Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Новата икономика

0 коментара

Терористичните атаки срещу САЩ ускориха световния икономически спад. Те могат също така да променят начина, по който действат многонационалните корпорации.

През тази седмица американските компании извървяват дългия път обратно към обичайния си бизнес. Телефоните ще звънят по-често, отколкото през миналата седмица. Срещите, отменени заради атентатите от 11 септември, ще бъдат отново насрочени. Ръководителите ще започнат да си задават сериозно един важен въпрос: как се промени бизнес средата в резултат на терористичните нападения срещу Америка?

Досега изглеждаше направо скверно да се задава този въпрос. "Старшите мениджъри, с които се свързах, са по-загрижени за човешкия елемент на трагедията", каза през миналата седмица Розабет Мос Кантър, която е консултант и професор в Harvard Business School. "Не са много тези ръководители, които продължават да вземат решения."

Но необходимата пауза не може да продължи вечно. През 13-те дни след атаката перспективите за световната икономика се влошиха. Оформя се нова геополитика. Нови рискове се появиха пред международните операции и световните вериги за снабдяване.

"През следващите две или три седмици всички ръководни екипи ще започнат да се събират, за да обмислят тези въпроси", казва Крис Зуук, който оглавява отдела за стратегически практики в компанията за мениджмънт консултации Bain & Co.

Първата точка в дневния ред би трябвало да бъде заличаването на предимствата в условията на едновременен спад в големите световни икономики. Това може да означава намаляване на търсенето на всичко - от камиони до софтуер за предприятията. "В рамките на една седмица наблюдавахме такова покачване на нивото на песимизма, за което обичайно са нужни два или три месеца", казва Винс Тобкин, който оглавява дейността в сферата на телекомуникациите и технологиите в Bain.

Някои компании бяха принудени да действат незабавно, изправени пред заплахата от внезапен срив на търсенето, свързан с терористичните атаки. Авиационната индустрия - където се очаква съкращенията на работни места да достигнат 100 000 само при американските авиокомпании - е най-яркият пример. Но и компаниите, които се намират далеч зад фронтовата линия на "войната срещу тероризма", също могат да бъдат изправени пред рецесия.

Джон Робъртс, професор по икономически и стратегически мениджмънт в Stanford Business School, предупреждава, че рецесията ще се превърне в самоизпълняващо се пророчество, ако компаниите съкратят инвестициите. "Нищо от това, което стана, не променя основите на американската икономика. Разбира се, то имаше известно въздействие върху сектора на финансовите услуги, доставките и до известна степен - върху производството. Но заедно ние имаме огромна сила, за да намерим изход за икономиката."

След като са изправени пред толкова много неизвестни обаче, естественият отговор на повечето компании ще бъде да изтупат от праха плановете за спешни случаи, да ограничат разходите и да отложат вземането на решения за инвестиции.

Разходите за компютри и безопасност, както и за комуникационно оборудване, като видео-конферентни връзки, може да се увеличат. Но останалите инвестиции вероятно ще бъдат отложени.

Призивите за "патриотично повишение" на американските капиталови пазари не бяха чути, когато Уолстрийт отвори отново. Индексът Standard and Poor's 500 приключи първата седмица със спад от 11,6 на сто. Компаниите вероятно ще бъдат също така въздържани и към призивите за "икономически кураж" в решенията си за разходите. По-ниските краткосрочни лихви, които на теория намаляват срока на възвръщаемост на новите инвестиции, сигурно няма да имат голям ефект, докато икономическите перспективи не се подобрят.

Един водещ показател за бъдещата насока на корпоративните инвестиции може да дойде от технологичния сектор. Обикновено продажбите на хардуер и софтуер на корпорациите се съсредоточават в последните няколко дни на тримесечието, когато купувачите знаят, че продавачите на информационни технологии се тревожат дали ще постигнат поставените цели за продажбите през периода. Тази седмица - последната от третото тримесечие, може да донесе неприятности и на други сектори.

Заедно със спада в търсенето може да се очаква, че ценовият натиск ще се засили в редица промишлени сектори. Икономистите подчертават, че във времена на силно търсене, когато използването на производствените мощности е високо, пазарната цена на стоките обикновено се определя от производителите с високи разходи. Когато обаче търсенето отслабне, производителите с по-ниски разходи поемат контрола.

