Новата сесия за 5 млн. лв. за иновации ще е по нови правила

След нулевата и скандална 2017 г. за Националния иновационен фонд (НИФ), през тази година отново ще има сесия за около 5 млн. лв, която ще се проведе по нови правила и в съкратени срокове. Това става ясно от съобщение на Министерството на икономиката, на чието подчинение е фондът.

"Основната цел е да съкратим сроковете и да улесним кандидатите, като същевременно се гарантира, че отпуснатите средства в максимална степен ще бъдат използвани за внедряване на иновации и стимулиране на научна и развойна дейност", казва зам.-министърът на икономиката Александър Манолев.

Плановете са сесията да бъде открита през лятото, макар да е спорно доколко това е удачно предвид отпуските.

Новите правила

В приетите правила за управление на средствата по НИФ се оптимизират сроковете и начина на последваща оценка.

Предвижда се намаляване на разходите за дълготрайни материални активи по проектите от 60% на 50%. Целта е да се насърчи интелектуалният труд, а не инвестициите в готово оборудване.

На същата логика са направени и промени, които предвиждат до 10% от средствата да се ползват за външни услуги. Досега този процент е бил 25. Така ще се отсеят по-добре потенциалните кандидати, за да отговорят на стратегическите цели на Националния иновационен фонд, се казва в съобщението.

Възнагражденията на експертите

От Министерството на икономиката твърдят, че се решава и проблемът с възнагражденията на експертите, които оценяват проектите. Това беше един от проблемите на последната сесия, когато в продължение на около половин година не им се плащаше. Това принуди учените от БАН да пишат писмо до премиера Бойко Борисов и да искат намесата му, за да си получат възнагражденията за положения труд.

Сега се регулира механизмът за изплащане на възнагражденията на звеното за контрол и на външните експерти, като то ще е пропорционално на подадените проекти. Това означава, че заплащането ще е съобразно с извършената работа, е посочено в съобщението.

Освен това ясно се разграничават задълженията на наблюдателите по процедурата от тези на контролното звено. До този момент това е липсвало и се е стигало до препокриване на дейността, а оттам и до удължаване на сроковете по оценка, твърдят от икономическото министерство.

Оценяването

Друга промяна е свързана с оценяването на проектите. Занапред финансиране ще получават всички проекти, които са получили повече от 70 точки. Досега прагът беше 60 точки. Това се прави с цел повишаване на качеството на проектите, посочват от Министерството на икономиката.

Разписани са и подробни правила за действия при хипотеза, когато двама кандидати са получили равни оценки. До този момент такива текстове са липсвали и се е налагало да се взимат решения ад хок от Управителния съвет на НИФ. Сега се предвижда при такава ситуация първо да се сравнят оценките на двамата кандидати по критерий "Иновативност", а след това по "Икономическа перспективност". Ако и в двата случая резултати им са равни, предимство ще има кандидатът подал първи проектното си предложение.

Заложено е създаване на списък с резервни проекти, които са получили между 60 и 70 точки. Те ще бъдат финансирани, ако остане наличен финансов ресурс или някой от спечелилите кандидати се откаже.

"През годините Националния иновационен фонд доказа своята важна роля за насърчаване на научната дейност и разработването на повече български иновации. Надявам се с промените, които приемаме да го направим още по-ефективен и достъпен именно за бенефициентите, за които е създаден", коментира Александър Манолев. По думите му това обстоятелство, може в дългосрочен план да е и причина за увеличаване на годишния му бюджет. В момента той е около 5 млн. лв., докато в първите години от създаването на фонда беше 20 млн. лв. годишно.

Приетите промени от Управителния съвет на НИФ предстои да бъдат съгласувани с Министерството на финансите. Предвижда се през май да има информационна кампания по него, а през лятото да бъде фактическото набиране на проектни предложения, посочват от Министерството на икономиката. От там твърдят, че промените са били обсъдени с бизнеса и научните среди.

Що е то Национален иновационен фонд

Последната осма сесия, отворена през 2016 г., на Националния иновационен фонд беше белязана от скандали, заради неизплатени възнаграждения на експертите, които оценяваха проектите. Това доведе до забавяне на класирането на кандидатите повече от година и стана причина през 2017 г. да няма сесия за нови проекти.

Националният иновационен фонд беше създаден по времето на кабинета на Симеон Сакскобургготски през 2004 г. Целта беше да финансира научно-изследователски развойни проекти, съсредоточени върху технологичното развитие на нови продукти, процеси, услуги или върху съществено усъвършенстване на съществуващи продукти на бизнеса.

Максималният размер на безвъзмездната помощ по един проект е до 500 000 лв. за научноизследователските развойни проекти и до 50 000 лева за проектите за техническа осъществимост. Срокът за изпълнение на проектите варира между 6 и 36 месеца. Очевидно тези изисквания остават същите и за предстоящата през лятото девета сесия, тъй като в съобщението на икономическото министерство не е посочено те да се променят.

В периода 2005 – 2008 г. на фонда се отпускаха по около 20 млн. лв. годишно от държавния бюджет за финансиране на такива проекти и бяха проведени общо пет сесии.

Нещата рязко се обърнаха с идването на ГЕРБ на власт. По време на първото правителство на Бойко Борисов парите за иновации бяха спрени по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков.

Финансирането беше отпушено отново чак през 2012 г., когато се дадоха около 15 млн. лв. След това през 2014 г. се проведе още една сесия, започната от кабинета на Пламен Орешарски за близо 10 млн. лв.

В държавния бюджет за 2016 г. бяха предвидени 5 млн. лв. за проекти, сесията обаче се проточи и беше затворена чак в края на 2017 г. Това стана причина миналата година да бъде нулева за фонда, въпреки че в бюджета бяха заделени 5 млн. лв.

Общо до момента са финансирани над 450 проекта за над 75 млн. лв.