Новата Остполитик-а

През изминаващата година канцлерът на Германия Ангела Меркел стана дипломатическият щит на Запада срещу Владимир Путин. Отчасти защото президентът Барак Обама бе объркан и отслабен от междинните избори в САЩ. А също така защото никой в Европейския съюз няма такова влияние върху Русия, както хладнокръвният и сдържан канцлер на Германия. Така че е от значение, когато г-жа Меркел си изпусне нервите. След около четиридесет разговора с Путин за кризата в Украйна и особено обезкуражаващите четири часа разговори на неотдавнашния форум на Г-20 в Бризбейн Меркел най-сетне бе готова да назове нещата с истинските им имена. Путин "потъпква международното право", каза Меркел пред австралийски мозъчен тръст.

Неговото мислене в категориите на сфери на влияние изглежда атавистично. Към кого следващият път Путин ще предяви претенции? Към Молдова? Към Балканите? Неговите действия и коварни методи нарушават европейските ценности. Тя се опасява от "голям пожар" (немската дума буквално означава "разпространяване на огъня"). Това е първият случай, в която тя говори толкова ясно и толкова публично.

Но външният министър на Меркел - Франк-Валтер Щайнмайер - сякаш ѝ противоречеше, когато предупреди да не се изостря езикът, използван в конфликта между Запада и Русия. По време на посещението си в Москва той бе поканен да се срещне с Путин (който си тръгна предсрочно от срещата на Г-20).

В Германия избухна буря.

Разграничава ли се Щайнмайер от своя канцлер? "Абсолютна безсмислица", каза неговата говорителка. Меркел и Щайнмайер са изучавали провалите на дипломацията, довели до Първата световна война преди 100 години. И двамата искат да продължат да общуват с Русия, но искат и да отстояват принципи.

Но те са от различни партии, продукт на различни традиции.

Меркел ръководи десноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС), а Щайнмайер членува в левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП). Сега двете партии са в "голяма" коалиция. Но още от времето на първия си следвоенен канцлер Конрад Аденауер ХДС стои твърдо на прозападни позиции.

Докато ГСДП от избирането през 1969 г. на нейния първи канцлер Вили Бранд, води "Остполитик" (Източна политика), съсредоточена предимно върху подобряване на отношенията с Изтока и главно с Русия.

Сега двете партии по инстинкт застават на старите си позиции. От страна на ГСДП двама бивши канцлери - Хелмут Шмит и Герхард Шрьодер - изразиха изненадваща симпатия към Путин.

Матиас Плацек, бивш лидер на ГСДП и бивш премиер на провинция, а днес ръководител на Германско-руския форум, намекна, че "анексирането на Крим може да бъде признато от международното право със задна дата, така че да е приемливо за всички". После даде на заден, но отчасти. Това накара Хорст Зеехофер, премиер на Бавария и лидер на Християнсоциалния съюз (баварският съюзник на ХДС), да предупреди, че би било "огнеопасно", ако дипломацията на Щайнмайер се противопоставя на Меркел.

Путин, който е бил офицер от КГБ в Дрезден, когато падна Берлинската стена, знае за вътрешните проблеми на Германия и се стреми да се възползва от тях. Този месец държавният тв канал РТ (който преди се наричаше "Ръша тудей") започна да излъчва онлайн на немски език, а догодина ще има и ефирна телевизия на немски. Един редактор от "Раптли", видеоагенцията на РТ, защитава руската позиция в предавания на германски телевизии.

Същото направи и Путин в интервю за германска телевизия с шест милиона зрители. Но неговата стратегия може да доведе до обратен резултат. Натрапчивата руска пропаганда може да накара някои да подкрепят твърдата линия на Меркел.

По БТА.