холандски министър Франс Тимерманс, ще отговаря на най-високо политическо ниво за механизма и това вероятно ще доведе до заостряне на позицията спрямо България.

Катрин Дей казала освен това, че България няма никакви основания да очаква позитивен или замазващ положението доклад. Думите ѝ министърът тълкува като сигнал, че трябва да се подготвим за доста критика.

„Каза още, че въпреки че технически няма връзка между доклада от европейското наблюдение и проблематиката на Шенген, фундаменталното и в двете е доверието на нашите европейски партньори към способността на България да се реформира и да има институции, които заслужават доверие. Това, за мен, е много важен акцент, защото той показва едно просто нещо - ние не успяваме да реформираме съдебната си система, но изобщо не сме започнали на системно ниво разговора за това какво трябва да се случи в системата на вътрешните работи и сигурността. По същия начин, по който имаме стратегия за съдебна реформа, трябва да имаме един систематичен дългосрочен политически документ, който да очертава какво правим с МВР, с ДАНС, с всички тези служби, що се отнася до техния капацитет за осигуряване на вътрешна сигурност и ред, осигуряване на борба с корупцията по високите етажи на властта”, обясни Христо Иванов.

Катрин Дей разбирала какво означава архитектурата на настоящия парламент и че този парламент може да излъчи едно правителство, което да излъчва правилните послания, но в парламента да се натъква на невъзможност да прокара каквото и да е било.

„Нейният акцент, и това беше повторено четири пъти по време на срещата, беше, че, ако политическите сили в България не покажат ясна воля в парламента за посоката на реформите, това ще бъде голям проблем, независимо какво приказва кабинетът и други, въвлечени в съдебната реформа. В момента ЕК пренася тежестта на своето доста критично внимание именно върху това, което политическите сили в парламента смятат да правят или да не правят в областта на съдебната реформа и реформата в областта на вътрешния ред”, каза министърът на правосъдието.

Според него стратегията за реформа на прокуратурата не е опит да бъде извадена тя от съдебната власт, каквито критики бяха тиражирани в общественото пространство.

„Откакто е излязла този проект за стратегия, който би трябвало да се обсъжда, обсъждахме неща, които ги няма в него през цялото време, но не и нещата, които са там. Обсъждахме първо дали това е първа стъпка към вадене на прокуратурата от съдебната власт. Не, не е. обсъждахме дали това е по някакъв начин фокус върху статута на главния прокурор – не, не е. Обсъждахме дали това е опит, как беше…да се прави експертиза на одита и одит на експертизата. Не, и това не е. Дайте да говорим за това какво пише там. Успяваме ли ние да се заемем наистина с фундаменталните проблеми на корупцията по високите етажи на властта, по системната злоупотреба с власт, която се случва в България”, каза министърът.

Той изрази надежда, като фокус в крайна сметка ще изкристализират основните цели на стратегията - да имаме абсолютен приоритет на независимостта на съда, решителна борба с корупцията, огромно и много сериозно усилие да започнем процес на реформиране на прокуратурата, така че тя да стане истински, ефективна именно от гледна точка да се превърне в ефективен инструмент за борба с корупцията по високите етажи на властта.

„Изобщо да пристъпим към реформата, вътрешните работи. Мисля, че обществото го иска, мисля, че е дошло времето за това, и то е неизбежно да се случи”, добави Христо Иванов.

По повод твърдението на главния прокурор Сотир Цацаров, че казусът с КТБ е чисто присвояване, Иванов изрази надежда, че това ще бъде доказано.

„Ако главният прокурор го казва това нещо, аз се надявам, вярвам, че това е нещо, което ще бъде доказано в съдебна зала. В този смисъл министърът на правосъдието няма място в този разговор, и в този коментар. Но наистина без наказуемостта в България е елемент от политическата култура, и ние трябва по някакъв начин да сложим край. Това обаче не е задължение само на прокуратурата. Има много неща, които трябва да се направят в парламента, и които трябва да се направят дори сега с измененията в редакцията на парламентарния правилник, които в момента се случват. Изключително важно е ние да можем да рестартираме цялата система от независими регулатори и органи. Тук нямам предвид да сменим персоналния им състав, а изобщо да сменим начина, по който те работят, и динамиката на тяхната работа. Това е и БНБ, и Комисията за защита на конкуренцията, и огромен периметър от страшно важни органи, които просто не работят добре”, каза Христо Иванов.