Новата руска офанзива в Македония

Януш Бугайски
Москва отвори нов фронт на Балканите с насочени усилия към възпламеняването на македонската политическа криза. Целта е не само да се намалят перспективите на Македония за влизане в НАТО и ЕС, но и дори още по-застрашително, Балканите да се превърнат в конфликтна зона, която изобразява слабостите на Запада, както и да засили руското влияние.
 
Когато Югославия започна своята изпълнена с насилие раздяла през 1991 г. основната опасност за регионалната стабилност беше потенциалният конфликт за Македония, който да се разшири и до няколко съседни държави. Двадесет и шест години по-късно възможността за по-широк конфликт, тръгващ от Македония, отново надвисва над региона.
 
Македонският президент Георге Иванов ускори последната вътрешна криза като блокира образуването на правителство на Социалдемократическата партия (СДСМ). След последните избори през декември СДСМ успя да сглоби жизнеспособна коалиция с албанския си партньор – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ). Ако решението на Иванов не бъде отблокирано от парламента, то кризата ще се задълбочи и ще приеме етническо измерение.
 
Иванов се противопостави на албанската платформа – споразумение, подписано от трите албански партии и съдържащо специфични условия за влизане в управлението. Основните му елементи са признаването на албанския като втори официален език и по-равно разпределение на ресурси в регионите на страната, включително и в западните области на Македония, където преобладават албанците.
 
Албанският ДСИ реши да влезе в коалиция с опозицията от СДСМ по две основни причини – недоволство от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ при прилагането на албанските искания и участието на ВМРО-ДПМНЕ в скандал с масово подслушване и други нарушения, които допълнително отдалечиха Македония от членство в НАТО и ЕС. ВМРО-ДПМНЕ не иска да губи контрол върху правителството, тъй като нейните лидери могат да се изправят пред криминални обвинения. Но без албанския си партньор ВМРО-ДПМНЕ няма достатъчното мнозинство от места за формиране на ново управление.
 
Съществуват два основни риска от създаване на конфликт – политическо разделение между славянските македонци и етническо поляризиране между македонци и албанци. В най-опасния сценарий албанските лидери могат да изоставят планираната коалиция и да потърсят други политически решения като териториална федерализация, ако политическото безизходно положение продължи неопределено време.
 
ВМРО-ДПМНЕ се опита да отвлече вниманието от разследванията срещу своята злоупотреба с власт като заяви, че албанската платформа ще раздроби националното единство и ще разруши държавата. От партията също така твърдят, че албанският премиер Еди Рама, който беше домакин на подписването на платформата в Тирана, се намесва във вътрешните работи на Македония и преследва програма за Велика Албания. И тук Москва излиза на сцената.
 
За Кремъл Македония осигурява още едно важно посегателство за разширяване на националните конфликти на Балканите и увеличаване на антизападните настроения. Засилената кремълск пропагандна офанзива съдържа две основни послания, които може и да са противоречиви, но целят да се харесат на различни публики.
 
За своите собствени граждани и чуждестранни партньори като Сърбия и Гърция, руските власти гледат на Македония, Босна и Херцеговина и Косово като на американски „проекти“, целящи да служат на американските и натовските интереси. И трите държави са изобразени като изкуствени и временни конструкции и трябва да бъдат спрени от влизане в НАТО и ЕС.
 
Едновременно с това, за да се хареса на македонската публика, Москва твърди, че антинационален преврат се извършва в Скопие под насоките на САЩ. Дори още по-застрашително, според руската дезинформация, която прониква в медиите и социални мрежи в региона, Вашингтон подкрепя разделението на Македония и Сърбия и създава Велика Албания. По този начин Кремъл се представя като защитник на македонската държава в борбата с албанския иредентизъм и предполагаемия мюсюлмански тероризъм.
 
Колкото по-отчаяна става ВМРО-ДПМНЕ в своето изключване от правителството, толкова по-вероятно е да повярва на обвиненията на Кремъл срещу албанците. Подобен подход може да стане самореализиращо се пророчество, ако албанските партии бъдат изключени от правителството, докато големите македонски партии продължават да се дуелират, оставяйки страната отдалечена от западните институции и изложена на руски интриги.
 
ВМРО-ДПМНЕ организира протести срещу СДСМ в повечето големи градове и формира „патриотични асоциации“, които протестират яростно срещу предполагаемото албанско доминиране на страната и осъждат подмолното чуждестранно влияние. Подобни движения са готови за скришните манипулации на Москва, включително и чрез финансиране и медийно отразяване.
 
Конфликт в Македония може рязко да ескалира и да обхване както Албания, така и Косово в защита на техните събратя по етнос, да преразгледа сръбската правителствена антиалбанска регионална кампания и потенциално да въвлече членките на НАТО като България, Гърция и Турция в свада на страната на различни действащи лица. Всяко искане за територия от една от страните ще ускори ревизионистките искания на другите с потенциал за открито насилие.
 
За да се обезвреди македонската криза и да се предотврати всяко разрастване на несигурността, Вашингтон трябва да стане по-активен и видим. Балканският регион бързо се превръща в тест за администрацията на Тръмп по отношение на използването както на морковите, така и на тоягите, за да се защитят западните интереси и европейската сигурност.
 
Силната дипломация може да бъде комбинирана с ангажимент за окончателното приемане на Македония в НАТО, независимо под какво име. Това ще наложи отблокирането на двете пречки пред македонския прогрес – пречката пред двуетническо коалиционно правителство, което остава отдадено на държавната цялост, и гръцкото вето на македонското членство в НАТО. Подобни ходове ще разубедят както паналбанските, така и пансръбските изкушения. И най-важното за САЩ – ще намалят руската намеса и провокации на все още лесно възбудимия регион.
 
 
*Януш Бугайски е американски експерт по външна политика. Работил е в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, а сега е старши научен сътрудник в Центъра за европейски политически анализи (CEPA).
 
По БГНЕС
Споделяне
Още по темата
Още от Свят