Новата местна власт ще договаря 8 млрд. лв. от еврофондовете

На 30 юни 2018 г. ще се разбере дали се е справила успешно

Новата местна власт ще договаря 8 млрд. лв. от еврофондовете

При липсата на инвеститори и финансова независимост от правителството, през последните години еврофондовете се оказаха основният инструмент, на който разчита местната власт, за да изгради или ремонтира публичната общинска инфраструктура – улици, градинки, паркове, площади, детски градини и училища.

Около две трети от публичните инвестиции в страната през последните четири години са направени с пари от Брюксел. Тази тенденция ще продължи и през следващите четири години, като през настоящия програмен период 2014-2020 г. предвидените средства за общините възлизат на около 8 милиарда лева.

При две нулеви първи години – 2014 и 2015 г., именно на избраните на предстоящите местни избори кметове и общински съвети ще се падне задачата да договорят средствата и да започнат изпълнението на проектите. Дали са се справили, ще се разбере малко преди следващите местни избори през 2019 г. Причината е в новите правила, според които в средата на 2018 г. ще бъде направен преглед на изпълнението на проектите. Минималното изискване е поне 20% от предвидените средства за дадена община да бъдат реално усвоени.

Кметовете, които не са се справили с изпълнението на инвестиционната програма, ще бъдат санкционирани с намаляване на бюджета. Онези, които са успели, ще получат допълнителен финансов ресурс за своите общини.

инансиране на градовете по "Региони в растеж"
ОБЩИНА БЮДЖЕТ в млн. лв.
1 ниво
София 238.3
   
2 ниво
Бургас 86.4
Варна 84.1
Пловдив 80.8
Русе 56
Стара Загора 52.6
Плевен 47.4
Благоевград 43.8
Велико Търново 43.3
Видин 38.1
   
3 ниво
Добрич 28.2
Хасково 27
Пазаджик 26
Шумен 26
Сливен 25.8
Габрово 25.7
Ямбол 25.4
Перник 24.3
Враца 23.2
Ловеч 22.9
Кърджали 21
Смолян 20.9
Разград 19.8
Казанлък 19.6
Асеновград 19.3
Монтана 19
Горна Оряховица 19
Гоце Делчев 18.9
Дупница 18.7
Кюстендил 18.4
Силистра 17.9
Димитровград 17.7
Търговище 17.7
Лом 17.1
Петрич 17
Свищов 16.8
Велинград 16
Карлово 15.6
Панагюрище 14.9
   
4 ниво
Попово 12.3
Троян 11
Пещера 10.7
Карнобат 10.6
Нова Загора 9.7
Ботевград 9.5
Сандански 9.4
Севлиево 9.3
Самоков 8.4
Червен бряг 8.2
Свиленград 8.1
Провадия 7.9
Мездра 7.8
Поморие 7.6
Нови пазар 7.4
Разлог 7.3
Козлодуй 6.5
Берковица 6.3
Тутракан 5.9
Елхово 5.3
Златоград 5
Девин 5
Генерал Тошево 4.8
Крумовград 4.4
Белоградчик 4.4
Никопол 4.3
Малко Търново 4.2
Ивайловград 4.1

Растеж за регионите с близо 3 млрд. лева

Макар че пари за общините са заделени по всички програми, "Региони в растеж" може да се нарече кметската програма, защото над две трети от бюджета ѝ е отреден за местната власт.

За разлика от изминалия програмен период, през настоящия кметовете няма да се конкурират за парите, защото разполагат с определени бюджети. Така те ще играят ролята на междинни звена при разпределянето на средствата. Това ще става на базата на одобрена инвестиционна програма от управляващия орган, който на практика е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Схемите за договарянето на предвидените над 2.6 млр. лв. за 67-те града бяха отворени преди местните избори. Към момента обаче няма публична информация дали някой от настоящите кметове е внесъл в МРРБ инвестиционната програма за одобрение.

Заделените бюджети за 67-те общини са различни и са определени в зависимост от големината им, броя на населението, брутния вътрешен продукт, който произвеждат, както и усвоените европейски средства до сега. Разделени са на четири категории – столица (първо ниво), големи градове (второ ниво), средни (трито ниво) и малки (четвърто ниво).

Общините от първо до трето ниво ще изразходват бюджетите си на базата на разработените Интегрирани планове за градско развитие и възстановяване (ИПГВР). Те са основата за изработването на инвестиционната им програма. Парите могат да насочат към пет приоритета – енергийна ефективност на административни и жилищни сгради; градски транспорт; градска среда; социална и образователна инфраструктура.

Най-много пари са предвидени за най-големия град София – 238 млн. лв. плюс резерв от близо 15 млн. лв., ако се справи с изпълнението на целта до средата на 2018 г.

