Нови книги хвърлят светлина върху личността на "мама" Меркел

В Германия се задават общи избори в момент когато, както се твърди, се появяват нови разкрития за старателно прикривания от Ангела Меркел неин личен живот, пише в сряда агенция ДПА.

Докато популярният десноцентристки лидер се бори да спечели трети канцлерски мандат на изборите на 22 септември, на пазара се появиха огромен брой книги за това каква е Меркел извън светлината на прожекторите.

Те припомнят, че канцлерът е от полски произход; че е била представител на младежка комунистическа организация в Източна Германия; и че може да е безмилостна, когато я предизвикат. Полският ѝ произход е изследван в книгата за външната ѝ политика, написана от редактора във вестник "Зюддойче цайтунг" Щефан Корнелиус.

Моминското име на канцлера, Каснер, всъщност изобщо не е традиционно немско име. Полският ѝ дядо, Лудвиг Кажмерчак, през 20-те години решава да се премести в Берлин и понемчва фамилното си име.

Николаус Бломе, който е заместник главен редактор на многотиражния всекидневник "Билд", озаглави своята книга за Меркел "Майсторът на нерешителността". В нея той твърди, че политическият ѝ стил до голяма степен е да се въздържа от вземане на решения, докато не е сигурна, че има консенсус за това, което трябва да направи. "Истинското лидерство е нещо друго", пише той.

Меркел може и да се въздържа от традиционния лидерски стил, но повечето германци изглежда нямат нищо против. Тя нееднократно бе хвалена за хладнокръвния ѝ подход в справянето с кризата в еврозоната, а социологически проучвания последователно определиха подкрепата за нея на национално равнище на почти 60 процента.

Прозвището ѝ, "Мути", е немската дума за "мама" - определение, олицетворяващо както властта ѝ, така и нейната непринуденост. Избирателите гледат на първата жена канцлер на Германия като на някого като тях - пестелив и трудещ се здраво човек. Тя може и да жадува за власт, но не показва явно желание за богатство и показност.

Меркел стриктно забранява да бъде снимана в моменти когато не е на работа, а екипът ѝ оказва силен натиск върху германските медии, за да направят така, че папарашки снимки, направени без нейно съгласие, да не се публикуват никога, казва Бломе.

Новите книги също така са опит - с различна степен на успех - за анализ на удивителната промяна в политическия ѝ мироглед по средата на живота ѝ. През първите 35 години от него тя изглежда е сравнително конформистки представител на обществото, работейки като физик в тогавашната Източна Германия.

Тя обожава руските обичаи и е учила руски. Като абсолвент на Източногерманската академия на науките, тя е представител на Свободната германска младеж (СГМ) - комунистическа младежка организация. Членството в СГМ е трамплин за кариера по време на тоталитаризма.

Гюнтер Лахман и Ралф Георг Ройт, автори на книгата "Първият живот на Ангела Меркел", възродиха твърденията, че е отговаряла за агитацията и пропагандата в секцията на СГМ към академията, без обаче да е член на компартията.

През 2004 г. тя каза на един интервюиращ: "Не помня да съм агитирала. Аз отговарях за културата". Когато наскоро бе попитана за това по време на телевизионен дебат в берлински театър, тя каза: "Ако още нещо се появи, ще мога да го преживея". Във всеки случай изглежда никой не си спомня Меркел да е пропагандирала комунистически лозунги и оттогава въпросът бе забравен.

През 1990 г., след падането на Берлинската стена, тогава 36-годишната Меркел се присъединява към една консервативна западна партия - Християндемократическия съюз (ХДС), чиито членове са възпитани да вярват в капитализма с човешко лице.

Липсата на общо политическо възпитание все още дразни някои активисти на ХДС, които се опасяват, че тя продава ценностите на партията.

Решението ѝ да закрие ядрената енергетика и да сложи край на наборната военна служба - за което левите отдавна призовават - често се посочват като примери.

В критичната книга на друг журналист, Щефан Хебел, се твърди, че тя се е превърнала в голяма измамница и апостол на неолибералните икономически политики. Повечето обаче я смятат просто за свръхпрагматичен човек, воден от резултатите на социологическите проучвания.

Бломе отбелязва, че решението само дни след ядрената авария във Фукушима през 2011 г. да закрие ядрената енергетика се основавало на убеждението ѝ, че посоката на общественото мнение се е обърнала безвъзвратно против този вид енергия.

Корнелиус нарича Меркел "постполитически" политик, който е преминал ерата на идеологиите, но все още си приписва ценности като всеобщото благо и човешките права.

Пред обществеността Меркел често може да е неясна и скучна. Зад завесите обаче всяка нейна дума е остра като бръснач. Според Бломе тя рядко крещи, но може да всее страх, като понижи злобно тона на гласа си. "Тя не обича да демонстрира властта си, но когато го прави, е брутална", пише той.

През май 2012 г. тогавашният ѝ министър на околната среда Норберт Рьотген се опълчи на нареждането ѝ елегантно да подаде оставка след слабото си представяне на провинциални избори. След това Меркел събра медиите и с хладен тон им каза, че тъй като тя е човекът, който назначава и уволнява, освобождава Рьотген от поста му.

Тя също така никога не забравя предателствата. "Паметта ѝ стига до десетилетия назад - името, датата, какво са направили", пише Бломе.

Най-обсъжданият факт в книгата му е навикът на Меркел да си стиска палците за показалците, когато позира за снимки.

Да си "меркелизираш" ръцете се превърна в популярна шега в германски телевизионни шоу програми. Попитана защо го прави, Меркел отговаря в типичния за нея, практичен начин: "Трябва да си сложиш ръцете някъде. А може би обичам симетрията".

По БТА