Нови 656 км магистрали и над 22 млрд. лв. за хубави пътища до 2020 г.

Нови 656 км магистрали и модернизация и ново строителство на още 511 км републикански и общински пътища до 2020 г. Общо за привеждане на пътната инфраструктура в добро състояние ще са нужни над 22.3 млрд. лева. В сумата са включени и средствата за пътното поддържане, както и за новите програми за безопасност по пътищата. Това е заложено в стратегията за развитието на пътната инфраструктура 2014-2020 г.

Документът е разработен заедно с експертите от Световната банка, но одобряването от правителството му се бави заради тежки съгласувателни процедури. В същото време стратегията е ключът за пускането на европейските пари за пътища през настоящия програмен период и се чака с нетърпение от генерална дирекция "Регионално развитие" в Европейската комисия.

"На следващото си заседание Министерския съвет ще одобри националната пътна стратегия, част от дългосрочната визия за развитието на транспортната инфраструктура на България", обеща министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на форум за европейските фондове.

Вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев напомни, че само формулата "пари срещу реформи" ще бележи всички инвестиции от новата оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР). Само инвестициите, стъпили върху адекватни реформи, ще имат дългосрочен смисъл, добави Дончев.

За да не останат само на хартия, а да се случат намеренията и на практика е необходимо годишно да се инвестират над 2.8 млрд. лв. в пътища, сочи стратегията. Това е над три пъти повече спрямо влаганите в последните десетина години средно между 330 млн. и близо 1 млрд. лв. годишно в пътната инфраструктура.

Засега инвестициите от над 22.3 млрд. лева не са осигурени, като дефицитът се очертава на 5.77 млрд. лв., е посочено в документа. От европейските фондове може да се разчита на около 3 млрд. лв. до 2020 г. Другите основни източници са от винетки (1.4 млрд. лв.), такси (362 млн. лв.), държавна субсидия (178 млн. лв.), заеми от чужбина (503 млн. лв.), общинско финансиране (770 млн. лв.). Отделно се договарят заеми от ЕИБ и други финансови източници.

В момента правителството търси 3 млрд. лв. за ключови пътища, които са връзка с европейските транспортни коридори през България, каза министър Павлова. По думите ѝ амбицията на кабинета е с европари да се довършат магистрала "Струма" и отсечката от Ябланица до Велико Търново на "Хемус". Друго финансиране ще се търси за отклоненията от магистралата към София – Видин и София – Калотина, Велико Търново – Русе, Варна - Бургас и тунела под Шипка. Това са ключовите проекти, посочени в стратегията до 2020 г.

Средства могат да се осигурят по новата програма "Европейски транспортни коридори", която е продължение на досегашната "Транзитни пътища", каза Павлова. Параметрите по този заем с Европейската инвестиционна банка се договарят още от времето на кабинета на Пламен Орешарски.

Промяна на стратегията

Промяна в стратегията за развитие на пътната инфраструктура у нас предложи проф. Николай Михайлов, председател на Български форум транспортна инфраструктура и собственик на "Трейс Груп Холд" по време на форума за еврофондовете.

Той посочи, че до момента развитието на пътищата в страната е основно в посока изток – запад, като са се ограничени връзките север-юг. В същото време стратегическите международни коридори, които минават през нашата страна са точно в тази посока Солун – София – Русе – Букурещ и Истанбул – Малко Търново – Бургас – Варна – Русе – Букурещ, посочи проф. Михайлов.

Той попита дали е възможно да се направи актуализация на програмата за основна рехабилитация и да се преразгледат средствата за новите пътни направления, за които са отделени общо 370 млн. лв. по ОПРР 2014-2020 г.

Тези пари са насочени основно за ремонта на 1640 км републикански пътища, посочени в стратегията в различни области на страната. Предвидено е още и подобряване на пътищата до туристически атракции, които подробно са описани в пътната стратегия. Сред тях са до Мадарския конник, хълма "Трапезица" във Велико Търново, Ивановските скални църкви край Русе, Несебър, както и за нови достъпи до национален парк "Пирин".

Регионалният министър Лиляна Павлова каза, че няма как програмата за ремонт на пътища по ОПРР да се прекроява на втората година от програмния период, но правителството ще търси финансиране извън еврофондовете за развитие на пътната инфраструктура.

Николай Михайлов посочи още, че освен седемте най-големи града в България с над 100 000 жители, които се свързват чрез магистрални пръстени, още няколко големи градове трябва да имат директни връзки към магистралите, за да се развиват. Като примери той даде Монтана, Видин, Враца, Смолян, където от години тече обезлюдяване на тези градове.

Развитие на европейската TEN-T мрежа у нас

Стратегията залага на развитието на пътищата, които са част от европейските транспортни коридори т.нар. TEN-T мрежа.

Освен познатите и изброявани до момента ключови проекти са заложени още изграждането на обходите на Пловдив и Кърджали, околовръстното на София, скоростните пътища Русе – Шумен, Видин – Монтана, Гюешево – Кюстендил – Дупница, Дуранкулак – Варна (виж таблицата).

Заложили сме развитие на направленията север – юг с изграждането на тунела под Шипка, както и Русе – Свиленград, и Дуранкулак – Велико Търново, коментира председателят на управителния съвет на пътната агенция Лазар Лазаров пред Mediapool. По думите му плановете на правителството са още през 2017 г. да започне изграждането на скоростния път Видин – Монтана, който в момента е в плачевно състояние.

Устойчиво развитие или фискални ограничения – решава кабинетът

Устойчиво развитие или фискални ограничения за развитието на пътната инфраструктура – кой вариант ще избере правителството предстои да видим.

Ако се запази текущото ниво на разходите за поддръжка и рехабилитация, състоянието на пътната мрежа ще се влоши и вероятно към 2020 г. около половината ще бъде в лошо състояние. В момента над една трета от пътищата плачат за основен ремонт. Това ще доведе до увеличаване на разходите за експлоатация и поддръжка на автомобилите и ще има отрицателен ефект върху пътната безопасност, предупреждават експертите от Световната банка.

По тази причина и трите сценария в стратегията предлагат увеличаване на разходите за рехабилитация, за да може да се запази поне текущото състояние на пътната настилка.

При всички случаи инвестициите в магистрали и пътища ще имат дългосрочни икономически ползи. Ако бъде избран моделът на устойчиво развитие, ще трябва да се вдигнат годишните инвестиции в пътна инфраструктура с около 1.5 млрд. лв., но това ще намали разходите на ползвателите с около 17 млрд. лв. за 20 години напред.

Така съотношението разходи-ползи е 11, което означава, че за всеки вложен лев в рехабилитация и поддръжка, шофьорите ще спестяват 11 лева. При сценариите запазване на сегашното положение или фискални ограничения, съотношението разходи-ползи е 6, или за всеки вложен лев в рехабилитация и поддръжка, ползвателите ще спестяват 6 лева

Това ще намали разходите на бизнеса и ще спомогне за увеличаване на търговските потоци в национален и международен мащаб. Други важни ползи от постигане на устойчива пътна мрежа са подобрение на пътната безопасност, социалното положение на хората и намаляване на емисиите на вредни газове в атмосферата, отбелязват експертите от Световната банка.