Новата мащабна проверка на банките започва до месец-два

Новата мащабна проверка на българската банкова система ще започне през септември или октомври тази година и трябва да приключи до юни-юли 2019 г.

Това предвижда планът за действие на правителството за присъединяване към Банковия съюз и "чакалнята" за еврозоната ERMII (Валутно-курсовия механизъм II), одобрен в сряда. Най-вероятно през първите месеци ще върви подготовката на процеса с избор на консултанти и одитори, а началото на следващата година ще се случи същинският преглед, като процесът ще се движи от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Без извършването на мащабна проверка на банките ЕЦБ няма как да поеме надзора върху българските финансови институции.

Предишната голяма проверка беше през 2016 г.

На този етап не е ясно дали всички от тях ще бъдат включени в инспекцията, чиято цел е да се провери дали банките отчитат и класифицират коректно кредитите си. Ако се окаже, че някоя институция има повече лоши кредити, отколкото официално декларира, или че те не са добре обезпечени, БНБ може да разпореди съответната банка да вдигне капитала си.

Досега само веднъж банковата система у нас бе подложена на подобен мащабен преглед на активите и стрес тестове – през 2016 г., като целта беше да се върне доверието в системата след фалита на КТБ. Резултатите от проверката бяха обявени сравнително лаконично на 13 август 2016 г., като те се оказаха силно позитивни. Само две банки показаха необходимост от вдигане на капитала – ПИБ и Инвестбанк.

Впоследствие Европейската комисия изрази известни резерви около процедурата по провеждането на проверките, но не се появиха официални сигнали проверката да е била компроментирана или резултатите да са били манипулирани.

Очаква се новата проверка да е още по-стриктна, тъй като ще се провежда с участието на Единния надзорен механизъм към ЕЦБ, който иска да знае истинското състояние на банките, които поема за надзор. След присъединяването на България към Банковия съюз Франкфурт би трябвало да поеме директния надзор върху трите най-големи финансови институции у нас – УниКредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, които са с чужди собственици, а останалите трезори да контролира индиректно.

България пое 6 ангажимента за влизане в "чакалнята" на еврото

Присъединяването към Банковия съюз е един от шестте ангажимента, които България пое пред европейските институции на 29 юни 2018 г. като условие да бъде приета в "чакалнята" на еврозоната – ERMII. София получи обещание от Брюксел влизането в ERMII и Банковия съюз да стане в един и същи ден.

Според графика, който страната сама си е поставила, това трябва да стане към юни-юли 2019 г., тоест след евроизборите, които са през май. Още през юли обаче ЕЦБ даде да се разбере, че една година може и да се окаже недостатъчна на България за влизане в Банковия съюз чрез т. нар. "тясно сътрудничество". Докато влизането в съюза става по решение на ЕЦБ, то присъединяването на лева към ERMII трябва да се одобри от ЕЦБ, ЕК и лидерите на всички страни от еврозоната плюс Дания. Досега няма друга държава извън еврозоната, която да е влязла в Банковия съюз.

В плана за действие, одобрен от правителството, се вижда, че проверката на банките е най-сложната задача, която България трябва да изпълни. Тя ще отнеме и най-много време – около 11 месеца.

Останалите пет ангажимента, поети от България на 29 юни и залегнали в плана, са засилване на макропруденциалния надзор, на контрола над небанковия финансов сектор, на борбата с прането на пари, на управлението на държавните предприятия и уреждането на проблемите с несъстоятелността.

За реформа в управлението на държавните фирми и решаването на проблемите с несъстоятелността България кандидатства с два проекта по специалния механизъм на Европейската комисия за подкрепа на структурните реформи. Проектите вече са одобрени и работата по тях започва. Законовите промени, свързани с управлението на държавните фирми, ще се изработват заедно с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ще са готови чак през юни 2019 г. Работна група, която трябва да стартира всеки момент, пък ще решава проблема с несъстоятелността. В нея ще влязат представители на министерствата на финансите, икономиката и правосъдието, а също и екип от Висшия съдебен съвет.

София ще налее стотици милиони в Европейския фонд за преструктуриране

Една от първите задачи на Народното събрание след ваканцията пък трябва да бъде ратифицирането на подписаното от България споразумение за вноските в Европейския фонд за преструктуриране, чрез който се спасяват банки.

Според текстовете България трябва да прехвърли част от събраните около 400 млн. лв. в националния фонд за преструктуриране към европейския. С тези пари ще могат да се спасяват чужди банки, но пък България ще може да ползва ресурса на европейския фонд, ако се наложи да преструктурира родни финансови институции.

Предстои да се смени и цялата законодателна рамка на банковия надзор и на правомощията на БНБ и ЕЦБ в тази посока, което трябва да стане до края на 2018 г.