Новата кредитна линия за спасяване банки вероятно няма да се ползва

Новата кредитна линия, одобрена от правителството в сряда във връзка с членството на България в Банковия съюз, едва ли някога ще бъде активирана. "Вероятността за това клони към нула", съобщи Министерството на финансите в отговор на въпроси на Mediapool ден след правителственото решение.

Освен това заемът теоретично би бил ползван в случай на крайна нужда само за спасяване на български банки, а не за банки в други държави членки на еврозоната, уточнява ведомството.

Очаква се през юли България да стане част от Банковия съюз на ЕС – условие, което бе поставено на страната, за да бъде допусната в чакалнята за еврото – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII).

В тази връзка в сряда правителството гласува да прехвърли част от националния фонд за преструктуриране на банки към европейския, а също и да подпише кредитна линия в полза на Единния съвет за преструктуриране. Въпросната кредитна линия ще е в сила най-късно до 31 декември 2023 г., когато се очаква спасителният фонд на Банковия съюз да бъде попълнен на 100%, става ясно от отговорите на Министерството на финансите.

Оттам все още не могат да кажат точния размер на вноската към европейския фонд за преструктуриране и на кредитната линия. В момента в българския фонд за преструктуриране има около 700 млн. лв., но се очаква първоначално от тях да бъдат прехвърлени около 200 млн. лв.

"Конкретната сума на вноските, дължими от кредитните институции в България, които попадат в обхвата на Единния надзорен механизъм за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2023 г., и съответно максималният размер на националната кредитна линия за България, все още не е окончателно изчислена и това е причината да не бъде официално обявена. Сумата ще бъде оповестена публично преди ратификацията от Народното събрание", посочват от МФ.

От институцията уточняват, че националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай, при недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), и единствено за финансиране на преструктурирането на български банки и при следните условия: след поемане на загубите от собствениците и кредиторите на банката чрез преобразуване и отписване на собствен капитал и задължения, и след като са изчерпани всички други източници на финансиране, включително наличните средства в националните подразделения и в общото подразделение на ЕФП (кaто в последното средствата в момента възлизат на около 30 млрд. евро), както и капацитетът на ЕСП да ползва заеми от външни източници. "Предвид горното, вероятността националната кредитна линия да бъде активирана клони към нула", изтъква финансовото министерство.