Новата руска партия Родина играе по свирката на Кремъл

Руската партия Родина, която се появи от нищото и спечели още с първото си участие в парламентарни избори места в Думата, смесва социализъм и национализъм в рецепта, която отговаря на амбициите на Кремъл да подкопае позициите на комунистите, твърдят аналитиците.

Основана през септември от Сергей Глазев и Дмитрий Рогозин партия, на приключилите в неделя избори получи места в Думата, като премина петпроцентната бариера, привличайки гласовете на разочаровани комунисти.

Неокончателните резултати от изборите показват, че тя може да получи около осем процента от гласовете на избирателите, което я нарежда на четвърто място сред партиите, представени в Думата.

Глазев, който е икономист и бивш комунистически депутат, а Рогозин виден парламентарист, съчетават национализма с лява икономическа политика. Това включва искания олигарсите, които държат в ръцете си по-голямата част от руския бизнес да си плащат за експлоатираните от тях природни ресурси.

Особено след ареста на бившия шеф на петролния гигант Юкос Михаил Ходорковски през октомври за измама и укриване на данъци, това послание засегна една чувствителна струна в обществото, което консумира добрите и лошите (повече лошите) страни на богатството на олигарсите.

Доволен от доброто си представяне, Глазев заяви по телевизията: " Днес хората получиха конкретен отговор, че ще бъде сложен край на безотговорната политика на олигарсите, които си пълнят джобовете за сметка на социалната справедливост."

Той отказа да каже как неговата парламентарна група ще действа в парламента. Родина има сключен договор с избирателите си, подчерта Глазев.

Според аналитиците, Кремъл бързо е забелязал потенциалните възможности на Родина, давайки ѝ такъв широк достъп до контролираната от държавата телевизия, какъвто бе отказан на другите опозиционни партии, включително и на комунистите.

Глазев - 42 годишен, бивш министър на външноикономическите отношения, публично отрече връзките си с Кремъл. Обаче Рогозин е свързан тясно с президента Владимир Путин, когото представлява в руския анклав на Балтийско море - Калининград.

Човекът номер 3 в партията е Валентин Вареников - един от заговорниците в провалилия се през 1991 година опит за преврат срещу съветския президент Михаил Горбачов, който неофициално съветва Путин по военни въпроси.

Някои виждат сходни черти със скандалния Владимир Жириновски, който през 1993 година изненадващо се намеси в руската политика, когато неговата ултранационалистическа Либералнодемократическа партия спечели близо една четвърт от гласовете на избирателите.

Въпреки бунтарски настроения Жириновски, неговата партия се оказа послушен поддръжник на политиката на Кремъл в Думата, потвърждавайки подозренията, че е създадена да отнеме гласове от комунистите.

Отприщвайки разочарованието на милиони, Родина като че ли предлага алтернатива на комунистите, като посочва, че гласуването за тях с техният загубил два пъти президентски избори Генадий Зюганов и раздирана от противоречия партия, си е напразно губене на време.

Според шефа на московския Карнеги център Къчънс, на Родина може да се разчита, че ще подкрепя Путин в приемането на някои законодателни мерки като тези за по-високите такси за компаниите, добиващи петрол и газ. Обаче той изтъкна, че нейната подкрепа за доминиращата сега сила в Думата, Единна Русия, не може да се приема за абсолютно сигурна.

Те (в Кремъл) гледат на нея като на възможност да бъдат отслабени позициите на комунистическата партия, но може да дойде време, когато ще съжаляват за това, заяви Къчънс.

Либералните опозиционни партии, които също може да са изгубили гласове, дадени за Родина, осъзнаха заплахата, но може би твърде късно.

Давайки си сметка за нея, пионерът на реформите в страната през 90-те години на миналия век Анатолий Чубайс заяви на 3 декември, че националсоциализмът надига глава под старателно прикрита и опасна форма.

*По БТА