"Новата икономика": това ли е начинът да се спаси планетата?

"Новата икономика": това ли е начинът да се спаси планетата?

Науката настъпва: безкрайното преследване на икономическия растеж унищожава основите на живота на Земята и няма страна, бедна или богата, която да може да избегне последиците, ако нещата продължат по същия начин. Как светът може да промени курса?

Макар все още периферно една разпръсната по света, но сплотена коалиция от икономисти, редови организатори, бизнес лидери и политици, наред с някои инвеститори, започна да очертава отговор.

Визията: нови отношения между държава, местни общности и природа, обединени зад една по-комплексно разбиране за напредъка, отколкото е брутният вътрешен продукт (БВП) - утвърденият измерител на икономиките, толкова различни колкото икономиките на САЩ и Мозамбик.

Няма страна на Земята, която да прави това, което е нужно, за да гарантира, че се приближаваме към икономическа система, която да е способна да се справи с двете предизвикателства - екологичен срив и климатични промени, каза Лори Лейбърн-Лангтън, асоцииран сътрудник към Лондонския институт за изследвания по обществена политика (Institute for Public Policy Research) и водещ автор на нов доклад за срива на околната среда, наречен "Това е криза".

"Има обаче няколко идеи и малки по мащаб проекти, които се осъществяват, и които, ако бъдат приложени в по-широк мащаб, биха могли да се справят с проблема," каза той.

Една от тези идеи, които набират скорост, е напредъкът да не се измерва само с БВП, който по същността си измерва пазарната стойност на стоките и услугите на страната.

В по-широк смисъл 30-годишният Лейбърн-Лангтън и други защитници на "новата икономика" настояват, че вече е време да се признае, че държавата трябва да играе централна роля в изготвянето на отговор на очертаващите се системни екологични сътресения.

Само че вместо да има връщане назад към национализацията и ограничаването на директорските заплати, характерни за лявата политика на 70-те, те са на мнение, че правителствата трябва да подкрепят общностите в създаването на нови, характеризиращи се с масово участие форми на икономическа активност, които могат да се справят със социалното неравенство, като същевременно се възстанови здравето на планетата.

Сред кандидатите са: местни проекти за чиста енергия, кооперативи, които са собственост на работниците, много видове напредничави компании, както и възстановяващо селско стопанство и практики за възстановяване на дивата природа.

Новите икономически критерии биха могли да бъдат развити чрез демографски консултации, за да се измери напредъкът в справедливостта, здравето или устойчивото развитие. Примери за това е Genuine Progress Indicator, който е опит в начален етап за една по-балансирана алтернатива на БВП.

Промяна на статуквото

Макар много компании и местни групи да следват варианти на такива инициативи, тази философия най-добре се вижда в програмата "Зеленото ново споразумение".

Предложено от американската депутатка Александрия Окасио-Кортес, която е подкрепяна от младежкото движение "Изгрев", то цели да съчетае справедливостта с възобновяемата енергия и борбата с климатичните промени.

Консервативните икономисти от целия политически спектър на САЩ заявяват, че съществуващата система просто има нужда от пренастройка под формата на въглероден данък и система от облекчения, за да бъдат намалени вредните емисии, а републиканците и някои инвеститори бомбардираха "Зеленото ново споразумение" с критики.

Това е социалистическа сделка за придобиване на енергията за 70-,80-, 90-трилиона долара, каза Джонатан Хоуниг от хедж фонда Capitalist Pig пред "Фокс Бизнес" през март. "Това е наистина социализъм в по-широк смисъл," допълни той.

Въпреки това две монументални, многогодишни научни изследвания установиха, че корпоративно воденият щурм срещу т. нар. мрежа на живота се ускорява толкова бързо, че вече е прекалено късно за леки корекции.
През октомври подкрепяния от ООН Междуправителствен съвет за климатичните промени (IPCC) направи извода, че само дълбока, икономическа трансформация ще позволи на света да ограничи въглеродните емисии достатъчно бързо, за да ограничи световното затопляне.

В понеделник бе обявено, че според паралелно научно изследване на 130 страни индустриалното общество е изтласкало до ръба на оцеляването милиони видове. Растения и животни изчезват десетки до стотици пъти по-бързо, отколкото през последните 10 милиона години, установяват 145-те автори на изследването.

Едуардо Брондицио, антрополог, който съпредседателства доклада, каза, че е време бъде изоставено мисленето от типа "растеж на всяка цена". "Обичайният подход трябва да бъде прекратен," каза той.

"Паника в очите им"

Сред въпросите, които разединяват "новите икономисти", е дали опасността от екологична катастрофа сега е толкова голяма, че икономическият растеж трябва да бъде замразен напълно, за да се намалят бързо парниковите емисии. Някои все още виждат възможност за устойчив "зелен растеж", но други искат правителствата да въведат отсега контрол за рязко намаляване на потреблението, за да се избегне навлизането в период, който те се опасяват, че ще бъде Мрачната епоха на 21 век.

Макар никой да не оспорва предизвикателството да бъде променена световната икономика, подемът в екоактивизма, включително световни протести на ученици и международната гражданска кампания на неподчинение, организирана от Extinction Rebellion, предизвиква нови дебати.

Съчетанието от паника в очите на младите и твърдите научни факти открива дебат, какъвто не е имало преди, каза Катрин Требек, австралийска политоложка, която е съосновател на Wellbeing Economy Alliance - мрежа от учени, компании и социални движения.

Новата книга на Требек, написана в съавторство, "Икономика на пристигането", посочва десетки иновации на места от Шотландия до Коста Рика, Дания, Португалия и Аляска.

Макар възможностите за инвестиции в такива проекти до голяма степен да остават малки, някои големи фондове виждат нуждата от промяна.

Сблъскваме се с форма на капитализъм, който засили съсредоточаването си върху извличане на максимална печалба за кратък срок на фона на малък или никакъв явен интерес към социалното добруване, писа през август Джеръми Грантам, съосновател на глобалния инвестиционен фонд GMO.

"Надпреварваме се да защитим не просто нашето портфолио, не просто нашите внуци, а нашия вид. Така че да се захващаме," допълва той. 

По БТА.

Още от Общество