Във второ ниво са девет големи града. Те са с три повече спрямо изминалия програмен период. Новите попълнения са Благоевград и Велико Търново, вкарани по времето на първия мандат на ГЕРБ и Видин – при правителството на Пламен Орешарски.

От градовете във второ ниво най-много средства получава Бургас – над 86 млн. лв. Община Бургас е сред лидерите по усвояване на средства през изминалия програмен период, като градът на два пъти беше отличен като най-добрия за живеене у нас и един от малкото, при който няма отлив на млади хора, заедно със Сливен, по данни на НСИ.

Бюджетът за Варна е над 84 млн. лв. и едва на четвърта позиция идва втория по големина град у нас Пловдив – близо 81 млн. лв. Последният във втората група Видин, който попадна там благодарение на застъпничеството на лидера на БСП Михаил Миков. Видин получава над 38 млн. лв., което е с десетина милиона повече спрямо водача във трета група Добрич.

В трето ниво влизат 29 средно големи градове. Тук са всички областни центрове плюс Казанлък, Асеновград, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Дупница, Димитровград, Лом, Петрич, Свищов, Велинград, Карлово и Панагюрище. Техните бюджети варират от над 28 млн. лв. за Добрич до близо 15 млн. лв. за Панагюрище.

Прави впечатление, че областните центрове Търговище (17.7 млн. лв.) и Кюстендил (18.4 млн. лв.) са ощетени за сметка очевидно на по-силното лобиране на депутати и бизнес за по-малки градове като Казанлък (19.6 млн. лв.), Асеновград (19.3 млн. лв.) и Гоце Делчев (19 млн. лв.).

В четвърто ниво са 28 малки градове, които могат да използват парите само за енергийна ефективност на административни и жилищни сгради, като схемата за кандидатстване беше отворена преди местните избори. От малките общини с най-голям бюджет е Попово – над 12.3 млн. лв., а най-малък е на Ивайловград – над 4.1 млн. лв.

Около 3.5 млрд. лв. за води, отпадъци и чист въздух

"Околна среда" е другата програма, която може да се нарече кметска. Нейният бюджет от близо 3.5 млрд. лв. почти изцяло е предназначен за общините за изграждане на ВиК, системи за оползотворяване на отпадъците, по-чист въздух и за борба със свлачища и наводнения.

За разлика от "Региони в растеж", тук общините нямат заделен бюджет и ще се конкурират по между си. Проекти обаче ще се финансират само там, където водната реформа е факт. Това означава на територията на една област да има само един ВиК оператор. Към момента Брюксел е дал картбланш да започне изпълнението само на четири водни проекта - Пловдив, Асеновград, Добрич и общия за Плевен и Долна Митрополия. В етап на договаряне са още пет.

Схемата за изграждане на компостиращи инсталации вече беше отворена за кандидатстване, но до момента все още нито една община не е внесла проект. Очаква това да стане през следващата година, коментираха от екоминистерството пред Mediapool.

Както и досега, кметовете ще разчитат и на програма "Човешки ресурси" за намаляване на безработицата и осигуряване на заетост.

За 232 общини още над 1.2 млрд. лв. по Програмата за селските райони

Общо 232 от всичките 265 общини у нас ще имат достъп до 1.2 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Това са средствата, които се дават за обновяване на селата (мярка 7). Тези средства ще се разпределят между общините чрез конкурентен подбор, както беше и досега.

Така на практика 37 общини ще получат финансиране по две програми - веднъж по тази за селските райони и втори път по "Региони в растеж".

Със средствата по ПРСР кметовете ще могат да изграждат улици, водопроводи в селата до 2000 души, да обновяват църкви, читалища, училища и детски градини, спортни съоръжения и площади.

През изминалия програмен период не всички кметове на селски общини успяха с реализацията на проектите. Така през тази година бяха загубени 87 млн. лв., а плащания за още около 100 млн. лв. не са признати от Европейската комисия заради спор за раздадените авансови плащания.

Още над 1 млрд. лв. за публично-частно партньорство

През последните години от Брюксел все повече се чуват гласове за приключване на грантовете по политиката на сближаване на регионите и насочване на ресурса към финансови инструменти.

Така още над 1 млрд. лв. по линия на финансовия инженеринг ще бъдат инвестирани в градовете през следващите седем години. За целта с 370 млн. лв. от "Региони в растеж" се създават пет фонда за инвестиции. Регионалният министър Лиляна Павлова се надява този ресурс да бъде утроен с помощта на банките, които се очаква да поемат управлението на новите фондове.

Новото е, че през настоящия програмен период право на финансиране от тези фондовете ще имат 39 града, а не 7, както беше през изминалия програмен период. За тази цел се създават три фонда за регионално развитие – за София, за Северна България и за Южна България, плюс фонд за туристическа инфраструктура и гаранционен фонд, с който ще бъдат подкрепяни дейности по енергийна ефективност на сградния фонд.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес