Нови ограничения за банките ще доведат до рискови схеми на кредитиране

Въвеждането на нови административни мерки за ограничаване на банковото кредитиране може да доведе до появата на неясни схеми за кредитиране извън финансовите институции. За това предупреди изпълнителният директор на Банка ДСК Красимир Ангарски в интервю в предаването "Бизнеспул" на радио "Нова Европа" и Mediapool в понеделник.

В края на работната мисия на МВФ миналата седмица бе съобщено, че от октомври БНБ ще приложи договорените още през пролетта допълнителни мерки за ограничаване на кредитната експанзия, които включват повишаване от 4 на 8% на минималните задължителни резерви на банките върху дългосрочните депозити.

Мотивът за ограниченията е продължаващият близо 50-процентен ръст на кредитната експанзия, която според МВФ трябва да се намали до нива около 30 %, за да не застрашава платежния баланс. Аргументите на фонда, както и въведените вече ограничения върху кредитирането - засега не довели до видим резултат - бяха оспорени както от банковите среди, така и от страна на бизнеса.

Основният мотив на противниците на рестрикцията е, че кредитирането в България тръгва от много ниска база след финансовата криза в средата на 90-те години и икономиката се нуждае реално от тези средства.

Като допълнителен аргумент в понеделник Ангарски посочи, че предприетите досега мерки от правителството и Централната банка за ограничаване на кредитната експанзия на банките очевидно не са дали очакваните резултати. "Напротив, банките се амбицираха и може би имаше обратен ефект. Те казват: "Дай сега, докато не са ги въвели всичките мерки до край, ние да даваме кредити", допълни шефът на ДСК.

Той посочи неоснователното предположение на фонда и правителствения финансов екип, че с изтеглянето на парите на кабинета от търговските банки, предприето още в края на пролетта, те ще останат без ресурс и ще бъдат принудени да намалят кредитирането.

"Те си мислеха, че банките оперират изключително със средства на държавата и на правителството и като ги изтеглят, ще ги принудят да спрат да кредитират. Очевидно това в практиката не се получава", каза Ангарски и обясни, че голямата част от средствата, с които оперират финансовите институции, са от частни източници в България - фирми, граждани, включително и от хора, които работят в чужбина.

Според Ангарски, въвеждането на нови административни ограничения няма да може да спре пазара, а само ще извади доход от банките и ще доведе до появата на неясни схеми за кредитиране и лизингова търговия извън финансовите институции, което не е добре за пазара.

Красимир Ангарски съобщи, че банка ДСК дава над 1000 кредита на ден и според него в това няма нищо лошо. "Банките са създадени, за да помагат на бизнеса, да помагат на хората, да дават кредити. Те не биха могли да се развиват успешно, ако не дават кредити".

Изпълнителният директор на Банка ДСК съобщи още, че печалбата ѝ се е удвоила след нейната приватизация от унгарската ОТП. Като държавна банка печалбата беше 50 - 60 млн., а тази година ще е двойно по-голяма, което показва, че ДСК се развива изключително успешно като частна финансова институция, каза Ангарски.