Нови лица, стари проблеми пред Европа

Последният останал лидер падна. Със смяната на Социалистическата партия на Хосе Луис Родригес Сапатеро от консервативната Народна партия на Мариано Рахой всички действащи правителства в страните от PIGS – Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, бяха сменени.

Със смяната в Италия, където Силвио Берлускони беше наследен от икономиста Марио Монти, и може би дори във Франция, където президентът Никола Саркози се представя зле в социологическите изследвания, вятърът на промените отвя значителна част от управляващата класа в Европа. Изглежда, че политическият успех на правителствата е свързан обратно пропорционално с лихвения процент, който пазарът им налага да плащат по суверенния си дълг. Когато лихвите се увеличат, правителствата падат.

Проблемът е, че игрите на политическите музикални хорове не впечатляват пазарите. Докато инвеститорите бяха доволни от оттеглянето на Берлускони и имат прекрасно мнение за Монти, те са по-заинтересовани от огромното рефинансиране, което Италия ще предприеме, липсата на растеж в страната, трайното противопоставяне от водещи политици и профсъюзи на реформирането на склеротичния ѝ трудов пазар и пречките пред растежа на многобройните семейни компании, които изпъстрят икономическия пейзаж на Италия.

Гарантираното избиране на Народната партия на Рахой не може да намали лихвата, която Испания трябваше да плати миналата седмица по 10-годишните си облигации, под 7%. Нито пък някой вярва, че Лукас Пападимос, икономистът, който оглави гръцкото правителство, може да направи нещо различно от това да поиска обявяване на неплатежоспособност – методично, ако е възможно, хаотично, ако се наложи.

Съществуват два пласта структурна слабост, с която новите хора във властта трябва да се справят. Първият е вътрешното многообразие – икономики, дотолкова обременени с регулации, високи данъци, притежателни права и скованост на трудовия пазар, че растежът е почти невъзможен, високата безработица е буквално гарантирана.

Вторият е структурата на еврозоната – Европейският съюз, надута бюрокрация, която стои над бюрокрациите на отделните държави членки, които от своя страна стоят над бюрокрациите на местните власти, противопоставящи се на реформите и намаляването на разходите. Испания може да има ново правителство, но ще му е нужно време да овладее разходите на областите, ако изобщо успее.

Европейският съюз е благословен с много президенти, но никой от тях няма правомощието да обуздае желанията на германския канцлер Ангела Меркел, а скърцащият процес на вземане на решения е способен да произвежда комюникета, но не ѝ действени решения. Най-важното е, че ЕС не разполага с кредити като за краен случай, и тази функция няма да бъде натрапена на Европейската централна банка (ЕЦБ), ако президентът ѝ Марио Драги и Меркел не решат друго.

Драги заяви, че подкрепата му за цените на облигациите за прекомерно задлъжнелите страни е временна и ограничена програма, която няма да доведе до количествено облекчение, както се опасяват германците. Саркози би искал да промени това и да политизира ЕЦБ, но позицията му е отслабена от несигурността на мандата му, която увеличава лихвите по френските облигации, заплашващи рейтинга ААА на страната, и отсъствието на оръжие, с което да убеди Меркел за грешките на възприетия от нея предпазлив подход.

С малката вероятност смяната на правителствата да доведе до облекчаване на настоящата криза, последното нещо, от което се нуждае еврозоната, е рецесия, която е на път да я сполети. По-високите лихви по суверенния дълг правят по-трудно отпускането на кредити за бизнеса и дори станаха причина за намаляване рейтинга на 10 германски банки. Програмите за строго ограничаване на заемите намаляват потребителското търсене, забавянето на китайската и американската икономика оказват натиск върху износа с изключение на Германия, специализирана в продукти, които други страни не произвеждат.

Надеждите, че Европейският фонд за финансова стабилност може да бъде увеличен, за да се засили мощта му от 250 милиарда евро на 1 трилион евро, се изпариха. Докато изпълнителният директор на ЕФФС Клаус Реглинг довърши пренаписването на провалената си програма, Франция може да е загубила рейтинга си ААА и следователно да стане неподходяща за крепител на ЕФФС. Това може да направи Германия, Финландия, Холандия и Австрия възможни гаранти на фонда, но в действителност остава само Германия.

Детската пушка на ЕФФС не беше превърната в "голяма базука", необходима да осигури над 1 трилион евро, които Испания и Италия ще трябва да заемат в идните три години. Може би най-лошото от всичко е, че лекарството, предписано на болните страни, изглежда е съпроводено с неприемливи странични ефекти. Мерките за строго ограничаване на разходите целят да дадат сили на страните да овладеят разходите и да увеличат приходите си от данъци и така да намалят съотношението между дълга и Брутния вътрешен продукт (БВП). Но за момента ограничаването на разходите има толкова негативни последици за растежа, че хвърля икономиките с нисък растеж в рецесия, което прави по-трудно от всякога за правителствата да покрият държавните разходи.

Ще се наложи както кредиторът, така и длъжникът да поемат разноските, ако нещата се объркат. Досега с изключение на смешните загуби, които банките предложиха да приемат по гръцкия суверенен дълг, длъжникът трябваше да поеме последиците както за неразумния си заем, така и за еднакво неразумния кредит, отпуснат от банките. Но с увеличаването на лихвите по заемите на 7% повече това не може да продължи. Така че очакваме следващия ход на Меркел.

*По БГНЕС