Така например, при персоналните компютри, където продажбите намаляват от известно време, Dell Computer показа дълго преди 11 септември, че е решен да наложи у дома си своето предимство на производител с най-ниските цени. Никой в сектора на персоналните компютри сега не очаква от Dell да отстъпи назад в търсенето на пазарен дял.

Господин Зуук от Bain & Co. смята, че много компании са оставяли разходите да им се изплъзнат от контрол през втората половина на 90-те години. Той прогнозира възраждане на такива техники като определяне на стандарти за конкурентни разходи, при които компаниите сравняват разходите си с най-добрите в сектора или в свързани с тях сектори.

Това не означава, че преди 11 септември икономическата конюнктура е била благоприятна. "Дори преди кризата ръководителите чувстваха огромен натиск - може би най-големият, на който аз съм бил свидетел през последните 10 години", казва господин Зуук.

Как компаниите би трябвало да се подготвят за едно бъдеще, което може да бъде едновременно неясно и мрачно? Обичайното корпоративно планиране, при което най-вероятният изход е прогнозиран и бизнес планът е съобразен с тази прогноза, трудно би се справило с непознатото. Планирането по сценарии е една от алтернативите. При него мениджърите биват помолени да посочат няколко възможности за бъдещото развитие на нещата, като опишат много подробно как биха могли да се развият събитията.

След това се разработват стратегии за справяне с всяка една от тези възможни бъдещи ситуации. Целта е да се гарантира, че компанията остава гъвкава и в условия на несигурност.

Гъвкавостта ще бъде приоритет за компаниите с международни операции. Прекратяването на товарните доставки след атаките изкара на бял свят факта, че световното производство или стратегиите за внасяне на компоненти отвън носят рискове. Това трябва да бъде оценено.

Преминаването към световно производство бе една от основните тенденции през последното десетилетие, тъй като компаниите се стремяха да намалят производствените си разходи, като разполагаха заводите си или внасяха компоненти извън развитите икономики.

Но как ще работят тези структури в една среда, в която е много вероятно летищата да затворят, а митническата обработка да отнема 10 пъти повече време?

Тенденцията към световно производство няма да се обърне. Увеличаването на разходите остава непреодолимо. Но компаниите би трябвало да преоценят баланса на рисковете и ползите. Това може да означава, например, поддържане на местен източник за доставка на важни компоненти, дори с цената на намалена ефективност.

Многонационалните компании, и по-специално - американските групировки, може също така да искат да преразгледат начина, по който оперират на отвъдокеанските пазари. Това отчасти е въпрос на елементарна сигурност: можем ли да гарантираме безопасността на служителите си? На големите международни групировки също така бе напомнено, че американските ценности на свободния пазар не са популярни в целия свят.

"Това е звънец за събуждане на всички ръководители в бизнеса", казва Мауро Гилем, специалист по поведението на многонационалните компании в бизнес училището Wharton на университета в Пенсилвания. "Това ни напомня, че светът е малко по-сложен, отколкото сме си представяли. Бизнес ръководителите ще си кажат - може би трябва да обърна малко повече внимание на местните специфики."

Професор Гилем не очаква фундаментални промени в поведението на американските многонационални компании. Той изтъква, че американските компании са склонни да разчитат много по-малко на служители в чужбина, отколкото техните европейски и японски конкуренти. Но той вярва, че компаниите занапред ще бъдат много по-снизходителни към някои пазари, може би като използват по-широко партньорствата в джойнт-венчъри.

Дебора Спар, която оглавява отдела за бизнес, управление и международна икономика в Harvard Business School изтъква, че негодуванието по отношение на американските многонационални корпорации има дълга история: "В това има цикличност. В края на 70-те години американските многонационални компании не бяха обичани.

Тогава имаше обвинения в "кока-кола капитализъм" и много негодувание. Сега е отново същото. Хората ще продължат да пият кока-кола и да носят дънки, но компаниите трябва да се замислят много сериозно как проникват извън вътрешния си пазар и за степента, в която те са символи на Америка и на световния капитализъм".

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.