Новата КЗК ще разчита картелите сами да се издават

Новите шефове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще стимулират фирмите, участващи в картели, сами да се издават. Това стана ясно по време на изслушването на 11-те кандидати за ръководните постове в ключовия седемчленен орган. Въпреки че са издигнати от различни политически сили, номинираните кандидати демонстрираха единомислие по почти всички важни въпроси от работата на ведомството.

"Давам си сметка, че вниманието на цялото общество в момента е насочено към двете производства в сектора на горивата – за картел и злоупотреба с господстващо положение. Това не са само най-тежките нарушения на конкуренцията, но и най-трудно доказуемите", заяви единственият кандидат за председател Юлия Ненкова, издигната от ГЕРБ.

КЗК стартира разследванията в началото на годината, като за картел се проверяват 7 вериги бензиностанции, а за злоупотреба с господстващо положение – "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Ненкова обеща единствено да ускори темпото на разследването, без това е за сметка на качеството.

Компания, която признае пред КЗК участието си в картел, трябва да се освобождава от санкции или те да са значително намалени в подобен случай, посочи още Ненкова.

Според кандидата на "Патриотичния фронт" за зам.-председател Димитър Кюмюрджиев, от 2003 г. насам няма нито един случай на предприятие, което да е поискало закрила от КЗК, че предоставя информация за участие в картелно споразумение. По думите му у досегашното ръководство на КЗК се регистрира липса на желание за противодействие на картелите.

"Няма случай в европейската практика за разкриване на картели, без някой от участниците да е сигнализирал за това", заяви Кюмюрдиев. По думите му този аспект от дейността на КЗК трябва значително да се засили, защото през последните години комисията не е доказала почти никакви картели.

Както и досегашният председател Петко Николов, така и Ненкова се обяви за наказателна отговорност за участието в картел. Според Кюмюрджиев обаче е "опасно" да се дава правомощие на прокуратурата да преценява кой участва в картел.

Ненкова се обяви за законови промени, които да дадат възможност на ощетени клиенти и потребители, които са потърпевши от картели или други злоупотреби, да могат да съдят в гражданско дело компаниите-нарушителки, за които има влязло в сила решение на КЗК.

Комисията трябва да прави истински изненадващи проверки на място – тази дейност на комисията е страшно неефективна, смятат кандидат-комисарите.

"Трябва да се гарантира изненадващият ефект на проверките за претърсване и изземване. В момента КЗК оповестява образуваните производства и има реална опасност проверката на място да се обезсмисли, като проверяваните предварително разберат за нея", посочи Ненкова.

"КЗК в момента е пасивна при проверките на място. През 2014 г. са извършени 2 такива проверки. От началото на 2016 г. те са 7, но всички проверявани бяха наясно, че е образувано производството за горивата и мениджърите си изнесоха лаптопите", коментира Димитър Кюмюрджиев.

"КЗК трябва да се освободи от несвойствените ѝ дейности. 80% от жалбите в сферата "антитръст" трябва да бъдат отправени към други регулаторни органи като например Комисията за енергийно и водно регулиране", заяви номинираната от БСП Анна Янева, която е бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката. Според нея КЗК не трябва да проявява двойни стандарти, каквито примери според нея има в сферата на нелоялната конкуренция.

"Трябва да се засили капацитетът за икономически анализ на КЗК", смята пък икономистът Георги Ганев, предложен от "Реформаторския блок" и подкрепен от 4 неправителствени организации. По думите му приоритет за комисията трябва да бъде борбата с картелите и злоупотребите с господстващо положение, а не "ефектни" производства, свързани с това как компаниите рекламират продуктите си.

Изборът на новото ръководство на КЗК се очаква да се състои в пленарна зала идната седмица. Юлия Ненкова няма конкуренция за председателското място. За нея се говори, че е изключително близка до премиера Бойко Борисов още от времената, когато беше шеф на правната дирекция в Столична община и като зам.-кмет от 2006 г. насам.

Вероятно този път изборът на комисари ще мине без особени проблеми, като в 7-членния орган ще бъдат наместени дори представители на опозицията.

Изборът на ново ръководство се точи над 8 месеца заради дълги междупартийни договорки за постовете. Първият опит се провали през пролетта, когато "дясната ръка" на премиера Бойко Борисов Росен Желязков се оттегли след сигнал на лидера на ДСБ Радан Кънев, че изборът е предрешен.