Нови 60 км магистрали до края на 2006 г.

Нови 60 км магистрали до края на 2006 г.

До края на 2006 г ще бъдат изградени и пуснати в експлоатация около 60 км магистрали, съобщи в понеделник министър-председателят Сергей Станишев при откриването на дискусия за развитието на транспортната инфраструктура в периода 2006-2015 г. Това не е достатъчно, но е крачка напред, допълни той.

Бихме искали цялата страна да е покрита с магистрали, което да доведе до по-голяма конкурентоспособност на българската икономика, но трябва да сме реалисти, каза премиерът. Той подчерта, че лошите пътища оскъпяват всяко производство и услуга и се превръщат в пречка пред икономическото развитие. Според оценката на Станишев, инфраструктурата е недостатъчно развита, а огромни разстояния не са покрити от магистрали. По думите му, страната би трябвало да затвори магистралния пръстен и да изведе връзките към приоритетните трансевропейски коридори.

От страна на бизнеса също заявиха, че лошата инфраструктура в България е основна пречка за развитието на икономиката и за привличането на чуждестранни инвестиции, защото не се изпълнява основното правило на пазарната икономика за свободно движение на хора, стоки и услуги. Освен това българските фирми са изолирани от процеса на развитието на транспортната инфраструктура, заради непрозрачността в подготовката на документите за търговете и провеждането на самите процедури, отбеляза Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. Според него крайно време е българските предприемачи да бъдат привлечени като пълноправен и отговорен участник в изграждането на тези проекти.

Така не усвояват едва 18 на сто от средствата от предприсъединителните европейски фондове. Друга причина за незадоволителното развитие на транспортната ни инфраструктура е погрешната система за финансирането ѝ като винетната и ТОЛ-таксовите системи, посочи Данев.

Акцентираме върху речния транспорт

Икономическата логика на транспортните потоци извежда на преден план развитието на коридори 4 и 10, отсечката от магистрала "Тракия" към границата с Турция, магистрала "Марица" и магистрала "Струма", каза още Сергей Станишев. Той подчерта още, че България дълго е пренебрегвала Дунав като транспортен коридор, който чрез Русе и Варна може да се използва за връзка с Черно море.

Бизнесът акцентира и върху коридор 8 и изграждането на комбинираната транспортна връзка "Река Дунав /пристанище Русе/ - железница - автомобил - Черно море /пристанище Варна/. Основните преимущества на такава транспортна връзка са съкращаване на времето за транспорт с около 2 дни и разходите за канали и други такси в долното течение на Дунав.

Текущите транспортни проекти, чиято реализация трябва да се ускори са Дунав мост II при Видин - Калафат, жп - линиите Пловдив - Свиленград и "Карнобат - Синдел", автомагистрала

"Люлин", пристанищен комплекс "Лом", изграждането на терминал за комбинирани превози в района на София /Казичене/, изграждането на Южната дъга на софийския околовръстен път, автомагистрала "Тракия" и автомагистрала "Марица", смятат от стопанската камара. Според Божидар Данев те съставляват ключовата транспортна инфраструктура, и въпреки това закъсняват от планираните срокове в инвестиционните програми на няколко правителства.

Строителството и модернизацията на навигацията по река Дунав, което е приоритет за ЕК е също сред проектите, с които страната ни изостава. 137 млн. евро, заделени за България, залежават и никой не ги усвоява, отбеляза Данев.

Рискуваме да ни изтласкат от центъра на трансевропейските коридори

Според Станишев съществува риск страната ни да бъде изтласкана по естествен икономически път от ролята си на център за много от трансевропейските коридори в пътната и железопътна мрежа, както и като енергиен център на Балканите. За да се избегне това, е необходима широка дискусия, формулиране на приоритети, необходимата компетентност, воля и финансиране за реализацията на проектите, допълни премиерът.

Той припомни, че през следващите месеци предстои окончателното приемане на Националния план за развитие за 2007-2013 г., в който ще бъдат записани основните инфраструктурни приоритети в различните сектори. Изготвянето на плановия документ е пряко свързано и с осъществяването на съответните оперативните програми.

Станишев изрази увереност, че като член на ЕС от 2007 г. страната ще има възможност да реализира немалка част от своите инфраструктурни приоритети като използва европейските фондове и припомни, че ниското усвояване на средствата, заложени във финансовата перспектива на Евросъюза, е един от основните проблеми на всички нови страни-членки.

Като много силен инструмент, който успешно се развива в ЕС, премиерът посочи и публично-частното партньорство.

Министър-председателят допълни, че на последното правителствено заседание в края на миналата година е взето решение за създаването на Съвет за координация и контрол върху реализацията на инфраструктурните проекти. Целта на съвета е да обобщи намеренията в различните сектори и да се направи цялостен анализ кои от проектите ще бъдат приоритетни. Ще се търсят и механизми за повишаване на административния капацитет за разработване на приоритетни за страната проекти.

Очаква се до няколко месеца да бъде подготвена и единна инфраструктурна стратегия, която да обедини инженерните мрежи в областта на транспорта, енергетиката и комуникациите. В стратегията ще бъдат заложени и възможностите за финансиране на приоритетите.

Премиерът подчерта, че не трябва да се пренебрегва и второкласната и третокласна пътна мрежа, тъй като тя пряко засяга българските граждани. Не бива средствата от ЕС да се влагат само в магистрали и да се забрави социалният ефект и по-балансираното регионално развитие на страната, отбеляза той.

Държавните дялове – в инвестиционна компания

Инфраструктурата на България не трябва да се разглежда "парче по парче", отбеляза на форума министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Затова държавата трябва да изготви планирането, да разработи стратегията и да участва в нейното финансиране. Не задължително това са става винаги с преки инвестиции чрез бюджета, а по-скоро като създава достатъчно мощни частни компании, които сами да инвестират и да генерират ресурси, допълни Овчаров.

Това означава да се спре с раздробяването и разпродаването на тези компании, които все още съществуват в България и да се създаде потенциал за развитието им, посочи икономическият министър. Другата възможност е в консолидацията на тези дялове от дружествата, които държавата вече е приватизирала, в инвестиционни компании. Във взаимодействие с бизнеса тези компании могат да  подпомогнат изграждането на инфраструктурата в България, подчерта Овчаров.

Споделяне

Още от Бизнес

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?