Нови критики срещу закритите съдебни процеси

Нови критики срещу закритите съдебни процеси

Българските съд и прокуратура често засекретяват съдебните процеси без правно основание и в нарушение на практиката на Европейския съд по правата на човека. Около тези коментари се обединиха в петък адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии и българският съдия в Страсбург Здравка Калайджиева. Двамата взеха участие в дискусията "Баланс между правата на човека и обществените очаквания за ефективно наказателно правосъдие", организирана от Съюза на съдиите в България.

Засекретяването на съдебните процеси противоречи на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, според която публичният процес е гаранция за справедливо правосъдие. Най-често заседанията се провеждат при закрити врати, когато се разглеждат доказателствени материали от специални разузнавателни средства (СРС).

По време на дискусията Йонко Грозев напомни, че според Закона за СРС информацията добита от СРС не е секретна, а секретен е начинът, по който тя е събрана. Въпреки това съдът често се подвежда по исканията на прокуратурата за закрит процес.

"При закрити врата е оправдано да се гледат процеси, по които се обсъжда интимният живот на страните или става дума за непълнолетни", добави Грозев. По думите му този вкус към закриване на делата на общо основание, представлява реална опасност за нарушаване на човешките права.

Адвокатът заяви още, че прокурорите по делата често нарушават правата на обвинените с медийните си изказвания от типа "има събрани достатъчно доказателства" или "всеки съд с такива доказателства би постановил осъдителна присъда".

"Така се престъпва презумпцията за невиновност", добави Грозев. По думите му има трайна практиката на съда в Страсбург, според която изказванията на висши държавни служители са недопустими преди съдът да се е произнесъл окончателно.

В изказването си съдия Здравка Калайджиева подкрепи Йонко Грозев и констатира недостатъчна откритост на съдебните заседания в България. "Ако съдебната власт не може да каже на обществото как е достигнала до някакви изводи, това е страшно. Защото ако обществото не е в състояние да провери, че се е провел справедлив съдебен процес от независим съд, няма как да се увери, че това е така", обясни Калайджиева.

Тя даде като "абсурден" примера, че решенията по някои дела за експулсиране на чужденци не се дават дори на съда в Страсбург с мотив за класифицирана информация. Калайджиева разкритикува българските съдии за недостатъчното директно приложение на конституцията. Според нея това се избягва дори и ако се установи, че даден закон влиза в противоречие с нея.

"Незадоволителна съдебна система"

По време на форума френският посланик Етиен дьо Понсен отправи нови остри критики към българската съдебна системата и заяви, че тя не функционира по задоволителен начин. Повод за първата му по-сериозна атака към българското правораздаване бе делото "Борилски" за убийството на български студент в Париж преди 10 години.

Процесът се разтакава в България години наред и бе на път да приключи с окончателно оправдаване на заподозрените извършители, ако не бе намесата на Франция, под чийто натиск започна наново.

"Върху дела от типа на това за убийството на студента Мартин Борилски, Франция ще си направи изводите дали правосъдието в България действа или не", коментира за пореден път Етиен дьо Понсен.

Той оцени като добри предлаганите от ГЕРБ промени в Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния кодекс. По думите му идеята показания пред съда да дават представители на разследването, които първи са пристигнали на местопрестъплението, е добра. Той защити и предложението за въвеждане на запасен адвокат в обществено значимите дела.

"Не може безкрайно, заради болнични, дела да бъдат отлагани с години. Трябва да има възможност например да може да бъде назначаван служебен защитник в такива случаи", каза Понсен.

Тези идеи обаче бяха критикувани от българските правозащитници с мотив, че така се нарушава правото на защита на обвиняемите и се дават прекалени правомощия на нереформираната и некомпетентна правоохранителна система.

"Сега имаме усещането, че много повече се защитават правата на обвинените. Сякаш махалото е отишло повече в тяхна полза. Така се създава чувство на недоволство в обществото. Затова и приветстваме предложените промени в НПК и НК. С тях махалото ще се върне и ще се постигне баланс", коментира Понсен.

Според него тези промени няма да застрашат демокрацията. В същото време френският посланик призова за по-мащабна реформа в правосъдната система. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев призна, че обществените очаквания често се разминават с това, което наистина се случва в правосъдната реформа.

Още по темата
Още от България